Бюджетът за селските райони е по-малък от подадените проекти

Финансовата стойност на подадените проекти по мерките 321 „Основни услуги за населението и икономика в селските райони” и 322 „Обновяване и развитие на населените места” по Програмата за развитие на селските райони надхвърля 3 пъти договорения бюджет. Общият брой на подадени заявления от отварянето на двете мерките до момента са 1 275 на стойност 3 300 000 000 лв. Бюджетът на средствата предвидени по двете мерките на Програмата е 1 048 794 299 лв., уточняват от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните.
От експертите на ДФ „Земеделие” по мярка 321 и 322 към момента са обработени 807 заявления в размер на 2 360 000 000 лв. Одобрените проекти по общинските мерки на Програмата са общо 330 с финансов ресурс в размер на 692 000 000 лв.
Само през последния приемен прозорец, от 20 септември до 22 октомври 2010 г., са постъпили общо 468 заявления. От тях 241 са подадените заявления за подпомагане по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 227 по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места”.
По мерките са изплатени финансови средства на стойност близо 267 млн. лв. Това са авансови плащания по 264 проекта. По мярка 321 са изплатени 183 млн. лв. За 115 проекта, а по мярка 322 – 149 проекта са финансирани на обща стойност 83 660 млн. лв. До края на 2010 г. по Програмата е разрешено авансово плащане в размер 50 % от стойността на одобрената инвестиция.
Възможностите за развитие на малките населени места чрез финансиране на проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПРСР) обсъди днес заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова със Сикстус Ланер, бивш председател на Комитета по земеделие на Съвета на Европа и бивш директор на австрийския фермерски съюз. В срещата взеха участие представители на Австрийското посолство в София и експерти от Министерството на земеделието и храните.
Основен акцент в срещата бе ефектът на ПРСР върху превръщането на малките населени места за атрактивно място за живот чрез насърчаване на туризма, изграждане на бизнес и мобилни центрове. „Интересът към проекти за селски туризъм в България е много голям, но засега тези инвестиции са насочени предимно към създаване на хотели, вили или винарни. Населението в селските райони все още няма цялостна визия за превръщането на малките общини в успешни туристически дестинации”, каза зам.-министър Боянова. Тя подчерта важността на мерките от ос 4 на ПРСР – ЛИДЕР за развитие на селата и задържането на младите хора в тях и обяви, че са подадени първите стратегии на Местните инициативни групи.
С петото изменение на Програмата за развитие на селските райони, което предстои да бъде одобрено от Европейската комисия, Местните инициативни групи ще имат възможност да разработват проекти по всички мерки в рамките на стратегиите си, добави Боянова. Досега заради разграничението с другите Оперативни програми, някои общини не можеха да кандидатстват с проекти по част от мерките, които са свързани с изграждане на пътна и ВиК инфраструктура, както и на туристически атракции.