Бюджетът консолидиран за момента

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика
Преди няколко дни Министерството на финансите публикува данни за изпълнението на бюджета за първите 6 месеца на тази година. Като цяло, на фона на миналата година се наблюдава сериозно консолидиране, т.е. подобряване на бюджетната позиция. Дефицитът за първите 6 месеца на 2011 по консолидираната програма намалява от 2,2% за същия период на миналата година до 0,9% от БВП. Все пак трябва да се има предвид, че консолидирането на бюджета идва до голяма степен от инфлационния стимул върху приходите. Докато правителството беше прогнозирало средногодишна инфлация от 3,7% за цялата 2011 г., средната 12-месечна инфлация за първите шест месеца е 4,9%. Съответно приходите и помощите по консолидирания бюджет за първите 6 месеца нарастват със 7,6% номинално, което е около 2,6% реален ръст. Реалният ръст на приходите, от своя страна, може да се обясни най-вече с възстановяване на потреблението и на вноса (и съответно данъците върху вноса). Все пак и преките данъци имат своя принос, макар и да нарастват по-бавно от косвените.
Разходите от своя страна остават номинално почти същите спрямо година по-рано (т.е. бележат символичен спад с 0,2%), макар реалното им свиване да е по-забележително – с 4,8%. Все пак, ако не се гледат европейските средства, които варират в големи граници в зависимост от потоците по различните европейски фондове и земеделските субсидии, разходите на националния бюджет реално намаляват по-бавно - с 3,3%. По отношение на елементите на разходите се вижда, че две пера бележат реално нарастване спрямо година по-рано – лихвените разходи (заради обслужването на вътрешни заеми) и социалните плащания и субсидиите. Докато за лихвените плащания обяснението може да се търси в инфлацията и условията на вътрешно финансиране на дефицита, не е много ясно защо се увеличават социалните разходи и стипендиите.
Въпреки тези влошени разходни пера, до момента бюджетът като цяло се развива добре и в унисон с поставената цел за дефицит от 2,5% от БВП за цялата година. Основният риск, който стои за второто полугодие, са предстоящите избори, които най-вероятно ще окажат натиск върху разходите. Поне практиката досега показва, че това се случва без изключение, независимо кой е на власт.
Освен това, за първите 6 месеца се вижда сериозно свиване на капиталовите разходи, което може да се обясни с отлагането им във времето. Най-вероятно ще има увеличение на тези разходи във втората половина на годината – от една страна, заради традиционното разплащане по проекти към края на годината и от друга, заради предстоящите избори есента. Вдигането на минималната заплата и вдовишките пенсии от 1-ви септември също ще натовари бюджетните разходи за последните 4 месеца на годината. Противно на декларациите на правителството и на ангажиментите ни за замразяване на пенсии и заплати по Конвергентната ни програма, която бе представена пролетта в Брюксел, минималната работна заплата се вдига с около 17% (с 30 лева, до 270), а вдовишките пенсии – със 6,5 процентни пункта (от 20% от пенсията на починалия съпруг/съпруга до 26,5%). Според сметките на правителството, тези две стъпки ще струват на бюджета 60-66 млн. лева за тази година. Наистина, това не е кой знае колко много, но най-вероятно този допълнителен харч е само началото.
Преди дни КНСБ повдигна въпроса за поне 10% вдигане на заплатите в бюджетния сектор от една страна заради поскъпването на живота и от друга – заради нарастване на производителността в икономиката. Проблемът в тази аргументация е, че нарастването на производителността в цялата икономика няма нищо общо с бюджетните заплати, които синдикатът иска да вдига. Освен това, индексирането на заплатите с минала инфлация е изключително вредно за икономиката, защото създава натиск върху цените от страна на търсенето (заради по-високите заплати), което от своя страна помага за запазването на висока инфлация и за в бъдеще. Наистина, производителността на труда, с изключение на най-кризисната 2009 година, расте с по няколко процента на годишна база през 2010 г. и първото тримесечие на 2011 г., но данни за производителността в бюджетния сектор няма.Няма съмнение, че натискът за по-високи разходи (за останалите месеци от 2011, но и за 2012 г.) ще се засили от есента нататък покрай предстоящите избори и обсъждането на бюджетната рамка за 2012 година. Изключително важно е правителството (най-вече в лицето на министерството на финансите) да не се поддава на този натиск, а да направи необходимото за прекратяване процедурата за свръхдефицит срещу България и за разграничаването ни от бюджетно безотговорните членове на Съюза.