Бюджетът на ЕС: Акценти + коментар

Намаляване на еврофондове в новия европейски бюджет след излизането на Великобритания до 2027 година предлага Европейската комисия. Идеята е да се намалят парите за земеделие и кохезионната политика, което може да засегне пряко България. "С по-малко трябва да правим повече" - това са думите на председателя на комисията Жан Клод Юнкер, който представи проекта пред ЕП.

Предложението за нов бюджет е обвързано с очакванията Европа да играе по-голяма роля за осигуряването на сигурност и стабилност в света, на фона на оттеглянето на Великобритания. 1,279 трилиона евро е проектобюджетът на ЕС за периода от 2021 до 2027 година.

Предложението на Европейската комисия предвижда намаляване на разходите за кохезия и селскостопанска политика с по 5% и увеличаване на средствата за научни изследвания и технологии, обща отбрана и гранична сигурност.

Комисията предлага също броят на европейските програми да бъде намален с над една трета. Европейската комисия предвижда нови лостове за контрол, които ще позволят на ЕС да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране при случаи на слабости в прилагането на принципите на правовата държава.

Европейският съюз започва в сряда процесът на договаряне на бюджета за периода 2021-2027 г., т.е. първият без вноски от Обединеното кралство, отбелязва електронното издание New Europe, като отбелязва, че с този ход комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер отваря сцената за сблъсък, който ще разкрие дълбоко разцепление, - регионално и политическо.

Структурни фондове

Миналата седмица медиите пропуснаха намерението на Европейската комисия да прехвърли тежестта на бюджета от Изток на Юг. По принцип това ще бъде легитимирано чрез въвеждането на нови принципи при изчисляването на допустимостта, включително младежката безработица, върховенството на закона и броя на търсещите убежище. Държавите от Вишеградската група (Унгария, Полша, Чешката република и Словакия) едва ли ще приемат предложението без борба.

Британската дупка

Договарянето на Многогодишната финансова рамка се провежда в преговорите за състава на следващата Европейска комисия. Освен това има очакване Брюксел да се захване със нширокообхватни институционални реформи, които също ще разширят обхвата на преговорите. Бюджетът ще потвърди и преначертае линии на преговори, регионални и политически за разпределението на около един трилион евро или 2% от БВП на ЕС.

По-широката институционална програма

Преди да договарят структурните фондове, държавите ще трябва да се споразумеят кой ще попълни годишната дупка от 10-15 млрд. евро, която ще се отвори след излизането на Великобритания от структурите на Общността. В това уравнение държавите няма да могат да заобикалят предоговарянето на исторически най-скъпата политика, т.е. Общата селскостопанска политика (ОСП). Подразбиращият се аргумент е, че 7% от европейското население не трябва да консумира 80% от бюджета на Европа.

Франция и Германия очевидно са готови да увеличат своя принос, но Австрия, Дания и Швеция не са толкова въодушавени от идеята. Остава една година до изборите в Швеция, а Дания и Австрия имат евроскептични правителства. Сигурно е, че отстъпките ще бъдат по-малко приемливи.

Преговорите ще доведат до елементи на политическо приоритизиране. Намаляването на разходите за селското стопанство и намаляването на структурните фондове за Изтока може да бъде договорено в контекста на бъдещето, като се отделят повече средства за отбраната, граничния контрол и цифровата икономика. Тези нови приоритети в крайна сметка също ще се превърне в неразделна част от бюджетните преговори.

Бюджетът и България

Значима промяна в обема на европейските средства за България в следващата многогодишна финансова рамка няма да има, заяви вицепремиерът Томислав Дончев в първи коментар на представения в Брюксел документ. Дончев обърна внимание, че може да разчитаме на повече постъпления от средствата за отбрана и сигурност:

"Някъде е възможно да има леко движение нагоре, някъде е възможно да има леко движение надолу. България като външна граница също ще има възможност да използва ресурса за защита на външните граници на ЕС".

Така вицепремиерът Дончев коментира проектобюджета за 2021-2027 година, представен в сряда от Европейската комисия. Проектът предвижда цялостно нарастване на разходите, но в същото време намаляване на кохезионните фондове и земеделските субсидии.

В бюджета на ЕС за периода след 2020 година българският интерес е в достатъчна степен защитен. Не се очаква значима промяна в размера на сумите, които ще получи България. Това съобщиха още по-късно пред журналисти вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на финансите Владислав Горанов. Възможно е дори България да получи повече пари, допълни Горанов.

В сряда ЕК анонсира първи вариант за многогодишната финансова рамка /МФР/ за периода след 2020 година. Комисията предлага дългосрочен бюджет на стойност 1134,5 милиарда евро, съобщи Горанов. Двамата посочиха, че са умерени оптимисти относно предложението за бюджет, по което обаче дискусията започва.

Практиката показва обаче, че дори и при тежки преговори финалният вариант на бюджета не се различава от началния, каза Дончев. България ще положи всички усилия да придвижи максимално напред дебата по МФР и ще започнат още на 14 май със Съвета "Общи въпроси".
Вноската на България в бюджета на ЕК ще расте, но не заради промяна на механизма за формиране на бюджета, а заради увеличаване на БВП и на Брутния национален доход, каза Горанов.
Двата основни стълба на бюджета на ЕС - Кохезионната и на Общата селскостопанска политика, ще бъдат съхранени, доколкото е възможно, но в бюджета ще има и нови политики, каза Горанов.
Проектът за бюджета на ЕК за периода след 2020 година е балансиран и е добра основа за преговори, каза Дончев като уточни, че това клише може да се използва и за този бюджет.

(БТА, БНТ, БНР, агенция Фокус)