Бюджетът на ЕС след 2020 г. + видео

ЕП прие две нови резолюции относно разходите и приходите за следващата многогодишна финансова рамка (МФР), която влиза в сила през 2021 г.

Следващата МФР трябва да предостави средства за справяне с нови предизвикателства 

Парламентът иска бюджетът на ЕС да отговаря на политическите му приоритети и да включва някои от новите предизвикателства, пред които се изправят всички държави членки, независимо дали става въпрос за миграция, отбрана, сигурност климатични промени. Настоящият лимит за разходите на ЕС трябва да бъде увеличен от 1% до 1,3% от брутния национален доход на ЕС, за да се финансират тези нови приоритети, без да се ощетяват най-бедните региони или земеделските общности.

Ключовите предложения включват подкрепа за научни програми, „Еразъм+“, Инициативата за младежка заетост и малки и средни предприятия, както и инвестиции в инфраструктурата чрез Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

Някои евродепутати предупреждават, че не може да бъде постигнато споразумение без съответстващо увеличение на ресурсите, т.е. частта с приходите от бюджета на ЕС. Приходите и разходите трябва да бъдат третирани в комплект.

Намаляване на директните вноски на държавите членки

Резолюцията се основава на доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси и призовава за подсилването на собствените ресурси и прогресивното въвеждане на нови собствени ресурси. Те могат да бъдат основани на преразгледан източник, свързан с ДДС, част от корпоративния данък или данък върху финансовите трансакции, дигиталния сектор или еко-данъците.

Собствените ресурси трябва да: 

• доведат до значително намаляване (целящо 40%) в съотношението от директните вноски, основани на брутния национален доход, и да спестят разходи от бюджетите на държавите членки, като едновременно с това премахнат логиката, че справедливата възвращаемост води до „игри  с нулев резултат“ между нетните платци и бенефициентите;
• премахнат всички намаления и поправки, които са в полза само на някои държави членки;
• запълнят празнината, причинена от Брекзит, без да увеличават финансовата тежест за европейските данъкоплатци.

Резолюцията относно дългосрочният бюджет на ЕС след 2020 г.  с ко-докладчици Ян Олбрихт (ЕНП, Пошла) и Изабел Тома (С&Д, Франция) беше приета с 458 гласа „за“, 177 гласа „против“ и 62 гласа „въздържал се“.

Резолюцията относно реформирането на системата за собствени ресурси на ЕС с ко-докладчици Жерар Дьопре (АЛДЕ, Белгия) и Януш Левандовски (ЕНП, Пошла) беше приета с 442 гласа „за“, 166 гласа „против“ и 88 гласа „въздържал се“.

Цитати

Андрей Новаков (ЕНП, България) каза: „За истински обединена Европа ни трябва силна Кохезионна политика. Краткосрочното решение за намаляване на бюджета на един от стълбовете на ЕС - кохезията, след Брекзит, само ще намали подкрепата и вярата в Европейската идея. Дългосрочното, работещо решение е повече собствени приходи в бюджета на ЕС и по-малката му зависимост от вноските на държавите членки.“

Момчил Неков (С&Д, България) каза: „Решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз не трябва да бъде в ущърб на българските и  европейските граждани.  Програми и политики, които са доказали своята европейска добавена стойност,  трябва да бъдат защитени в бъдещата Многогодишна финансова рамка. В името на сигурността в областта на продоволствието и изхранването, както и на заетостта в селските райони, Общата селскостопанска политика трябва да се запази в сегашния си формат и бюджет. Земеделската политика е гарант за качествена и достъпна храна за половин милиард европейци. Трябва да осигурим перспективи за развитие и на младите хора, които първи пострадаха от финансовата и икономическа криза. Ще настоявам за двойно увеличение на средствата по линия на Инициативата за младежка заетост и за тройно увеличение на бюджета за  Еразъм + в следващия програмен период.“

Георги Пирински (С&Д, България) каза: „Резолюцията констатира, че сегашната МФР се е оказала негодна да покрие нуждите и предизвикателствата пред Евросъюза. Подобна ситуация през следващия период би била гибелна за ЕС. Допълнителни приоритети, например за отбрана, не трябва да се финансират за сметка на солидарността. Наложително е да се гарантират необходимите ресурси за новия Пакет за социална справедливост на ЕК,  за Социалния стълб, както и за Детска гаранция, осигуряваща на всяко нуждаещо се дете минимума храна, облекло и образование, така че да се скъса с парадокса в богат Съюз милиони деца да живеят в бедност. Европейският социален фонд да стане двигател за социални инвестиции, в т.ч. и чрез финансови инструменти.“

Неджми Али (АЛДЕ, България) каза: „Многогодишната финансова рамка трансформира политическите приоритети на ЕС в бюджетни средства. МФР не е бюджет за седем години. Тя осигурява финансиране, насочено към постигането на целите на ЕС, чрез набор от програми.  МФР следва приоритетно да подкрепя Общата селскостопанска и Кохезионната политика, намалявайки различията между държавите-членки, както и нововъзникващите политически области, свързани със сигурността и миграцията. Системата за финансиране на бюджета на ЕС следва да бъде реформирана, въз основа на препоръките на Групата на високо равнище за собствените ресурси. Ресурсите следва да се изразходват по-ефикасно и ефективно, за да създадат по-висока европейска добавена стойност.“

Следващи стъпки

Двете резолюции представят приноса на Парламента към законодателното предложение Комисията, насрочено за май 2018 г. Приемането на новият регламент за МФР изисква съгласието на Парламента.

Докладите призовават незабавно да бъде започната дискусия между трите институции, за да може по възможност да се стигне до споразумение преди Европейските избори.

Допълнителна информация

Над 94% от бюджета на ЕС отиват за гражданите, региони, градове, земеделци и бизнес. Административните разходи на ЕС представляват по-малко от 6% от общия бюджет, като заплатите представляват около половината от тези 6%. (източник: Европейската комисия)

Анкета показва, че европейците очакват от ЕС решения. Повечето отговорили смятат, че Европа трябва да върши повече за да се справи с широк спектър от проблеми - от сигурност до миграция и безработица. (Източник: Евробарометър).