Бял риган вместо тютюн в Родопите

В Източните Родопи започва отглеждането на бял риган като алтернатива на тютюна, съобщи БНР. Идеята е на бившето предприятие "Кърджали - Булгартабак", което вече сключва договори с производители.Първоначално ще бъдат засети 250 декара, а очакваният доход е между 250 и 300 лева от декар. Белият риган се използва за подправка и призводството на лекарства, от него се добива и етерично масло. Това е втори опит в района да се отглежда тази култура, след като липсата на пазари провали експеримента в края на миналия век.

Колко реална е подобна промяна в региона на Родопите?

Ето коментара на Николай Вълканов, управител на Фондация „ИнтелиАгро“ по време на участието си на съвета за развитие на регионите към Президента:
„Когато говорим за социално-икономическите проблеми на по-изостаналите райони, и особено за региона Родопите, няма как да подминем въпроса за тютюнопроизводството. Държавата отдавна играе активна роля в този сектор. На практика 1989 г. не се състоя за тютюнопроизводителите, защото държавата така и не излезе напълно от този бранш. В тази връзка бих искал да се спра на някои от ефектите на държавната политика тази област.
Когато говорим за това има ли тютюнопроизводството алтернатива в Родопите ние не задаваме правилния въпрос. Правилният въпрос е има ли смисъл да се отглежда тютюн в Родопите? И отговорът е не.
Българското тютюнопроизводство е най-неефективното в Европа. Средния размер на стопанствата е 5,5 декара, което е два пъти по-малко от Гърция и 20 пъти по-малко от Италия. Каква позиция може да има българския производител, когато излезе на пазара? Какъв сеитбооборот може да се прави на 5 дка при положение, че тютюн не бива да се отглежда на една и съща площ повече от две години? Аз съм съгласен да се подпомагат малките стопанства, но тук дори не става въпрос за това. Според изследване на Института по аграрна икономика минималния размер на едно стопанство, отглеждащо тютюн е 10 декара, за да може да се издържа едно домакинство. На този фон какво прави държавата? Дава едни национални доплащания, с които постига следното:
1. Пречи на производителите да получат пълната цена на своят труд. Всички изследвания показват, че субсидирането на един отрасъл под една или друга форма води до понижение на цената на продукцията, т.е. на практика се дотират търговците;
2. Пречи на преструктурирането на отрасъла, защото демотивира производителите да се развиват или преминават към други производства;
3. Прави тютюнопроизводителите зависими от търговци на влияние;
4. Стимулира корупцията и злоупотребите. Кога МЗХ ще обясни, защо при положение, че националните доплащания се дават на база референтни 2007-2009 г. и през тези години субсидирани са били 26 000 души, как така сега получателите на национални доплащания станаха 43 000?
В периода 2007-2013 г. на тютюнопроизводителите са дадени общо 1,4 млрд. лв. Станал ли е с това техния живот по-добър, станали ли са те по-конкурентни, ориентирали ли са се към други производства? Не. Дали ако тези 1,4 млрд. лв. бяха изразходвани за инвестиции в тютюнопроизводителните райони, в подобряване на средата, на образованието, квалификацията и пр. нямаше да се постигнат по-добри резултати?
В следващите години до 2020 г. държавата има възможност да изплати под формата на национални доплащания още над 420 млн. лв. Нека не правим същата грешка както досега и да помислим за вариант тези средства да бъдат инвестирани под друга форма в хората, занимаващи се с тютюнопроизводство. Например чрез схеми за безлихвено или нисколихвено кредитиране за преструктуриране и преориентиране към други производства. Държавата може да помогне и по друг начин – чрез чл.20 от ЗПЗЗ за оземляване на безимотни и малоимотни.“