Бялото вино свършва през юни

Българското качествено вино ще се върне на пазарите, които загуби, прогнозира земеделският министър Мирослав Найденов, докато зарязваше лози край Пазарджик. Страната произвежда все по-качествено вино така че то може да бъде запазена марка за България, както е розовото масло и киселото мляко.
Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното /ИЛАБ/ в Деня на лозаря и винаря апелира към производителите да засаждат повече бели сортове грозде. „По време на гроздоберната кампания през 2011 г. имахме инвазия от страна на италиански фирми, които буквално изкупиха бялото грозде от България. Значи тази суровина се търси, и то от страна с вековни традиции във винопроизводството.”, каза той в интервю за БТА. Той смята, че количествата от бели сортове вина ще се изчерпят към средата на 2012 година, въпреки че площите с бели сортове ще продължават да се увеличават. Освен в Европа сериозен интерес към родното вино има от страна на Китай и Япония, а азиатските пазари като цяло са новата ниша за реализация на огромни количества вина. „Единствената пречка според мен е, че в тази част на света все още няма култура да се употребява виното като напитка. Оптимист съм обаче, че в рамките на две-три години и този пазар ще се отвори изцяло и нашето вино ще увеличи обема си на износ в тези ширини.”, коментира още Коев.
През 2011 година произведеното вино у нас е 108 млн. литра. Експортното количество е около 58 млн. литра и бележи ръст, като водещите пазари в този смисъл са Русия, Чехия, Полша, Румъния, Германия и Великобритания. Ето и данните* за произведеното грозде и вино, вътрешния пазар на виното и износа му:

*Данните са на база тримесечни справки за износ и вътрешен пазар, които винарските предприятия подават към Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ).

Трябва да се разделим с продажбата на вино по улиците, призова земеделският министър днес. Изпълнителната агенция по лозата и виното постоянно прави проверки, а с новия Закон за виното и спиртните напитки, който мина на първо на четене в параламента, агенцията ще осъществява контрол на продажбата на вино в ресторанти и търговски вериги. Заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров изтъкна, че новият закон за виното и спиртните напитки се счита като прелюдия към новата обща селскостопанска политика и целта е предварително, две години преди да започне новият програмен период, винопроизводителите да са подготвени и да знаят какво ще се случва до 2020 г.
Изпътнителният директор на ИЛАБ Красимир Коев също коментира новия закон за виното и спиртните напитки. Според него, законът ще засегне лозята без съответните разрешителни от ИАЛБ. „Ако някой на своя глава засади ново лозе, заобикаляйки този регистрационен режим, той попада под ударите на закона и санкцията е 12 хил. лева за един хектар и изкореняване за своя сметка.”, казва той за БТА. По думите му, размерът на лозовите насаждения у нас е 75 581 хектара и целта на закона да не се надвишава това количество. „Причината е, че Европейската комисия ежегодно прави одитни проверки и данните, които сме подали на пригодни и плододайни лозови масиви, включени в официалния ни лозарски регистър, не могат да бъдат надвишавани. С други думи трябва да имаме абсолютна коректност. Ако при внезапна проверка от Брюксел се установи, че имаме голямо разминаване в данните, следва санкция за страната.
Вътре в тези масиви обаче можем да обновим лозовите насаждения - като изкореним старите и на тяхно място засадим нови по европейските програми с високодобивни сортове лози. Според Коев, новият проектозакон ще допринесе и за подобряване на качеството на виното. „В новия закон за определени четири категории вина - със защитено наименования за произход; със защитено географско указание; сортови вина и в четвъртата категория влизат ликьорните, ароматизираните и пенливите вина. Без сертификация от страна на ИАЛБ на една от тези категории никой не може да продава вино на пазара.”