В. Welt:Изискванията на ЕС свалиха Борисов

Управлението на министър-председателя Бойко Борисов, чието консервативно правителство изненадващо подаде оставка, доведе до намаляване на бюджетния дефицит на България, но народът се разбунтува срещу курса на икономии. България е ярък пример за това как политиката на съобразяване с изискванията на ЕС в Източна Европа може да доведе до падане от властта, пише германският в. "Велт", цитиран от БТА. България се намира в тежка икономическа криза, обеднялото население е все по-отчаяно, а през юли трябва да бъдат произведени избори. От две седмици в страната има масови протести, при които полицията използва насилие. Кризата в България не е само вътрешнополитическа. Тя е симптом за определена тенденция в Източна Европа - правителствата, които не успяват да намалят широко разпространената бедност, трябва да се страхуват за властта си.

А това са преди всичко правителства, които правят това, което иска ЕС, отбелязва изданието. Борисов е ярък пример за това как политиката на съобразяване с изискванията на ЕС в Източна Европа може да доведе до падане от властта. Миналата година финансовият министър Симеон Дянков сведе дефицита до едва 0,5 процента от брутния вътрешен продукт, а пред 2011 г. дефицитът беше запазен под горната граница от 3 процента. С това правителството си спечели одобрението на Брюксел, но си навлече омразата на народа. Защото икономиите доведоха до обедняването на още по-голяма част от населението, макар че заплатите и пенсиите бяха само замразени, а не понижени, изтъква вестникът.
Поскъпването на живота, особено повишаването на цените на тока и газа и правителствената политика на икономии, доведе до масови протести, каквито за последно в България имаше по време на хиперинфлацията през 1997 г. и които също доведоха до
падането на тогавашното правителство. Средната месечна работна заплата в България е 400 евро, а за плащането на една средна сметка за електричество отива една четвърт от този доход. Но много хора в страната печелят доста по-малко от 400 евро или
дори нищо, отбелязва "Велт".
ЕС трябва да се запита защо правителства, които стриктно се придържат към неговите принципи, не се харесват на гражданите. Кризата е от значение не само за България, тя дълбоко засяга основни принципи на ЕС. За да успокои населението, Борисов обеща финансово да накаже многонационални енергийни компании, които управляват българския енергиен сектор. Проблемът и решението не се отнасят само за България. Подобни неща има и в други страни от някогашния източен блок. През последните години консервативното правителство на Унгария започна да облага с данъци многонационалните енергийни компании, да засилва държавното участие в енергийния сектор и да се стреми да намали енергийните разходи на населението. Унгарската опозиция също признава, че гражданите искат това, и обявява, че и тя иска да понижи цената на тока, пише вестникът. Всичко това противоречи на основополагащия принцип на свободния пазар и е признак за връщане към елементи на системата на държавна икономика, при която държавата осигурява основните услуги за населението на минимални цени. Искането за ренационализация на енергийния сектор вероятно ще играе централна роля в предизборната надпревара, а един важен сектор на икономиката може да бъде изваден от сферата на частната собственост, посочва изданието.