В бизнеса простотата е злато

Пол Джонсън*
Урокът, който трябва да научим от кризата от 2008-09 е, че простотата е жизнено важна в бизнеса, не само в банкирането. След честността, това е най-значимата добродетел и двете обикновено са свързани. За жалост много хора с особени нагласи имат страст към усложненото, а електронните технологии ги улесняват да се отдадат на тази страст. Облаците на почти непроницаема сложност, които те създават, скриват лошата преценка, некомпетентността, безразсъдното поемане на рискове и чистата измама. Например ипотеката, форма на заем, която датира от XII век, трябва да е проста. Купувате къща и плащате за част от нея като заемате пари от професионален ипотечен кредитор срещу обезпечението върху собствеността. Плащате годишно лихва върху заема и част от главницата. Има само две страни в транзакцията – вие и отпусналия ипотеката, който оценява вашата кредитоспособност и определя условията по сделката. Технологиите усложниха сключването на такива сделки до почти безгранична степен. „Благородната” цел е да се даде възможност на хората, които всъщност не могат да си позволят къща, да се сдобият с такава. Нетният резултат е двояк: яростна инфлация на жилищните цени, която се вижда; и колосално увеличаване на общия обем дълг, което често е скрито.
По-лошо, вместо транзакцията да е ясен бизнес между две страни, тя стана неразбираема сделка между десетки, дори стотици участници, особено банки. Това повишава цената и оттам дълга, като позволява на много страни да получат дял от печалбите. То е и подстрекаване към алчност и след като първоначалният заемополучател е често некредитоспособен, представлява сигурен път към бедствие. Кризата с високорисковите ипотеки е класически пример за това какво се случва, когато чистата простота се трансформира в ненужна сложност, породена от алчността, която е подпомогната от технологиите.
Банкирането също трябва да е просто. Депозирате пари в банка, която ги пази и ви плаща лихва. С парите на вложителите банката отпуска заеми на кредитополучателите, които ги използват като оборотен капитал, за да изградят бизнеса си, а в замяна плащат на банката лихва плюс (до договорен момент) главница. Разликата между двата лихвени процента позволява на банката да плаща на персонала си и да носи на инвеститорите си възвращаемост с разумна печалба.
Човешката гениалност и желание да прави простите неща трудни, важна част от човешката психика, винаги е правела банкирането по-сложно отколкото трябва да бъде. Това е така откакто Орденът на рицарите Тамплиери, чиято първоначална роля била да пазят съкровището на кръстоносците, се разпилели из Светите земи и Европа и основали банкова мрежа. Всичките им наследници, от флорентинците и ломбардските банкери през еврейските банкери от Франкфурт и банкерите от лондонското Сити и Уолстрийт, добавяха нови усложнения.
До известна степен, такива усъвършенствания са полезни, защото увеличават обхвата и гъвкавостта на кредитирането, което на свой ред увеличава богатството на света и впоследствие удобствата и сигурността на хората. Но сложността престава да е желана, щом започне да пречи на относително интелигентните любознателни умове да я разберат. Една банка и нейните операции трябва да са прозрачни. В последните години това не е така. Технологията даде възможност банките да вършат неща, напълно извън способностите на книжните чиновници, седящи на високи столове и водещи счетоводните книги с пера.
Това е прогресът, разбира се, но той донесе повишени рискове: неизмеримо усложни транзакциите, включващи огромни суми, които се осъществяват за секунди по целия свят. Така един млад човек, седящ пред купчина компютърни екрани успя да фалира Barings Bank, институция, която бе изграждана над две столетия. Това не би било възможно ако той все още бе чиновник, отговарящ за счетоводната книга. Сложностите, въведени в банковата дейност през последните години породиха такава гъста мъгла, че някога най-голямата банка в света, Citibank, стана непроницаема не само за външни лица, но и за онези, които принципно отговаряха за нея. Те просто не знаеха целия размер на поетия дълг, без да споменаваме каква част от него бяха лоши, несъбираеми вземания.
Винаги съм бил силно подозрителен към неща, които трябва да са прости, но са станали прекалено заплетени, за да ги разбера. И съм двойно по-подозрителен към онези, които ги правят такива. Веднъж проведох телевизионно интервю с Робърт Макуел, оглавяващ колосална издателска империя. Попитах го защо структурата на неговия холдинг е толкова сложна и защо всичките му нишки изглежда водят до недостъпни банкови сметки в Люксембург. Обясненията му замъглиха още повече ситуацията и той много се ядоса, когато го притиснах. Тогава не знаех, че той вече бе използвал активите на пенсионния фонд на фирмата си, за да предотврати срутването на съмнителната му структура. Но със сигурност знаех, че има нещо фундаментално грешно.
Ето някои насоки: Вярвайте на това, което е просто и може да бъде разбрано от един поглед. Всичко по-усложнено проучвайте внимателно и детайлно; ако е твърде заплетено, за да го схванете, се отдръпнете. Помнете, във финансовите дела целта на усложняването най-често е да скрие истината, да измами.
Всичко това е очевидно. Странно, че трябва да го повтаряме. Междувременно световното богатство намаля наполовина.

*Пол Джонсън е световно известен британски историк и писател