В България горещите лета ще убият мнозина

Световната банка предупреждава, че последиците от климатичните промени в Европа и Централна Азия* ще бъдат много по-значителните отколкото се очакваше заради наследството от постсъветската ера в резултат на неправилното отношение към околната среда.
“Европа и Централна Азия страдат от слаб потенциал да се адаптират към промените на климата”, казва Марина Фей, директор на The World Bank’s World Development Report 2010, и автор на новият „Адаптирането към промените в климата на Европа и Централна Азия”, оповестен вчера.
Към 2050 година, докогато докладът е прострял прогнозите си, Полша и Унгария ще имат в повече от три до пет седмици на горещи дни с температури над 30 градуса, т.е. времето там ще е като в днешните Испания и Сицилия.
За последните сто години средните температури в Източна Европа са се повишили с 0.5 градуса по Целзий в южните части, а към 2050 то ще е с 1.6 градуса. На север положението е още по-тревожно - там за един век затоплянето е средно с 1.6 градуса и в следващите 20-40 години ще достигне 2.6 градуса, а през септември ледената шапка ще е с 40% по-малко. В Мурманск или Сибир студената зима ще се намали поне с 2 до 4 седмици.

Къде е България?

Според доклада от десетте нови членки на Европейския съюз най-неподготвена за предизвикателствата е България, а най-адекватна е Словения. България не е достатъчно подготвена за вече наблюдаваните и за задаващите се промени в климата на Балканите. Негативният ефект от глобалното затопляне ще усети в следващите 10-20 години много по-силно, отколкото се смяташе досега. Основната причина е слабото управление на възникващите проблеми в околната среда и лошата инфраструктура.
Горещите лета ще убият повече хора, отколкото ще бъдат спасени в топлите зими.
Прогнозата на доклада е за влошаване на ситуацията през следващите десетилетия, дори ако промените на климата забавят своя темп.
Авторката отбелязва, че противно на масовата представа, че нещата не са толкова драматични, районът на Балканите в действителност е силно уязвим и вече усеща последиците на климатичните промени – наличие на по-високи температури, променяща се структура на водните източници и запаси, суши, наводнения, горски пожари.
Топенето на ледовете в Русия и насочването на водата им към Черно море ще покачи нивото му и ще застраши живота на поне 120 хиляди българи, живеещи по брега на 10 метра над морското равнище. Вече се усещат проблеми с черноморски пристанища в Русия, Украйна и Грузия, а явлението може да увеличи просмукването на солена вода в крайморските водоизточници.
Презастрояването и особено това непосредствено до плажа увеличават риска от излагане на цели курорти на удар от буря.
Прогнозата на банката е за намаляване със средно 6% на годишните валежи и "драматичен срив" с 25% на водните запаси в Югоизточна Европа в следващите 40 години.
Наводненията обаче ще са истински порои, а в България и Румъния лошото състояние на речните корита ще е причина за нови трагедии. Покрай реките има много сметища, които не са рекултивирани и при порой те ще бъдат залети или дигите им ще се скъсат и ще предизвикат екокатастрофа.
Мнението, че топлото време благоприятства земеделието, животновъдството и горите, е измамно, предупреждава Марина Фрей още. Районът, в който е и България е с неефективно земеделие и на места липсва иригационна система. Все още не се осъзнава напълно, че топлото време ще донесе на Балканите насекоми и вредни растения, които ще атакуват горските масиви и ще нанесат съвсем реални загуби на земеделието, посочва Световната банка.

Какви са препоръките на доклада?
Регионът трябва да подобри рязко инфраструктурата и състоянието на жилищата, да управлява по-добре водните си ресурси, да се справи със замърсяването и инвестира в справянето с кризи.
Нужно е непрекъснато наблюдение на времето и водните ресурси, за да се подпомагат земеделските компании превантивно.

*Икономики на Европа и Централна Азия: Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Чехия, Естония, Грузия, Унгария, Казахстан, Косово, Киргистан, Латвия, Литва, Македония, Молдова, Черна Гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Таджикистан, Турция, Туркменистан, Украйна, Узбекистан