В дългова спирала ли сме? + Мнения

EconomyNews.bg

Миналата седмица пред парламента финансовият министър Владислав Горанов описа бюджета за 2016 г. с думите "стабилност”, "реалистичност” и "резултати”. В него са заложени приходи от 33 млрд. лв., разходи – 34.8 млрд. лв., дефицит – 1.8 млрд. лв., или 2%. Предвиден е растеж на БВП с 2.6%.  Според някои икономисти, България е в състояние на дългова спирала. Ето няколко мнения.

Проф. д-р Пламен Чипев от Института за икономически изследвания на БАН в специален блиц коментар за EconomyNews.bg:

За мен е несъмнено, че дългът расте - за да се определи дали е спирала, е нужно да се види дали новите дългове се използват за покриване на старите, а това пък ще се разбере от сумата на падежите в следващите няколко години. Ако те са сериозни и налагат нов дълг за покритието си - спиралата е недвусмислена! Аз за съжаление нямам тези данни! Има и друго - къде отиват средствата от дефицита - ако те не стимулират ръста на икономиката, това също работи в тази посока. За това къде се насочват тези средства не може да се каже пряко, но може да съди косвено - след като реформата в МВР не мина, очевидно е част от бюджетната икономия не стана и следователно поне част от дефицита отива точно там!

         Проф.Митко Димитров - директор на Института за икономически изследвания към БАН.

През последните години външният дълг на България расте, но сме далеч от ситуацията, в която беше Гърция и такъв развой засега не се очаква. Това, че не се обяснява за какво ще се насочат средствата от този дълг, създава напрежение сред хората.

 

Проф. Ганчо Ганчев, икономист, декан на Стопански факултет в Югозападния университет.
 

Смятам, че реално има тенденция да влезем в дългова спирала. За кратко време дългът ни нараства от 16-17% от БВП до почти 30%, което се очаква. Необходима е реформа, както от гледна точка на приходите, т.е. увеличаване на някои видове данъци, в частност - данък върху дохода, така и по-добро използване на ресурсите.
Не бива да се правят директни паралели с гръцката и българската задлъжнялост. За да достигнем гръцкия вариант би трябвало години наред да трупаме дългове, но не смятам, че това ще стане. За нас се очертава постепенно нарастване на дълга до момент, когато ще бъдем принудени да вземем радикални мерки, под натиск на ЕК и МВФ. Те няма да са изненада - увеличаване на данъците и орязване на някои социални програми.

 

Симеон Дянков, бивш министър на финансите и вицепремиер в кабинета Борисов І:

Ние вече сме в дългова спирала. През 2013 г. излязохме с 0.5% бюджетен дефицит и дълг под 16% от брутния вътрешен продукт. Сега имаме 30% дълг и 2-2.5% дефицит. Този дефицит автоматично води до увеличаване на дълга и обратното.

Няма затягане на коланите. 2014, 2015, 2016 са години, в които България харчи повече, отколкото други държави. И това се вижда от дефицитите, които са много по-големи, отколкото минали години. В Бюджет 2016 не са заложени всички разходи, като тези за "цъкащите бомби" в енергетиката и транспорта, затова и правителството се застрахова с прогнозиране на бъдещ дълг. Реално разходите ще са по-големи, затова има такъв буфер до 5.3 млрд. лв. нов дълг. С новия дълг правителството си гарантира спокойствие, но на някакъв етап дългът става толкова голям, че дори да овладееш ситуацията, плащаш големи лихви. Ние вече сме в такова състояние. Няма как да издържим с този дефицит при ниски данъци. А реформи като тази в МВР би трябвало да се свършат преди да бъде изготвен бюджета, а не да се появяват като изненада.

 

Илия Лингорски, бивш зам.- финансов министър, в предаването Денят ON AIR:

 

Бюджет 2016г. е бюджет на държавното потребление и на дългово дефицитната спирала, която за съжаление не може да бъде спряна. Има решение за излизане от тази спирала, но не краткосрочно - например трябва да се започне от една реформа, която не се провежда, а именно защитата на правата на собствеността. Реституцията в България не е завършила.

 

Петър Илиев, в. Банкер:

 

Всъщност разходите по обслужване на лихвените плащания по дълга и сега не са малко. За деветте месеца на годината общият им размер е 598.2 млн. лева. А според прогнозите на финансовото министерство до края на 2015-а те могат да надхвърлят 870 млн. лева. В проектобюджета за 2016-а са заложени разходи за лихви за 774 млн. лв., но ако ЕЦБ ги повиши през 2016-а, тази сума може да бъде и по-голяма. При сегашните си нива разходите за плащане на лихви по държавния дълг не са тежест за бюджета ни. Но има реална опасност да се превърнат в такава при очертаващата се перспектива за нарастване на дълга и за вдигане на лихвите равнища на международните пазари.

(...) българският държавен дълг все още не е заплашен да влезе в "свредел", но за да се застраховаме срещу такава опасност, е добре до една-две години да приключим с политиката на дефицити и бюджетът да започне да приключва с излишъци. Не е нужно да са големи, но дългът трябва да спре да расте, а покритието му да намалява. 

 

 

Добри Божилов, икономист, Общество.нет

Ние вече сме в дългова спирала. Наистина с не критична скорост, и все още овладяема. Но е факт, че сме в спирала. Старите заеми се плащат с нови заеми, лихвите се добавят към дълга. И освен това, и текущо бюджетът налива нов дълг за недостигащите приходи. Но процесът все още е овладяем. Благодарение на бурния растеж до 2009 и на трупането на резерви тогава, нашият дълг стана доста нисък. ГЕРБ сега трупа дългове, но началният старт е нисък и все още можем да се спасим. Но още няколко години по 2 милиарда на минус, и можем да започваме да строим „Терминал-3“.

 

Какво се случва в ЕС

Различни европейски държави са попадали през последните години - след 2009 - в дългови спирали – Ирландия, Гърция, Португалия, Испания, Италия, Белгия. Като причините са нюнсирани. При Гърция това бяха огромният публичен сектор, ниската конкурентоспособност на икономиката. Причината за Португалия  бе бавният икономически растеж, слабото производство, голям бюджетен дефицит и ниски вътрешните спестявания. Испания - ниска производителност, висока безработица и негъвкав пазар на труда. В Италия причината е ниска икономическа активност, ниска производителност и по-близки отношения с други периферни икономики на Европа, висок бюджетен дефицит. При почти всички страни  има една обща черта и това е високо равнище на държавния дълг, при покупката на които са силно зависими от чуждестранните инвеститори. Дългът например на Белгия стигна 100% от БВП, около 470 милиарда.евро.

Държавните дългове за Q1 2015 в ЕС

Държавният дълг на България расте най-бързо сред всички страни от ЕС, сочи отчет на Евростат за първото тримесечие на 2015 г. Дългът като процент от БВП се е увеличил с 10% за година. На второ място е Хърватия (+ 6,2%), следвана от Словения (+ 4,8%). Най- солидно понижение на дълга е регистрирано в Гърция (- 5,5%) и Унгария (- 4,7%). През първото тримесечие на тази година най-ниско равнище на държавния дълг като процент от БВП е отчетено в Естония (10,5%), следвана от Люксембург (21,6%) и България (29,6%). Най-високи са нивата на държавната задлъжнялост в Гърция (168,8% от БВП), Италия (135,1%) и Португалия (129,6%). В целия Европейския съюз и в еврозоната държавният дълг се е повишил като процент от БВП през първото тримесечие на година. В края на първото тримесечие дългът в 28-те страни от ЕС се повишава до 88,2% от БВП спрямо 86,9% в края на миналата година и 86,2% през първото тримесечие на 2014 г. В същото време държавният дълг в еврозоната се увеличава до 92,9% от БВП от 92,0% през последното тримесечие на 2014 г. и 91,9% преди година