В петък всичко е възможно, а в понеделник

Бисер Манолов
За поредна седмица петъкът се оказа ден, пълен с изненади за финансовите пазари. В петък прогнозите на финансистите традиционно не се сбъдват. Започвам да си мисля, че ако инвеститорите търгуват в този ден, обратното на това, което очакват, това ще е най-краткият им път до забогатяването. Да си призная, никога не съм предполагал, че изказване в унгарския парламент може да обърне с главата надолу всички финансови пазари. Единственото ми обяснение е, че това стана в петък, а в петък всичко е възможно. Точно в края на работната седмица еврото покори поредния връх на обезценка, потапяйки се до нивото от 1,1960 долара за евро под звуците на чардаша. В петък финансовите пазари очакваха да получат потвърждение за възстановяване на американската икономика на база данните за несезонната заетост.
Макроикономистите бленуваха за нива от 550 000 новооткрити работни места през месец май, но уви, статистиката отчита „само“ 431 000, като частният бизнес е успял да наеме едва 41 000 души, което е, меко казано, разочароващо. Фондовите пазари просто се сринаха. Основният фондов индекс Dow Jones си отмъсти за създадената за пореден път несигурност, заличавайки от стойността си над 3%. Очакванията след почервеняването на индексите бе евентуалното комюнике, което Г-20 ще излъчи по време на срещата в Южна Корея. И отново несбъднати очаквания.
Думи, думи, думи и нищо конкретно. Европейците са обсебени в посока укротяване на бюджетните си дефицити, американците напират неистово да бъдат флагманът на световното възстановяване, а азиатците просто мълчат и действат. Финансовият министър на САЩ Тим Гайтнер в своето обръщение и за момент не акцентира върху растящите бюджетни дупки на държавите от Стария континент. Той просто напомни на своите партньори, че трябва да коригират политиките си с цел подкрепа икономическото възстановяване. Шефът на МВФ, изумително за мнозина, не разкритикува нито една държава за големи харчове, а напротив, изкара от контекст идеята за правилни фискални стимули, което между редовете означава одобрение за политиката на бюджетни дефицити. Кристина Лагарде, френският финансов министър, може би бе най-точна, коментирайки, че болшинството от Г-20 имат за основен приоритет затягане на фискалната дисциплина, което е в диаметрална противоположност с пледираните мерки в посока стимулиране на растежа. Но каквото и да си говорим, основният интерес на всяка една държава от Г-20 е стимулиране на износа, с ограничено вътрешно потребление. Горното не ви ли звучи доста странно? Всички искат да изнасят стоки и услуги, но коя е тази супердържава, която ще може да погълне такова огромно количество продукти, освен САЩ. За мнозина отговорът е ясен – Китай. Китай обаче се брани със зъби и нокти за запазване на статуквото на валутния си режим, който изкуствено поддържа слаба местна валута, точно за стимулиране на износа на китайски стоки. И така, получава се омагьосан кръг, от който към момента не се вижда никакъв изход.
Единствената тема, по която има някакво съгласуване, е налагането на нова регулаторна рамка на финансовите пазари. Вече и на глухите стана ясно, че банките ще трябва да увеличават капитала си с новите изисквания, произтичащи от Базелския комитет. Извънредният банков данък отново бе подложен на атака, най-вече от страна на Канада. Логиката е проста: защо всички да плащат за неразумната политика на няколко финансови мастодонти. Лично за мен петъчният ден на изненадите продължи твърде дълго, почти 48 часа. Надявам се, че работната седмица ще започне с един нормален понеделник и ще завърши с колкото се може по-малко петъчни изненади.

„Петък-ден на майстора”, оригинално заглавие на автора.