В рецесия ли е вече Русия?

Леонид Бершидский, агенция Bloomberg
Икономиката на Русия, която дълго време бе един от двигателите на растежа в развиващия се свят, може вече да е в рецесия. Нещо по-лошо, лидерите в страната не показват, че са готови да се борят с нея.
Идентифицирането на рецесии може да е трудно в Русия. Типичното определение е две тримесечия на спад на брутния вътрешен продукт (БВП), коригиран спрямо инфлацията, но държавната статистическа служба Росстат предоставя данни само на годишна основа за сравнение в международен план. С малко интерполация (мат. метод - бел. пр.) икономистите могат да изчислят тримесечните цифри. Картината не е добра: Сергей Алексашенко, директор за макроикономически изследвания в московското престижно Висше училище по икономика, написа във в.  "Ведомости", че руската икономика се е свила с годишен темп между 0,1 % и 0,3 % и през първото, и през второто тримесечие на 2013 година. Спад през първите три месеца е нещо традиционно за Русия, но спад през второто тримесечие би бил необичаен. Дори и тези цифри са подкрепени от огромни строителни проекти, свързани със зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, които се очаква да струват около 50 милиарда долара. Това е временен стимул, който ще изчезне, когато игрите приключат. Частните инвестиции от големи и средни компании обаче
са намалели с 6,3 % през първата половина на 2013 година спрямо същия период на 2012 година. Данните на министерството на икономиката сочат, че частният капитал изтича от страната с темп
от близо 50 милиарда долара годишно.
Слабото световно търсене дава отражение върху сектора на суровините, който по традиция е двигател на растежа на Русия. Производителят на алуминий Rusal обяви миналата седмица, че ще
затвори четири от заводите си, докато цената на алуминия не превиши прага от 2400 долара за тон спрямо сегашния по-малко от 1900 долара. Производителите на стомана и въглища правят подобни
съкращения, а производителите на торове се готвят за потенциалните ефекти от евентуална очертаваща се ценова война при калиевия карбонат (поташ).
Цените се задържат високи за петролните и газовите производители, които осигуряват половината от експортните приходи на Русия. Само че Gazprom е изправен пред съдебни битки в Европа, тъй като клиентите му настояват да отвърже цени си от цените на петрола, а това би могло да тласне надолу печалбата от износ на газовия монополист. Германската енергийна компания RWE
спечели в арбитражен съд във Виена постановление срещу практиката на индексирание на цените на синьото гориво според котировките на черното злато.

Руските власти изглежда не осъзнават признаците на рецесия. Централната банка поддържа лихвените проценти почти непроменени, а Кремъл до голяма степен е глух за призивите да бъде подобрен задушаващият бизнес климат в страната. Кампания за освобождаване на някои от, както се твърди близо тристата хиляди бизнесмени, излежаващи присъди в руските затвори заради търговски нарушения, доведе до амнистия, от която могат да се възползват само 10 000.
Като се има предвид, че президентът Владимир Путин ще бъде твърдо на власт поне до края на мандата си през 2018 година, само истински икономически крах би могъл да предизвика политическа промяна. Засега данните, сочещи рецесия, се замитат под килима, а фундаменталните проблеми, причиняващи спада, са оставени да назряват.