В Странджа расте ягодово дърво

Наричат Странджа Ноевия ковчег на Европа. Причината е, че при последния ледников период обледеняването стига до нея и единствено тя остава без ледена шапка, което спомага в тази планина да се запазят ценни реликтни видове растителност.

И до днес тя е известна със своята зеленика, която се среща само тук на Стария континент. В нея може да се види и едно изключително рядко за страната ни дърво, включено в Червената книга на България - кумарката, известна още по света като ягодово дърво (Arbutus unedo).

Наричат го така, защото плодовете му наподобяват червена ягода, макар да нямат нищо общо с нейния вкус.

В действителност у нас в естествено разпространение има само три дървета от този вид. Две от тях растат в Странджа - едното е южно от с. Кости, а другото е в местността Мучиево при с. Сливарово. Третото се извисява в местността Сух бунар край родопското село Мандрица. 

По данни на Дико Патронов, странджанските екземпляри са открити от инж. Венелин Радков преди 15 години - тогава директор на Горско стопанство Кости. Жоро Ценов, който е работил 4 години в природен парк ,,Странджа'' пък смята, че вероятно те са пренесени като семка от птица и са поникнали по по изключение.


Карта на разпространението на ягодовото дърво в България (местата са обозначени с червена точка)

В последните години доста разсадници за екзотични плодове продават млади фиданки от ягодовото дърво и много стопани са го засадили в градините си. За щастие, това вечнозелено растение с успех вирее при нашия климат. Иначе е широко разпространено в Ирландия, Южна Швейцария, Тирол, в испанската Сиерра-Морене, Мала Азия, Крим и Средиземноморието.

Забележителното при него е, че плодовете и цветовете се появяват едновременно в края на есента. Плодчетата узряват чак на следващата година, но успешно презимуват по нашите ширини.

Отглеждането му е лесно и непретенциозно. 

В същото време и плодовете, и листата, и дори кората на ягодовото дърво имат лечебни свойства. Плодчетата му съдържат около 20% захари, а всички останали негови части са богати на етилов галат и танин.

Те проявяват силни антибактериални свойства, най-вече срещу микобактериите.

Листата и корените имат стягащо и диуретично действие. Те се използват в терапията на болести на отделителната система като цистит и уретрит, както и за лечение на диария и дизентерия. Отварите повлияват благотворно на кашлица и възпалено гърло.

Така че освен в кулинарията - плодовете може да се конснумират директно, но и да се преработват на сладка и конфитюри, кумарката намира приложение и в медицината. В Испания и Гърция от нея варят и ракия, за която тези, които са я опитвали, твърдят, че е божествена./desant.net, автор: Дина Харизанова