В Токио никой не пуши

С какво още заинтригува Япония? Не само най-новото в ИТ технологиите прави впечатление, а и дребните неща, които улесняват, облекчават и правят живота по приятен. Хит в това отношение са топлещите торбички. Макар, че Токио не е сред най-студените градове, жителите му се глезят с индивидуално отопление под формата на малки пакетчета, пълни с дребнозърнест материал, който в съприкосновение с въздуха започва да отделя топлина, която достига до около 40-50 градуса. Тези торбички могат да стоят в джобовете, или да се пъхнат в ръкавиците и така около 8 часа поддържат топлинка в студените дни. Вероятно същият материал се използва за стелки, които отопляват краката и за по-големи пакетчета, които се залепват от вътрешната страна на палтото и разнасят приятна топлина и в най-студените дни в продължение на осем часа. След това се изхвърлят, а на другия ден се слагат нови, защото струват жълти стотинки. Няма място за екологични притеснения. Японците обичат природата и не биха я замърсили по никакъв начин. Това личи и от миниатюрните цветни градини - обикновено няколко растения в една саксия пред всяка врата.
В Токио животът протича на улицата, в магазините и по заведенията. От 8 часа сутринта до два - три през нощта потокът от хора не спира. Казват, че столицата на Япония е сигурен град, престъпност почти няма. В града не се пуши. По тротоарите са нарисувани големи забранителни знаци със задраскана цигара. Има малко определени места за този вреден навик, като например до стълбите за подлеза, който води към метрото през огромен подземен пазар. Там, до стълбите се е събрала малка тълпа нервни пушачи. Другото място за пушене сигурно се намира поне на километър от това. Местните жители с изумление гледат българската група, част от която пуши вървейки, без да се съобразява със забраните. Има заведения, в които пушенето е разрешено. Там японците се събират на шумни компании и вкусна храна. Всъщност това, което наистина е вкусно за нас ( някои и това не харесват) са различните видове ориз със сурова риба, които наричаме обобщено суши. Чаят също е прекрасен. Прясна хрупкава зелка, нарязана на едро и поднесена с вкусен сос свършва на мига. Към полунощ в заведението вече е шумно, а по улиците е толкова оживено, колкото и на обяд. Отново е ден и отново сме из улиците на Токио. Градът живее на няколко нива. Проблемът със задръстванията в 12-милионната столица е решен отчасти с изградените мостовете, надлези и подлези по кръстовищата. Там, където няма друг начин, пътищата минават на второ или на трето ниво над земята. Нищо, че пред прозорците на жилищните сгради и на офисите стои мостово съоръжение. Животът, разбира се, както във всички мегаполиси тече и под земята. Над 2 000 квадратни километра площ се оказват твърде тесни. Всички улици, улички, сгради и врати крият големи изненади. Витрина с подредени батерии и малка врата, а зад нея шестетажен магазин за техника на незначителна наглед уличка. Първият етаж от около 400-500 квадратни метра предлага последните модели компютри, таблети, лаптопи, айподи и каквото още се сетите. Очевидно новостите са толкова, че част от щандовете са изнесени навън, на съседната уличка и усърдни продавачи непрекъснато викат нещо на японски.
След един ъгъл отново врата, зад която неподозирано се крият нови и нови изненади, компютри, часовници, телевизори, домакинска техника на няколко етажа. Имам всички шансове да се изгубя. А японците са навсякъде, където съм аз. Пазаруват, пазаруват, пазаруват оживено, трескаво, сякаш всеки момент стоката ще свърши.Страната на изгряващото слънце е готова за Годината на заека. Няма как, дори несведущ по тези въпроси да не забележи почти натрапчивото присъствие на дългоушкото по всички витрини и магазинчета, по клечките за ядене, по украшенията и вещите, както и по приборите, изобразен дори само като чифт дълги ушенца. Присъствието му на търговската улица е буквално на всяка крачка. Всъщност годината си я поделят заека и котката. Ето защо навсякъде, където може да се намерят традиционните за Япония сувенири, зайците и котките са във всякакви варианти -
отпечатани върху тениски, на клечките за хранене, на чашите и чиниите, има ги във вид на висулки, дрънкулки от дърво пластмаса и метал, заекът е метален тази година. Почти 90 процента от посетителите в търговския лабиринт са си японци, които разглеждат и пазаруват тези заешко-котешки произведения. Стилна метална висулка с тазгодишното животинче стана повод за мълчаливо стълкновение с дребна японка на преклонна възраст, която се опита да изземе всичките налични количества от сувенира. Все пак успях да опазя едно за късмет за себе си и за България. /БТА, със съкращения/