Валутната война спряна, Китай с повече власт в МВФ

Страните от Г-20 се споразумяха да намалят дисбалансите в световната търговия и да избегнат евентуална валутна "война", предадоха световните агенции.
По-конкретно водещите в света развити и развиващите се държави се ангажираха да ограничат дисбалансите по текущите си сметки и да се въздържат от намеса за обезценяване на националните валути, се посочва в комюникето, публикувано след двудневната среща на финансовите министри и централните банкери от Г-20 в южнокорейския град Кьонджу.
Споразумението обаче не включва конкретно цифрово изражение на поетите ангажименти, което означава, че предложението на финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър не е било взето под внимание.
Той настояваше Г-20 да определи праг от 4% от БВП на една страна за "устойчиви" търговски излишъци и дефицити. Планът на САЩ, които са засегнати от големи търговски дефицити, бе посрещнат с неодобрение от страните членки на Г-20, разчитащи в голяма степен на износа си, каквито са Германия Китай и Япония. Тези страни, които имат големи търговски излишъци, определиха предложението на Гайтнър като "нереалистично".
Участниците в срещата заявиха, че няма да бъдат поставяни нито "количествени цели", нито времеви ограничения.Част от съгласувания пакет на срещата на Г-20 е и епохалното споразумение, което ще осигури по-силен глас страните с нововъзникващи пазарни икономики в Международния валутен фонд
(МВФ).
Споразумението предвижда между 5,5 и 6,5 % от квотите на утвърдените икономически сили в МВФ да бъдат прехвърлени на страни с динамично развиващи се пазари като Китай, който ще се изкачи на трето място по квоти в 187-членния МВФ. За най-бедните държави членки ще бъдат въведени защитен механизъм и минимален дял във фонда. Европа ще отстъпи две от осемте или деветте места (плюс Швейцария), които държи в Съвета на изпълнителните директори (Директорат) на МВФ, а съветът ще продължи да има 24 членове, се посочва в изявлението, разпространено след края на днешната на среща на финансовите министри от Г-20.
Групата също така се споразумя да удвои квотите на МВФ, определящи вноските на 187-те страни членки и размера на кредита, които те могат да получават от фонда. В момента квотите възлизат на общо 340 милиарда долара, посочва Reuters. Г-20 обяви, че реформите ще направят институцията "по- ефективна, по-надеждна и по-справедлива". Намаляването на европейското представителство е по-малко, отколкото САЩ си бяха поставили за цел, отбелязва Reuters.
В замяна Вашингтон, който сега държи 17,67% от квотите в МВФ, ще запази ветото си върху най-важните решения на фонда. Тези решения ще продължат да изискват супер мнозинство от 85%. Освен САЩ най-големите акционери в МВФ са Япония, четири европейски страни (Германия, Франция, Великобритания и Италия) и четирите най-големи страни с нововъзникващи икономики (Бразилия, Русия, Китай, Индия - БРИК), посочва Франс прес. Делът на Япония в квотите на МВФ в момента е 6,5%, на Германия - 6,1%, на Франция и Великобритания - по 4,5%, а на Китай - 3,7% (без отчитане на новопридобитите позиции), допълва ДПА. Страните от Г-20 постигнаха и споразумение за реформа в системата за регулация на банките и финансовите институции, обвинени, че са провокирали кризата от 2008/2009 година.
Промените в управлението на МВФ са равнозначни на реформа в световния икономически ред, установен при създаването на фонда след Втората световна война, отбелязва Reuters. Това накара управляващия директор на МВФ Доминик Строс-Кан да определи споразумението за промени в квотите като историческо.
Става въпрос за най-важната реформа, приемана някога в историята на фонда, подчерта Строс-Кан. Това обаче все още е предложение, което трябва да бъде представено на Управителния съвет. Той ще се събере в началото на ноември.