ВЕИ - новата мишена на сивия капитал?

Васил Тодоров
Екологичното министерство ще внесе в парламента през втората половина на януари промени в закони, които временно ще спрат изграждане на възобновяеми енергийни източници, каза заместник-министър Евдокия Манева. Забраната вероятно ще обхване период от шест месеца. Идеята е да се преустанови одобряването на проекти за производство на енергия от вятърни генератори, фотоволтаици и водно-електрически централи до приемането на новата Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. и на Националния план за действие за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Това породи опасения дали подобно решение няма да спре потенциални инвеститори в тази сфера. Представители на Българска фотоволтаична асоциация  дори обявиха, че поведението на министерството ще коства 1 млрд.лв. инвестиции, които няма да се реализират. Изненадващо обаче кабинетът бе подкрепен от зелени организации, тъй като те смятат, че хаотично издаване на разрешителни води до поражения в околната среда.
Целта на временна мярка на кабинета е да се въведе ред в досегашната практика и да се изработят ясни правила и сигурност за инвеститорите.
Европейската комисия нееднократно е предупреждавала България за липсата на стратегическа визия при одобряването и изграждането на съоръжения за производство на енергия от ВЕИ. Комисията стартира и наказателни процедури срещу България, свързани с одобряване на проекти “на парче”, без задълбочена оценка на въздействието върху околната среда и адекватна оценка на кумулативния ефект.
На няколко срещи комисията подчертава, че най-приемливата мярка, предложена от страната ни, е въвеждане на временен мораториум върху одобряването и изграждането на подобни инсталации, до приключване на процедурите по стратегическа оценка. На тези срещи страната получи индикация, че това решение трябва да бъде взето в най-кратки срокове, за да можем да разчитаме на положителни резултати в хода на наказателните процедури.

В Министерство на земеделието постъпват непрекъснато молби за промяна на предназначението на земи. До момента с променнено предназначение са 11500 декара земя.  492 искания за още 7500 декара  земя от първа, втора, трета и четвърта категория кандидатстват за разрешение. „Ние ще внесем предложение да се изключва земя от първа до четвърта категория, тоест ако се правят перки или фотоволтаици, да ги правят на по-ниска категория земя или на земя, която предстои да бъде по някакъв начин рекултивирана”, коментира земеделският министър.

Според икономическото министерство в момента са подадени заявления за изграждане на 112 вятърни централи с обща мощност 8 950 МВ и за 33 соларни парка с мощност от близо 2 хил. МВ.  Окончателни договори са сключени само за 17 вятърни парка с мощност 1177 МВ и са подписани  два договора за изкупуване на произведената енергия от 192 МВ мощност. Това според експерти е показателно, че не малка част от проектите са спекулативни, а разрешителни се вземат, за да бъдат продадени проектите с печалба.

Едва 10-15% от заявените проекти са активни и се работи по тяхната реализация. От НЕК казва, че страната реално се нуждае от около една пета от заявените инвеститорски намерения, за да изпълни ангажиментите си пред Европейската комисия за 20 на сто зелена енергия до 2020 г.

България трябва да инсталира най-малко 150 мегавата мощности на година, за да отговори на плана 20-20-16, който предвижда през 2020 г. 16% от електроенергията в страните – членки на ЕС, да се добива от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
За да бъде изработена рамка от предложения за промени в законови и подзаконови актове, с които да се подпомогнат държавните институции в опитите им да ускорят изграждане на възобновяемите енергийни източници, както и да помогнат за създаването на по-добър инвестиционен климат, през октомври 2009 бе създадена Българска фотоволтаична асоциация.
Като се оставят настрана вълненията около временния мораториум  според председателя на организацията Никола Газдов, най-важният проблем, който стои пред инвеститорите във фотоволтаични вятърни паркове и централи, е нефиксираната изкупна цена на енергията.
 "Големият проблем е, че цената се определя ежегодно, а рамките, в които може да варира, са ограничени. Вариращата цена прави проекта несигурен. Знаем, че капиталовите разходи се правят в началото на проекта и така инвеститорът не може да сметне разходите си, при положение че има непостоянни приходи. Затова и основна част от проектите не се случват", допълни той.

Затова БФА предлага да се определи една фиксирана цена за период от 25 години, в които електроразпределителното дружество е длъжно да купува енергията. Това не изключва възможността тази цена да пада, но само за компании, които все още не се присъединили към мрежата.

Според инвеститори в проекти от бранша нефиксираната изкупна цена на енергията води и до отказ за финансиране от банковите институции. Банката разглежда най-лошия сценарий, който стои пред инвеститора, а когато финансовите показатели пред тях са неясни и няма твърда цена, те не са готови да отпуснат съответния кредит.
Несигурността на българската валута също плаши финансовите институции, смятат от БФА. Голяма част от отпусканите кредити са в евро, за това стъпка, която трябва да се предприеме, е и обявяване на изкупната цена в единната европейска валута. Като пример те дадоха Македония, в която, въпреки че не е част от ЕС, цените са поставени в евро.
Според анонсирания от ЕК план 20-20-16 до 2020 година в България 16% от енергията трябва да идва от ВЕИ.
За да се постигне този резултат в страната,  всяка година трябва да се инсталират 150 мегавата мощности и още толкова вятърни турбини. В момента има инсталирани 3 мегавата. "Имаме изоставане от 3 години. Изкупната цена се въведе на 29 декември 2006 г. От асоциацията искаме да анализираме причината за изоставането, а тя е в малките дефекти, които трябва да се коригират", твърдят експертите на БФА.

Статистика


Вятърни електроцентрали

102.60 MW

е капацитетът на вятърните централи в момента. Те са малко повече от 23 и са разположени главно по Черноморското крайбрежие, като най-голямата им гъстота е на север. В съоръженията са монтирани и работят 92 турбини. Датската компания Vestas Wind Systems A/S, която е най-големият производител на вятърни турбини в света, е получила поръчка за доставка на 50 турбини модел V100 с мощност от 1,8 мегавата и 25 турбини модел V90 с мощност от 2 мегавата за България и Румъния. Монтажът на турбините ще започне догодина, а до края на 2010 година се очаква съоръженията да бъдат пуснати в действие.


Слънчеви инсталации


3528.41 kWp 

слънчева електрическа енергия се произвежда в момента в България. Тя се добива от малки станции, разположени на 26 места на територията на страната. Най-голяма е станцията в Ботево /2000 kWp/, Пауново /880 kWp/ ЗИТА Русе /117.24 kWp/.


Малки ВЕЦ

43.84 MW

електрическа енергия се произвежда в момента в България от малки водноелектрически централи. Техният брой в момента е 124, разположени са в планинските и полупланински части на страната, както и по поречието на Бели Вит, Бяла Места, Огоста, Черни вит.


Източник:Българска фотоволтаична асоциация