ВЕИ и "зеленият преход" на Балканите

Войната на Русия срещу Украйна напомни на всички европейци, че енергията от възобновяеми източници е важна не само от гледна точка на климатичните промени. Европа си даде сметка, че колкото по-малко цената на електроенергията се влияе от руския газ, който Москва използва като оръжие, толкова по-малка е вероятността електроенергията да бъде по-скъпа или недостатъчна за потребителите и държавите. Ето как балканските страни използват природните си дадености в енергетиката и осъществяват своя "зелен" преход с помощта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ): 

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Производството на електроенергия е ключов сектор от икономическата дейност в Босна и Херцеговина (около 20 процента от националната икономика). Електрическата енергия се произвежда предимно в ТЕЦ-ове, работещи на въглища, и водноелектрически централи, като страната е нетен износител на електрическа енергия. Производственият капацитет е около 17 000 GWh годишно.  

За да постигне целите в областта на климатичните промени, Босна и Херцеговина има да извърви дълъг път, тъй като над 60 процента от енергията в страната се добива от изкопаеми горива, предимно от въглища. На хартия Босна и Херцеговина е готова да декарбонизира икономиката си до 2050 г. Страната възнамерява да увеличи дела на енергията от възобновяеми енергийни източници до над 40 процента до 2030 г. в съответствие с международните ангажименти.

През следващите няколко години Босна планира да инвестира общо 3,6 милиарда босненски марки (3,6 млрд. лева) в проекти за възобновяема енергия.

Мюсюлманско-хърватската федерация планира да инвестира 1,5 млрд. босненски марки във водни, вятърни и слънчеви проекти през следващите три години, като добави около 600 мегавата (MW) мощности от възобновяеми източници. Повечето въглищни електроцентрали обаче ще продължат да работят поне до 2035 г., според министъра на енергетиката Нермин Джинджич.

Република Сръбска също планира да добави още 600 MW чиста енергия в проекти на стойност около 2,1 милиарда босненски марки през следващите пет години, обяви министърът на енергетиката на тази съставна част на Босна Петър Джокич.

Министрите и от двете съставни части на Босна са единодушни обаче, че "в този момент страната не е в ситуация да се откаже от изкопаемите горива“.

Според ЕС Босна трябва да приеме закони на държавно ниво за електроенергията и газа, за да получи право на финансиране, осигурено чрез икономическия и инвестиционен план за проекти за енергиен преход на стойност 9 млрд. евро.

Босна и Херцеговина е в процес на разработване на Национален енергиен план за климата в съответствие с регламентите на ЕС, който да обхваща енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, намаляването на емисиите на парникови газове, междусистемните връзки, както и научните изследвания и иновациите.  

Страната разполага със значителен потенциал в областта на възобновяемата енергия, особено по отношение на капацитета на водноелектрическите централи и вятърната енергия. През 2021 г. хидроенергията осигурява 37 процента от общото производство на електроенергия и има възможност за допълнителен растеж. В последно време се появиха слънчеви и вятърни електроцентрали, но те остават малък процент от общия енергиен микс - около 5 на сто. Според проучване, проведено от германското правителство, Босна и Херцеговина може да произвежда до 2000 MW вятърна енергия годишно, предимно в районите на Ливно, Томиславград, Мостар и Требине. Този зараждащ се отрасъл все още е изправен пред регулаторни и финансови предизвикателства.

РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

От 352 местни производители на електроенергия в Република Северна Македония 344 използват възобновяеми енергийни източници, пише на сайта на Регулаторната енергийна комисия, която уточнява, че през  2021 г.  в страната са заработили 49 нови централи, използващи възобновяеми енергийни източници (една водноелектрическа централа и 48 фотоволтаични централи), но техният процентен дял в общата инсталирана мощност е 38%, а делът на енергията от възобновяеми източници в общо произведената електроенергия от местните производители е още по-нисък - 31%.

Хидроенергията е най-използваният възобновяем енергиен източник в страната заради конфигурацията на терена и климатичните условия, които са подходящи за използване на реките чрез изграждане на язовири и други по-малки резервоари, като с потенциалните ВЕЦ в страната могат да се покрият 10% до 20% от необходимата електроенергия, пише на страницата на Агенцията за енергетика. 

Около 6% от общата електроенергия или 9,5% от общото потребление на енергия е от биомасата, като най-използваният ресурс за това е дървесината. 

През 2007 г. в страната е открит и първият завод за биодизел, собственост на частна компания, с капацитет 30 хил. тона годишно, като за производството на биодизелово гориво се използва нерафинирано масло от рапица, което се набавя от внос.

Използването на слънчева енергия в Република Северна Македония е ограничено до много малък брой системи за отопление на вода, като според енергийния баланс делът на енергията, произведена от слънчева енергия, в общото потребление на енергия е 0.04%, като слънчевите колектори се използват в предимно в жилищния сектор.

В Република Северна Македония работи вятърен парк с 16 вятърни турбини с инсталирана мощност от 36,8 MW, който влиза официално в електрическата мрежа на страната през септември 2014 г., а в момента се извършва подготовката за реализацията на втората фаза на проекта с разширяването на вятърния парк с допълнителни 6 вятърни турбини и допълнителни 13,2 MW инсталирана мощност. 

РУМЪНИЯ

Румъния е една от страните в ЕС с най-голям природен потенциал по отношение на възобновяемите енергийни източници, сочи независим анализ на консултантска компания „Делойт“ (Deloitte). В същото време Румъния все още използва предимно природен газ, въглища и мазут, вместо слънце и вятър за производство на енергия. 

Страната обяви, че напълно подкрепя усилията на ЕС в областта на изменението на климата и се ангажира да допринесе за намаляване на емисиите до 2030 г. 

По данни на Националния статистически институт за последните пет години Румъния произвежда най-много електрическа енергия от ТЕЦ - между 36 и 44 процента за периода от 2017 г. до първите шест месеца на 2022 г., от ВЕЦ - между 23 и 29 процента, от АЕЦ (Румъния има само една атомна централа - „Черна вода“) – между 18 и 20 процента. Делът на вятърната и слънчевата енергия не търпи сериозно развитие през последните пет години, като се движи между 10 и 14 процента за вятърната енергия и 2-4 процента за слънчевата енергия.

Липсата на последователна стратегия, съчетана с липсата на инвестиции, поставя Румъния на едно от последните места в Европа по производство на енергия от възобновяеми източници на глава от населението, отбелязва „Радио Свободна Европа“.

През октомври 2021 г. румънското правителство одобри Национален интегриран план в сферата на енергетиката и измененията на климата за периода 2021-2030 г. Ситуацията обаче се промени съществено спрямо 2021 г. и затова сега Букурещ актуализира въпросния план. Европейската комисия оцени като „слаба“ целта на Румъния за постигане на дял от 30,7 процента енергия от възобновяеми източници до 2030 г. и сега румънските власти преработват плана, като се очаква тази цел да бъде завишена до поне 34 процента.

Финансирането на енергийни проекти за постигане на целите в Националната енергийна стратегия на Румъния и в Националния интегриран план в сферата на енергетиката и изменението на климата за периода 2021-2030 г. ще се осъществява със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост и Фонда за модернизация.

Размерът на инвестициите, които Румъния ще може да направи с помощта на тези два инструмента, надхвърля сумата от 16 милиарда евро. Областите на финансиране са възобновяема енергия, замяна на въглищата, ядрена енергия, когенерация, биогорива, модернизация на енергийната инфраструктура. 

ЧЕРНА ГОРА

Черна гора започна екологичната реконструкция на единствената си въглищна централа – Плевля. За извършване на модернизацията централата ще трябва да бъде изключена за няколко месеца във време, когато вносът на енергия е изключително скъп. Проектът закъсня с поне година и половина, така че страната е в нарушение на правилата на Енергийната общност. 

На 21 септември 2022 г. Търговско-промишлената палата на Черна гора (ТПП), предложи на правителството набор от мерки за подкрепа на икономиката за осигуряване на достатъчни количества енергия и ограничаване на негативните финансови последици за хората и компаниите.

Наред с другите мерки ТПП предлага да се въведе нулева ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) върху оборудването за слънчеви централи, ускоряване на процедурите за одобряване на строителството на слънчеви централи и нов механизъм за стимулиране на изграждането на производствени мощности, които използват възобновяеми енергийни източници, особено слънчева енергия.

ГЪРЦИЯ

Сред страните от региона Гърция е една от най-зависимите от природния газ, особено в производството на електроенергия. От около 6,5 млрд. куб. м. газ, които внася страната, около две трети се използват за производството на електрически ток. Като се има предвид нежеланието на страната да използва ядрена енергия, останалите количества се добиват от въглища и възобновяеми енергийни източници.

Гърция обаче има значителен потенциал за развитието на ВЕИ, като наскоро министърът на развитието Адонис Георгиадис заяви, цитиран от „Икономикос тахидромос“, че през следващите години Гърция може да стане износител на електроенергия от възобновяеми източници.

Според доклад на екологичния тинк танк „Грийн Танк“ (Green Tank), цитиран в икономическия портал „Бизнес дейли“, Гърция може да постигне целите за намаляване на потреблението на природен газ с 15 процента, поставени от Европейската комисия, като ускори развитието на ВЕИ. Възобновяемите източници могат да се окажат „асото в ръкава“ на Гърция, защото могат да спестят над 12 процента от потреблението на природен газ, се казва в доклада.

По-конкретно проучването стига до извода, че ако се реализират правителствените планове през 2022 г. да бъдат инсталирани възобновяеми енергийни източници от 2 гигавата и ако същият темп се запази през първото тримесечие на 2023 г., това ще намали с 12,2 процента потреблението на изкопаеми горива в страната в сравнение с периода 2017 – 2021 г.

За покриване на разликата до 15 процента намаление на консумацията на природен газ Гърция ще трябва да надхвърли поставените цели за развитие на ВЕИ с 23 процента или да увеличи производството на ток от въглища с 14,4 процента. Това обаче ще трябва да бъде придружавано от икономии в индустрията и бита, в противен случай може да се наложи производството на електроенергия от въглища да бъде увеличено с 38 процента.

ХЪРВАТИЯ

Хърватия има отличен потенциал за развитие на възобновяеми енергийни ресурси. В момента страната покрива 28,02% от брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници. Хидроенергията е доминиращият възобновяем източник в този момент; инвестирани са значителни средства в производството на електрическа енергия от вятърна енергия, а слънчевата енергия има най-значим потенциал за растеж през следващите години. Според проучване на Енергийния институт "Хървое Пожар" Хърватия ще покрива 32% от потреблението си на енергия от възобновяеми източници до 2030 г. и 56,3% до 2050 г. 

Стимулите за по-нататъшно развитие на възобновяемите енергийни ресурси са изобилни. Хърватия все още внася около половината от потреблението на енергия и може да спести значителни средства чрез увеличаване на производството на възобновяема енергия. Очакваният технически потенциал на слънчевите електроцентрали в Хърватия е 5303 MW, с очаквано производство от 6364 GWh електрическа енергия годишно. Освен това Зелената сделка на ЕС допълнително ще подкрепи и частично ще финансира развитието на възобновяемите енергийни източници в Хърватия.

HEP, държавна компания за електроенергия, е най-големият разработчик на проекти за възобновяема енергия в Хърватия. В момента компанията изгражда вятърен парк Korlat с мощност 58 MW и съвсем скоро обяви разработването на слънчева ферма на същото място с мощност 75 MW. Освен тези големи проекти, бизнес субектите в производствената промишленост, туризма и търговските центрове са силни двигатели на пазара. Използването на слънчева енергия за домакинствата също е достъпно и е опростено с новата наредба, като често е предпочитан източник на енергия за уикенд къщи без връзка с мрежата.

Хърватският премиер Андрей Пленкович се похвали, че Хърватия получава 29 процента от енергията си от възобновяеми източници. Това обаче не е чиста слънчева или вятърна енергия, отбелязват експертите.

„Хърватия е нетен вносител на енергия и задоволява значителна част от енергийните си нужди чрез внос на нефт и газ. Но Хърватия задоволява 29 процента от енергийните си нужди от възобновяеми енергийни източници, което означава, че сме надхвърлили целите на ЕС“, каза преди време премиерът Пленкович на конференция, посветена на темата за енергетиката и управлението на зеления преход.

Твърдението на премиера, че Хърватия задоволява 29 процента от енергийните си нужди от възобновяеми източници, обаче е вярно само на хартия, отбелязват източниците. Данните на Евростат показват, че Пленкович дава правилната цифра, но тя не визира приемливата за околната среда енергия, получена от слънцето, вятъра или геотермалните източници. Структурата на възобновяемата енергия, която Хърватия консумира, е такава, че тя се генерира главно от стари водноелектрически централи, построени предимно в епохата на Югославия, а останалата част се дължи до голяма степен от изгаряне на биомаса (т.е. отопление с дърва). Въпреки че изгарянето на биомаса формално е възобновяема форма на енергия, то в никакъв случай не е приемливо за околната среда.

През 2019 г. Хърватия е произвела общо 7 603 500 MWh електроенергия от възобновяеми източници. От тях почти 78 процента се падат на водноелектрически централи, докато общият дял на слънчевата и геотермална енергия е под 2,5 процента. Малко по-добре се използва вятърната енергия, която има дял от около 19 процента в производството на електроенергия от възобновяеми източници. Използването на вятърна енергия се разви благодарение на подозрителни държавни субсидии и последващи корупционни скандали, като този около вятърния парк "Кръш Паджене", отбелязват местни медии.

ТУРЦИЯ

Турция се нарежда на 12 място в света и на пето в Европа по инсталирани мощности за възобновяема енергия, а делът на възобновяемите източници в производството ѝ на електроенергия доближава 50 на сто, съобщи Анадолската агенция, позовавайки се на изказване на турския министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Дьонмез на конференция за вятърната енергия в Хамбург, Германия.

Дьонмез заяви на форума миналата седмица, че Турция има стремеж да стане нов център за производство и иновации в сектора на вятърната енергетика в региона и Европа. По думите му неговата страна е на пето място в Европа като производител на оборудване за генериране на вятърна енергия и лидер на континента в производството на перки и кули за ветрогенератори.

Министърът посочи, че страната се нарежда на пето място в Европа и на 12-о място в света по инсталирана мощност за възобновяема енергия и на седмо място в Европа и на 12-о място в света по инсталирана мощност за вятърна енергия.

"Турция е доста над средното за света ниво на производство на електроенергия от възобновяеми източници - 46 процента, като делът на възобновяемите източници в световното производство на електроенергия е 28 процента", изтъкна Дьонмез.

С 12 гигавата крайбрежни електроцентрали и 57 гигавата крайбрежен потенциал страната се стреми да увеличи развитието на турбинните технологии, посочва АА. Предвид развиващите се технологии, растящата икономика и увеличаващото се население, Турция има потенциал да разполага с инсталирана наземна мощност от над 100 000 мегавата, като същевременно предлага привлекателни възможности за инвеститорите във вятърната енергетика и в сектора на възобновяемите енергийни източници.

СЪРБИЯ

Все повече покриви на къщи в Сърбия са снабдени със слънчеви панели, които служат като източник на топлина и чиста енергия.

През април в Сърбия беше приет нов Закон за използването на възобновяеми енергийни източници, благодарение на който процедурата за тяхното инсталиране беше значително опростена.

Стимул за монтиране на панели даде и министерството на минното дело и енергетиката, което ще субсидира 50 на сто от разходите на заинтересованите граждани чрез органите на местното самоуправление.

Получаването на електричество от слънчеви панели в момента е най-бързо развиващият се възобновяем енергиен източник в Сърбия. Не е достатъчно обаче гражданите на Сърбия да имат воля, желание, съзнание и пари да инвестират в по-голяма енергийна ефективност чрез слънчеви панели. Нуждаят се и от добрата воля на двете министерства - на минното дело и енергетиката и на финансите, които, както стоят нещата в момента, не искат да разрешат неяснотите, които поставят под въпрос дали тази нарастваща дейност ще бъде прекратена в зародиш.

Различните интерпретации на двете министерства имат своята цена. Вместо очакваните 50 и повече процента намаление на сметките и възвръщаемост на средствата за инвестиции в рамките на седем до 10 години, те бяха намалени между 20 и 30 процента, което двойно забавя възвръщаемостта на инвестицията, като на практика обезсмисля цялата идея.

Експертите отбелязват, че експлоатационният живот на панелите е средно около 25 години. Средната инвестиция за едно семейство е около седем хиляди евро.

Това поставя под въпрос доходността от по-нататъшни инвестиции за физическите лица, губи се и степента на устойчивост, която е много важна в днешното време на криза.

В момента в Сърбия има около 200 потребители на соларни панели, а интересът е няколко пъти по-голям.

АЛБАНИЯ

По статистически данни от ЕВРОСТАТ за последните години, цитирани от албанския сайт „СКАН Интел“ в началото на годината, Албания е на първо място в региона по използване на възобновяеми ресурси, като се подрежда на четвърто място в Европа след Исландия, Норвегия и Швеция.

В средата на септември генералният директор по енергетиката в министерството на инфраструктурата и енергетиката на Албания Енеа Какарачи, цитиран от АТА, каза, че албанският енергиен сектор се основава 99 процента на водноелектрически централи, като благодарение на тях страната покрива 70-80 процента от енергията в зависимост от количеството вода.

По информация на радио „Свободна Европа“ цялата електроенергия в Албания идва от възобновяеми източници, като най-голямата част се дължи именно на хидроцентралите, което прави Албания единствената страна на Балканите, която произвежда изцяло зелена енергия.

Производството на електроенергия предимно във ВЕЦ обаче поставя Албания в зависимост от водните ресурси, които през летния сезон са ограничени поради ниските валежи и употребата на водоизточниците за нуждите на земеделието. Същевременно през летния сезон консумацията на енергия в Албания е най-висока, което се дължи на повишената употреба на електроенергия за охлаждане в домакинствата, както и за нуждата от електричество за задвижване на водните помпи за напояване.

Разположението на Албания в средиземноморския район определя цялата територия на страната като благоприятна за разполагането на слънчеви панели. По информация на Националната агенция по околна среда през 2020 г. в селските райони на Албания, предимно туристическите сред тях, са разположени над 60 самостоятелни фотоволтаични системи. 

В средата на септември генералният директор по енергетиката на Албания Енеа Какарачи заяви също, че правителството е предприело няколко мерки, за да отговори на международната енергийна криза, сред които е придобиването на два кораба под наем, които ще бъдат поставени в Трепорта на Вльора /ивица земя северозападно от града/, за да произвеждат енергия, съобщи АТА. Каракачи допълни, че енергията, произведена от тези два кораба, ще покрие 10-20 процента от нуждите на страната и ще произвежда около 2400 мегавата на ден.

Генералният директор по енергетиката Енеа Какарачи обяви, че през октомври в Албания стартира и мярка за подпомагане чрез инсталиране на соларни панели, където 70 процента от разходите за 2000 семейства ще бъдат субсидирани. Правителството взе решение от 1 октомври семействата, които изразходват повече от 800 kWh, да плащат цената на електроенергията от 42 албански леки (0,35 евро). За семействата, които не надвишават потребление от 800 kWh, цената не се променя и ще продължат да плащат електроенергия по 9,5 леки (0,08 евро).

Каракачи подчерта, че бизнесът не е засегнат от решението на правителството да таксува всеки абонат с 42 албански леки без ДДС (0,35 евро) за всеки киловат над 800 kWh.

В края на юли месец тази година при известната забележителност в центъра на албанската столица Тирана – „Облакът“ („Reja“), се проведе инициативата „Tirana Go Solar”, замислена като лятно кино, работещо основно чрез слънчева енергия, пише сайтът milieukontakt.org. Този проект се реализира в рамките на проекта EUCENA (Европейска академия по енергия за граждани) и е част от инициативата „Тирана – Европейска столица на младежта 2022“.

Климатът на Албания е благоприятен за развитие и на вятърната енергетика, но страната все още е в начална фаза в това отношение и има редица пречки за преодоляване, въпреки впечатлението, че нещата се движат в нужната посока, пише сайтът shqiptarja.com. 

КОСОВО

Според информация на сайта kosovo.energy от края на септември над 90 процента от електрическата енергия на Косово се произвежда от въглища. Същевременно заглавие на сайта kontabiliteti-ks.com окачествява ситуацията с енергетиката в Косово като „лабиринт без изход“, като посочва в информацията, че страната продължава да няма нито един сигурен ден по отношение на електроснабдяването. В Косово се въвежда режим на тока периодично в последно време. Страната няма енергийния капацитет да покрие нуждите си от енергия през зимните дни. „Контабилитети“ допълва, че Косово няма достатъчно енергия, за да снабди с електричество гражданите си по нормален начин, като това е 23-ата година, в която електричество недостига, а липсата му започва да се усеща с началото на зимните дни.

От сайта заявяват, че за медиите в Косово и техните представители, журналистите, не е лесно да разглеждат темите около развитието в областта на електроенергията на Косово, тъй като в косовската енергетика практически не се случва нищо, няма никакво развитие, никаква инвестиция, която да доведе до нов електроенергиен капацитет от какъвто и да е източник, независимо дали става въпрос за въглища или възобновяема енергия.

Косово има общ топлинен капацитет от 1070 мегаватчаса в мрежата, ако (топлоцентралите) Косово B с два блока (B1 и B2) и Косово A с 3 блока (A3, A4 и A5) работят без прекъсване, и някъде около 160-170 мегаватчаса възобновяема енергия от няколко малки водноелектрически централи и вятърни енергийни паркове, допълват от „Контабилитети“.

/БТА: Мина Димитрова, София Георгиева, Антоанета Пунчева, Маринела Величкова, Магдалена Димитрова, Райна Асенова, Светла Митева, Петър Къдрев/