ВЕИ и нагласите на гражданите

Проучване потърси мнението на гражданите относно институциите и органите, които са отговорни за прехода към нисковъглеродните технологии и тяхната по-мащабна употреба. Значителен дял от анкетираните, 45%, не са запознати кои са отговорните институции. 16% посочват, че знаят, кои са те, но едва 12% имат доверие в тях. Преходът към повече устойчиви технологии и ВЕИ се свързва най-вече със световните усилия за справяне с глобалното затопляне.

В България пътят към нисковъглеродно технологично бъдеще е неясен и не достатъчно ангажиращ. На фона на липсата на достатъчно информация относно предимствата, недостатъците, финансовите параметри и институционалната рамка на ВЕИ технологиите, както и неяснотата по отношение на пътя към национална енергийна система с по-висок дял на възобновяема енергия и участието на гражданите в този преход, обществото показва позитивно отношение към тях и очакваните ползи. Анкетата на гражданите търси оценка на готовността и желанието на интервюираните да се ангажират с конкретни данни за разходите, рисковете и ползите от предстоящата трансформация на енергетиката с цел по-ниски нива на вредни емисии. 30% разглеждат процесите като прозрачни и приобщаващи, но също такъв е делът на гражданите, които не биха са съгласили с това твърдение.

Готовност за финансова подкрепа с цел по-високо потребление на ВЕИ - следващият въпрос се отнася към финансовото измерение на готовността за подкрепа за 10% по-висока цел на възобновяема енергия в енергийния микс на страната. 57% от анкетираните не биха подкрепили такава мярка финансово. Най-висок е делът на анкетираните, 18%, които биха отделили до 20 лв. годишно. 12% биха се решили за такава мярка, ако подкрепата е два пъти по-голяма или до 40 лв. До 120 лв. годишно са съгласни с предложението, ако оскъпяването достигне 10% от месечната им сметка за ток. А при повече 10% оскъпяване, съгласилите се биха били близо 1%. Половината от интервюираните не показват интерес към потреблението на изцяло възобновяема енергия, докато за 27% е трудно да преценят. По-висока готовност за подкрепа се забелязва в София-град и Югоизточен регион. Най-ниска готовност за финансова подкрепа са изразили анкетираните представители на Северен Централен регион.

Източник: Активни потребители