ВЕИ политиките - по-непредвидими от Санди?

„Политиките за ВЕИ - по-непредвидими от урагана Санди?”. С това предположение Валентин Георгиев, изп. директор на Американската търговска камара в България откри кръглата маса „Проблеми и предизвикателства пред производството на електрическа енергия от ВЕИ”. Във форума участваха над 150 представители на различни сдружения на бизнеса, народни представители, банкови институции. Участие във форума взеха посланици и представители от посолствата на Корея, Германия, Австрия, Япония, Чехия, Полша, Белгия, САЩ, Великобритания, Франция, Италия и др.

Всички участници се обединиха около мнението, че в българската енергетика има много проблеми и липса на диалог. Като пример за това бе посочено въвеждането на според тях дискриминационни цени за достъп до мрежата за ВЕИ централи, които отнемат с ретроактивен ефект до 39% от приходите им.

Левон Хампарцумян, председател на Асоциация на банките в България отбеляза, че е странно 5 години преди 100-годишнината от Октомврийската революция да бъде обсъждано регулаторно решение, много сходно с държавната конфискация от бизнеса. Според него, бизнес средата в страната следва да е предвидима, а не това показват последните регулаторни решения в сектор ВЕИ. “Ние не искаме да се бъркаме в разговора за цените на електроенергията, но искаме предвидимост, за да можем да си вършим работата”. Той обърна внимание на малките по размер местни капитали, които в добри години могат да осигурят икономически ръст от 1-2%. "Ако искаме по-голям растеж, чуждите капитали трябва да дойдат в България, а те биха имали интерес само ако ще спечелят".

Даниел Берг, ръководител на Европейската банка за възстановяване и развитие за България. Берг заяви, че ЕБВР не може да финансира каквито и да е инвестиционни проекти в среда без предвидимост на регулараторния и законов климат. Според него, такси от какъвто и да е тип не бива да се въвеждат за една вечер, без дискусия. А когато има проблеми, решението им трябва да се търси чрез диалог, за да се стигне до правилно разрешаване.

Анелия Ердли от Американска търговска камара в България също разкритикува начина, по който бяха определени цени за достъп - без обсъждане с експерти от всички засегнатите страни. Тя напомни и за подготвяните промени на законите за енергетиката и за ВЕИ, които текат в Народното събрание и целят да затвърдят това решение. По думите й, единствените печеливши от цената за достъп са мрежовите оператори, които удобно запълват „дупки” на свързаните с тях дружества крайни снабдители. Губещи обаче са цялото общество заради загуба на инвестиции и работни места, производителите с реалната опасност от банкрути, правителството с нарушената си репутация и местния бизнес заради влошаването на инвестиционната среда.
Калина Трифонова от ЕВН България отбеляза, че ЕВН „не подкрепя твърдението, че ЕРП са виновни за въвеждането на такса достъп” и заяви готовност на диалог със засегнатите страни. Според Трифонова съществува дефицит от над 300 млн. лв. които крайните снабдители са длъжни да разплатят към ВЕИ производителите, но ДКЕВР не е предвидил в „зелената добавка”, чрез която се събират средствата. Според Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт паричният дефицит в системата е дори по-голям, около 400 млн. лева, което изисква детайлен анализ от ДКЕВР и решение, основано на реални данни.

На въпрос от залата относно «цена за достъп» до мрежата, Трифонова и Диловска отбелязаха, че дефицитът е големия проблем, а не управлението на системата. Напомняме, че ДКЕВР въведе т.нар. «цена за достъп» с аргумента, че ВЕИ предизвикват огромни разходи за управление на енергийната мрежа. Това становище бе подкрепено от министър Делян Добрев, според който ВЕИ предизвикват огромни разходи за управление на системата и следва да платят сами за тези разходи. За разлика от енергийния министър и ДКЕВР, ВЕИ производителите и крайните снабдители твърдят, че проблемът не е управлението на мрежата, а дефицитът на средства в сиситемата.

Според Митко Василев, управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, „в спора се ражда истината, но за жалост днес нямаме спор, нямаме чуваемост. Нека и другата страна, на управляващите, да се намеси.” Посланикът на Германия, Н.П. Матиас Хьопфнер заяви, че е обезпокоен от налагането без дискусия на необосновани и непрозрачни решения. Според Хьопфнер, това подкопава доверието в инвестиционната среда и поставя под въпрос привличането на нови инвестиции във всички сектори на икономиката.
Върху влошаването на бизнес климата в България заради въведените временни цени за достъп акцентира своето изказване и Чън Би Хо, посланик на Южна Корея. Той изрази становището на корейското правителство, че инвестициите във ВЕИ следва да не бъдат наказвани и изрази надежда, че ретроактивното решение на ДКЕВР ще бъде отменено.

Въпреки поканата за да открият форума, министър Делян Добрев и председателт на ДКЕВР Ангел Семерджиев не уважиха кръглата маса с присъствието си. Те предпочетоха задочния рзговор през медиите и свикаха отделен брифинг по-късно същия ден. Не се включиха и депутати от ГЕРБ, а само такива от опозицията, сред които бившият икономически министър Петър Димиторв (БСП), Рамадан Аталай (ДПС) и Камен Петков (независим).