Вековните гори в България и ЕС

Европейските гори не са в добро състояние. Затова европейските инситуции полагат усилия, за да ги запазят. До 2030 г. трябва да бъдат засадени 3 милиарда дървета. България обаче е пистигнало сериозни успехи в опазването на вековните си гори.

Вековните гори са последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека, пазят уникални примери за естествените процеси в природата и все още съхраняват генетичното и биологично разнообразие, характерно за девствените гори, съществували в цяла България преди много векове. Това са гори, които са се развивали столетия наред без съществена човешка намеса и са преминали през пълния си жизнен цикъл.

Днес вековните гори заемат площ не повече от 150 000 хектара, или около 4% от всички гори в страната. През периода 2013 – 2015 г., въз основа на най-модерна научна методика и със съдействието на горски експерти от Института по гората към БАН, WWF проучи 60 000 ха гори в Западна и Източна Стара планина, Западни Родопи и Средна гора. картира 21 000 хектара или в Само 1/5 (ок. 21 000 ха) от тях все още притежават характеристики на вековни. Те представляват близо една трета от последните незащитени вековни гори в България. Основна заплаха за тези гори е извършването на сечи за дърводобив, които променят драстично характеристиките на старите гори и водят до изчезването на техните обитатели – голям брой защитени видове, които не могат да оцелеят в стопанисвани гори, като белогърбият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбърът алпийска розалия, широкоухият прилеп, рисът и много други. Губят се и изключителните водоохранни и противоерозионни функции на тези гори.

Над 50% от последните вековни гори в страната не попадат в защитени територии. Това означава, че те не се ползват с висока степен на закрила и във всеки момент могат да бъдат унищожени. Дори горите в природните и национални паркове не са в безопасност. В момента се прави опит чрез приемането на нови планове за управление на Пирин, Рила и Витоша да се отвори вратата към нови сечи в най-дивите части на планините, за да се удовлетворят съмнителни икономически интереси.
 През последните години опазването на вековните години е поставено като цел както при сертификацията на горите, така и в законодателството относно управлението на горите в рамките на Натура 2000. WWF активно подкрепя сертификацията на държавните гори и участва в развитието на горската нормативна база, която да гарантира опазването на вековните гори.

Именно във връзка с актуалните нормативни изисквания, Министерството на земеделието и храните е започнало административни действия по определянето на комплекси от стари гори, които да покриват 10% от горските местообитания от Приложение 1 на Закона за биоразнообразието в защитените зони от Натура 2000 и в които се очаква да бъдат включени и картираните от WWF вековни гори. Така благодарение на съвместната дейност на WWF, българските учени и горската администрация България е на прага да е сред първите държави в Европа, наред с Румъния и Скандинавските страни, които ще защитят всичките си вековни гори.

По какво се различават вековните гори от стопанисваните?

Eдинствено във вековната гора дърветата достигат пределната за вида си възраст, често 300 – 400 г., и придобиват величествени размери от над 40 – 50 м височина и 1 – 2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. Нападалите мъртви или стоящи дървета, върху които живеят различни насекоми, бозайници, птици и микроорганизми, и които стават плодородна среда за изникването на нови дървета, завършват жизнения цикъл на старата гора.