Велков: Пазарът на имоти стагнира

Силвия Стоядинова
Какви стимули могат да раздвижат активността в сектора, ето какво коментира Иван Велков, председател на Национално сдружение "Недвижими имоти" за EconomyNews.Bg

Г-н Велков, какво е текущото състояние на пазара на имоти към момента?
Ситуацията не е много по-различна от преди една година по това време. Нашата индустрия не е локомотив на икономиката, въпреки че някои експерти и медии се опитваха да прокарат такива идеи преди кризата. Това, че в България се наливаха чуждестранни инвестиции под формата на някакви проекти за недвижими имоти, беше много хубаво, но бе резултат от дефицит в сектора от например търговски центрове. Индустрията и пазарът на недвижимите имоти следват икономиката. Тоест, ако има раздвижване в производството, след няколко месеца има и раздвижване в търговията, оттам вече и в търсенето и наемането на жилищата.

Какво се случва на вторичния пазар на имоти. Наблюдават ли се промени ?
Няма промяна в сравнение с миналата година. Тази депресия и несигурност на хората в доходите и работното място стагнира нещата. Една голяма част от хората, които разчитаха на ипотечното кредитиране като инструмент за покупка, сега оставят това на заден план и разчитат само и единствено на собствените си усилия. При липсата на ясни положителни сигнали и някакъв преференциален режим, който в някои държави в Европа вече е факт, няма как да има раздвижване.
Щом няма елементи за стимулиране на отделни пазарни ниши няма как да се завърти колелото на икономиката. По време на социализма имаше политика за млади семейства, които получаваха ведомствени жилища при облекчен режим. Не казвам, че трябва да се върнем в социализма, но могат да се използват такива елементи, за да се раздвижи икономиката.
Например за 6 месеца да се намали или премахне ДДС за покупка на жилище за лични нужни, а не да се дава под наем. Такъв стимул е добър и напомня на промоциите в магазините. Ако държим цените едни и същи цяла година, ще продадем например 100 бройки. Ако направим промоция за Коледа обаче е твърде вероятно да продадем доста повече, което да ни покрие оперативните разходи за заплати на целия персонал за цялата година. Нещо подобно предлагаме да се направи и със сградния фонд в България, който е доста стар.

При ваканционните имоти има ли ръст или намаление ?
Има ръст особено през лятото на този вид имоти. Основно купувачите са руснаци и българи. Но ръст има не защото цените са по-ниски, или защото сме построили магистрала, а защото мисленето на купувача се променя. Според колегите в бранша промяната, която се наблюдава при ваканционните имоти, е че за голяма част от хората -най-вече рускоговорящи, а все по-често и българи, предимно живеещи в чужбина, покупката на имот тук не е с цел инвестиция. Те вече гледат на имота като на една разумна придобивка. Естествено търсят добър имот, но добър като съотношение цена, качество, размер. Най-често такива имоти се търсят по Черноморието или в планинските райони. Същото се отнася и за руските граждани. Когато те купуват имот на нашето Черноморие гледат на него не като на имот за ваканция, а като нещо, което ще ползват.

Друг детайл на пазара на ваканционните имоти е Time-Sharing. Това, което преди време в средиземноморските курорти беше много модерно, мисля вече и у нас ще започне да се възпроизвежда. Става въпрос за идеята няколко семейства да взимат вила или къща и половин месец я ползват едно семейство, после друго, като общо са събрали сумата, нужда за имота, а това изглежда много разумно. Друг вариант е 5-6 семейства да купят апартамент и го ползват през определено време.

Може ли да се очаква по-съществено раздвижване на пазара на имоти, заради приемането на данък „лихва” върху някои депозити?
Ако човек е много строг академичен математик, да, може да се очаква да пренасочи парите си. Ако ти намалява косвената доходност от лихви по депозити, човек би трябвало да ги депозира в нещо друго. В старите книги по нашата дейност пишеше, че търговията с недвижими имоти е нещо средно между търговията на борсата и банковите депозити. Тоест, ако човек има повече желание за риск, може да търгува и на борсата. Банковите депозити би трябвало да са най-сигурни. Но сега цели държави фалират. Банковата система в световен мащаб мина през сътресения. На този фон българските потребители и домакинства си казват „Докато нищо не е сигурно, най-сигурни са банковите депозити”. Но това не може да е дългосрочната линия. По-скоро ползването на един имот или влагането на пари в имоти не може да е резултат от това, колко са депозитите и колко са лихвите.
Човек, ако има нужда от собствено жилище, заради собствените си нужди и има свободни пари, които би могъл да ги инвестира в своите деца или внуци, то колко е лихвата по депозита или по кредита няма да зачертае основният въпрос, а именно дългосрочната полза.