АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Размерът на фискалния резерв към 30.09.2024 г. е 14 838,2 млн. лв., в т. ч. 13 401,6 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 436,6 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Размерът на фискалния резерв към 30.09.2024 г. е 14 838,2 млн. лв., в т. ч. 13 401,6 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 436,6 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Фискалният резерв към 31 декември 2023 г. е 13,4 млрд. лв., от които 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП за 2023 г. са 67 040,8 млн. лв., (36,5% от БВП при 38,6% от БВП за 2022 г.).
Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява от 70,7 на сто в края на юни 2023 г. до 69,4 на сто в края на същия месец на 2024 година. В структурата на вземанията по кредити от домакинства преобладават потребителските кредити, които са 3,968 млрд. лв. посочват още от централната банка.
Фискалният резерв към 31 март е 11 877,9 млн. лв., в т. ч. 9 977,9 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 900,0 млн. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други.
Законът за публичните финанси постановява, че, когато се отпускат средства за сметка на бюджета на дадено ведомство в полза на небюджетни организации, ръководителят на ведомството е отговорен за извършването на оценка за съответствие със законодателството в областта на държавните помощи.
Единният портал вече е достъпен през интернет страницата на НОИ, консолидира в себе си всички съществуващи в института платформи и уеб-приложения за предоставяне на административни и справочни услуги за парични обезщетения, помощи, пенсии и гарантирани вземания.
Само през последните три месеца от годината сумата възлиза на над 800 000 лева. Отчетените през миналата година приходи от тази дейност са рекордни, с което се затвърждава тенденцията за постоянно повишаване на ефективността на административното сътрудничество с държавите членки на ЕС при събиране на публични вземания в приходната агенция, посочват от НАП.
Глобалният лидер в застраховането на търговски кредити отчете намаляване на средносрочния риск от забавени плащания и лоши вземания у нас. Анализаторите обаче оставят без промяна оценката по сектори, като 11 от 18 остават в зоната на чувствителен риск.
Това е първата ревизия на оценката за страната ни от 2012 г. насам, когато тя бе понижена от B1 на B2. Макар и на ниво държава рейтингът да бележи подобрение, след края на третото тримесечие на 2023 г. експертите на Allianz Trade оставят без промяна рисковите рейтинги за забавени плащания и лоши вземания в секторите на българската икономика. 11 от 18 наблюдавани сектора остават в „оранжевата зона“ на...