Виенските пазари - мечта за София

Ива Стойкова, специален пратеник на EconomyNews.bg във Виена*
За 17 пазари и една борса се грижи община Виена. 1 млрд. евро е оборотът само на борсата, точното име, на която е Пазар за търговия на едно с хранителни продукти. 60 хиляди души седмично пазаруват на двата най-големи пазара в града. И въпреки това Общината няма печалба. Защо се получава така и какво е характерно за виенските пазари - интервю на EconomyNews.bg с Александър Хенгл, говорител на отдел 59 – Управление пазари на Община Виена. Срещата ни е точно на един от типичните виенски общински пазари Kutschkermarkt

Какво представляват общинските пазари във Виена?

Александър Хенгл: Във Виена има 17 общински пазари. Постоянните пазари са с масивни постройки, като те работят от понеделник до събота. Само на два от пазарите щандовете са преносими, но на практика те са там постоянно. Има и временни пазари, които се появяват само в определени дни от седмицата. Най-известният такъв пазар се намира в 1-ви район и е специализиран за био храни и продукти. Допълнително към тези два типа пазари съществува и Пазар за търговия на едро с хранителни продукти или борсата. Община Виена е собственик на всички пазари, като собствеността включва само парцела. Това означава, че щандовете са частна собственост и могат да бъдат пренасяни, когато това е възможно. При пазарите с постоянни постройки една част са собственост на общината, а друга са частни.

Кои са най-големите пазари във Виена?

А. Хенгл: Нашмаркт и Бруненмаркт са най-големите - всеки с 60 хиляди клиенти на седмица. Те са и добра илюстрация на двете крайности в многообразието на виенските пазари. Борсата е разположена на 300 хил. кв. м. Около 460 са фирмите, опериращи там. През борсата минават близо 300 хил. тона хранителни стоки годишно. Оборотът по общи изчисления е 1 млрд. евро годишно.

Каква е печалбата на общината от пазарите за миналата година?

А. Хенгл: Нямаме печалба. Таксите за ползването на пазарите са пределно ниски - 1-1,40 евро на кв.м. в зависимост от местоположението. Почистването вече е голям проблем затова и печалбата е нула. Въпросът е какви са целите - дали да има много пазари и в бъдеще, или не.

Как общината управлява пазарите?

А. Хенгл: Ние отговаряме за спазването на реда. Това включва придържане към работното време на пазарите, чистотата, осигуряването на пространство за преминаване на хората между щандовете. Държим и на определен естетичен вид. Масивните щандове могат да се реконструират или преустройват само след разрешение от нашата дирекция. Това е важно както за безопасността на работниците и клиентите, така и за цялостния хармоничен облик на пазара и вписването му към околната среда. Санирането на постройките също е в нашата компетенция. Тясно си сътрудничим с друга дирекция на общината по отношение на техническото ноу-хау. Характерно за пазарите е, че непрекъснато се повишава потреблението на електричество и на все повече вода, което поставя изграждането на канализация на дневен ред. Работим и по посока на осигуряването на безпрепятствен достъп до пазарите на хора с увреждания.

На какви правила се подчиняват търговците?

А. Хенгл: От 2006 г. няма никакви ограничения за извършване на продажби на пазара. Преди промяната разрешението за ползването на точно определен щанд беше свързано с конкретни продукти. Например на щанд 20 се продава месо, на щанд 21 - консерви и т.н. Единственото ограничение, което съществува днес, се отнася за заведенията за хранене в пределите на пазарите. Те не трябва да превишават 1/3 от общата площ. На пазарите е разрешено всичко, което не е изрично забранено в Наредбата за пазарите. Дейността обаче трябва да се съобразява със забраните, включени в другите закони. Забранено е да се предлагат и експлоатират игрални автомати, както и продажбата на живи животни, с изключение на морски (риба и други).

Кой може да продава на пазарите? Как се издава разрешение?

А. Хенгл: Всеки, който иска да търгува със стоки, може да получи административно разрешение. То не е обвързано с определена професионална квалификация. Лицензът се издава от друг отдел на Общината, където е достатъчно да се представи постоянна адресна регистрация и свидетелство за съдимост. Другата възможност е да се наеме щанд, като само два пазара във Виена се базират на наемни отношения. На нашата интернет страница са обявени свободните щандове. Особеност е, че ако някой търговец се откаже от дейността си, може да прехвърли разрешителното и правото да ползва щанд на друг човек. Това лице обаче трябва да отговаря на юридическите условия да има лиценз или да е производител.

Производителите или търговците са повече?

А. Хенгл: На всички пазари има както производители, така и търговци. На пазарите с масивни постройки преобладават търговците. На откритите, мобилни пазари, които са преди всичко в петък и събота, фермерите от близките до Виена райони са повече.

Какво е съотношението между местна продукция и внос?

А. Хенгл: На борсата 33% от продукцията е национална, а останалата част е внос. Това съотношение важи като цяло за пазарите, с изключение на фермерските пазари. Трябва да уточня, че разполагаме със статистически данни само за борсата.

Как се формират цените на стоките?

А. Хенгл: Това зависи от пазара. Някои от пазарите във Виена са известни с много евтината си стока. Там разликите с цените на борсата действително са минимални. Например, ако на борсата килограм чушки се предлагат за 0,70 евро, на пазара „Виктор Адлер” в 10-ти район ще ги намерите за 0,90 евро. Същата стока обаче на Нашмаркт при късмет можете да купите за 2 евро.

Общината може ли да влияе на цените?

А. Хенгл: Не. Няма максимални цени, както е било преди 40 години. Тогава например е имало горен предел на цената на хляба. Днес цената се определя от търсенето и предлагането.

Изискват ли се касови апарати?

А. Хенгл: Не. Разбира се, с изключение на борсата.

Кой печели битката за клиентите - пазарите или супермаркетите?

А. Хенгл: За съжаление супермаркетите. В момента нашата реклама е, че на пазарите взаимно се допълват търговия и гастрономия. В кой супермаркет клиентът може да седне в една градина и да се нахрани - това може да стане само на пазара.

Планирате ли да има нови пазари във Виена?

А. Хенгл: Да, разбира се. Първо организираме подвижни фермерски пазари в определени дни от седмицата. Ако практиката покаже, че там има условия за пазар, ние правим предложение той да бъде включен в наредбата за пазарите като временен пазар. Според развитието този пазар може накрая да стане и постоянен. Тази практика се прилага от 1832 г. Самият Нашмаркт е открит през 1780 г. именно като временен пазар.
Ако мога да продължа още малко с историческите факти, пазарите в държавите от Австро-унгарската империя са предимно закрити. Тези хали са организирани по един и същи начин - на партера са месото и местните продукти, в сутерена- риба, на първи етаж - цветя и заведения за хранене. Редът е определен някога от кайзера и се е запазил и до днес. Подобна е наредбата на Нашмаркт. Щандовете за риба са по-близо до центъра на града, следвани от плодове и зеленчуци. Когато се върви от центъра към периферията, заведенията за хранене са винаги от дясната страна. По-рано там са били щандовете за цветя. Виена прави опити за хали. Преди около 50 години имаше общо шест, но не станаха популярни.

* със съдействието на Виенската община