АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Областният управител Николай Абрашев е сключил договор с дружеството "Елмад Плевен" ООД за учредяване право на строеж за изграждане на "Многофункционален комплекс за обществено обслужване, атракциони и поставяне на развлекателни съоръжения".
Новогодишните тържества във Виена се провеждат на общо осем места с вход свободен – не само в центъра на града, но и на площада пред Виенското кметство и пред Виенското колело в Пратера. Вместо фойерверки ще има пищно лазерно шоу на фона на Дунавския валс.
Правителството на страната ще отделя всяка година, между 2023 г. и 2027 г., по 250 милиона евро за изграждането на нови велоалеи. Останалите средства, които са предвидени за изпълнението на плана, ще бъдат насочени за финансирането на мерки, насочени към насърчаване на колоезденето.
Виена е град, изграден около няколко кафенета, където населението седи и пие кафе. Така сполучливо писателят Бертолт Брехт описва това типично виенско явление.
Виенското колело в австрийската столица отбелязва 125-годишния юбилей от създаването си като превръща една от гондолите си в уникална хотелска стая с невероятна гледка към града.
Предстоящият юбилей е повод за поредица от събития, които ще бъдат организирани във Виена. Виенското колело е един от символите на австрийската столица и истинска атракция за туристите в града.
До момента SofiаCoin е отразило 4600 индивидуални придвижвания из София пеша, с колело или със скутер. Изминати са общо малко над 7 275 км, повече от половината от които – 4405 км – са изминати пеша, 2614 с колело и 253 с електрическа тротинетка.
Курсовете са с продължителност два часа и са предназначени за ученици от началното училище от първи до четвърти клас. Чрез упражнения на открито, подходящи за възрастта, малките деца се научават да карат колело по велоалеите и улиците, като спазват правилата за улично движение.
Влизането в кафенето е разрешено само с предпазна маска FFP2, за теста са необходими здравна карта и официален документ за самоличност. Бързите антигенни тестове се считат за официални доказателства на местата, където са изискват такива, и се финансират от Австрийската стопанска камара.
1/3 от българите заявяват, че практикуват в ежедневието си форми на зелен начин на живот –използват енергоспестяващи крушки и уреди (39,7%), събират отпадъците разделно (38,9%), имат у себе си платнена торбичка за пазар (39,7%), карат колело - 22,8%.