Винарите не са алкохолни олигарси

Какво вино е за предпочитане като аромат, вкус и цена този сезон, това споделя за Economynews.bg Росица Кючукова, собственик на Villa Vinifera.

Маргарита Йорданова

В България настъпва сезонът на виното. Какви са тенденциите тази година - какво вино ще се търси най-много?

В момента модната линия е на пивки, плодови и атрактивни на вкус вина, които не изискват строго подбрани ястия, а само добре да се съчетават с храната. Хората, уважаващи себе си, с вкус и правилно отношение към здравето си, предпочитат бяло, червено или розе. Евтиното, а в повечето случаи лошо вино, ще изберат хората, които не разпознават различните видове и са нехайни към здравето си. На пазара има най-различни предложения на лоши, добри и отлични вина, така,че потребителят би трябвало да избере това, което най-много му допада.

Тоест и при виното има мода?

Разбира се. Както във всяко изкуство, така и при виното има мода. И тя се диктува от големите, „диктаторите" на пазара - страните със стратегия и политика във винопроизводството. Защото виното е част от дипломацията и културата на една страна.
Освен това в различните географски ширини се предпочита различно вино - в по-студените страни се пият наситени, високо алкохолни и сладки вина, в по-топлите - по- леки, ароматни и сухи вина. Пиенето на вино е култура, традиция и престиж. Успелите хора пият вино. Културните хора пият вино.Дипломатите пият вино. Здравите хора пият вино...Всъщност в една капка вино се съдържа повече история и здраве, отколкото в който и да е исторически музей.

Какво е нужно на малките, семейни изби, за да се развиват спокойно?

Преди всичко - ДЪРЖАВА. Много дълга тема...Днес ние сме изправени от собствената си държава пред фалит. От нас се иска да заделяме и влагаме средства за т.нар. измервателни уреди, уж с цел повишаване на контрола. Но това е само претекст, целта е събиране на пари в хазната. Дори за всеки неспециалист е ясно, че по този начин няма да се увеличи контролът, напротив. В крайна сметка нямаме достатъчно млади лозови масиви, които да се гледат правилно, плодоносят и подсигуряват качествена суровина. А от друга страна, няма и кой да я закупи и тази продукция, защото е с висока себестойност и защото производителите не могат да реализират старата такава. Именно това убива производителите на грозде. Няма пазар за българското вино. Търсят ни като производители на евтини трапезни вина, но поради скъпата суровина, липсата на субсидии или каквато и да било държавна политика в сектора, не можем да ги предложим и да сме конкурентноспособни. А скъпите ни вина не се познават и се нуждаят от време, реклама и държавна стратегия за налагане на чужди пазари. Българският производител е принуден да се справя сам в тази ситуация, а това не е рентабилно и ефективно. Браншовата ни организация, както и държавата е абдикирала от истинския производител и толерира производителите на висок алкохол, защото там са парите и възможностите. Не се мисли за бъдеще и за национална гордост. Затова регистрирахме АБВ и ще направим всичко, което сме набелязали като задачи за изпълнение точно по тези наболели проблеми, които касаят малките винари.
Във Франция, Италия, Испания виното е въздигнато в култ и е национална гордост, а ние го вкарваме в рамките на една обикновена лимонада. Искат от нас да се отчитаме с датчици директно в митниците - няма такова производство на вино, няма такава технология, не тук е сивата икономика. Затова защото ние не ценим българското вино, няма и другите да ни го оценят. Винарите не са алкохолни олигарси - това в повечето случаи е семеен бизнес, който не бива да се съпоставя с Кремиковци или с Газпром. Разбира се в случая не говоря за производителите на спиртни напитки. Дълга и тъжна, срамна за страната ни история.

Смятате ли, че има база за развитие на винения туризъм у нас?

Разбира се. Повечето изби са оборудвани и разполагат с условия за винен туризъм. Моята изба го развива от 2000-та година и смея да твърдя, че това носи добри печалби и потенциални клиенти. Защото на място човек има възможност да види и опита, да научи повече за сортове и за спецификата на производство, за традициите, за фолклора, за кулинарните специалитети.

Кой повече се интересува от винения туризъм - българите или чужденците?

Все още първенството държат чуждите посетители. Тях всичко ги интересува-местности, сортове, гледане, технологии, отлежаване...Те търсят ефекта, позитивното, специфичното, уважават труда ти.
Българите идват с любопитство, но и с много недоверие. Нагласата е да намерят дефекта, да се убедят, че не всичко е наред или че се очакват проблеми. Като че ли генно ни е заложен песимизмът и лошите мисли. Но наистина все повече българи проявяват интерес и желание да се научат да разпознават вината.

Знам, че предлагате на туристи да опитат вана, пълна с вино. Какво всъщност представлява това и какъв е интересът към тази услуга?

Това е една изкривена информация - не предлагаме такава вана, а наши партньори, собственици на СПА центрове, предлагат подобна услуга, ползвайки наши продукти. Но веднага искам да отбележа, че не се прави вана само от вино, а към водата се добавя 10% от продукта. Не съм сигурна за терапевтичния или козметичен ефект, но специалистите в тази област могат да се произнесат. Не бива 100% да се вярва на маркетингови трикове.Там нещата се преувеличават, както при рекламата на антицелулитни или подхранващи кремове. Ако не се движим, храним здравословно, спим достатъчно и мислим позитивно и златната рибка да хванем, сериозно ще я затрудним, освен ако не я напием с мавруд!
А козметиката, съдържаща екстракти от продукти от грозде и вино отдавна е с доказани качества, но не е панацея.

Какви са качествата на добрите вина и в какъв ценови диапозан са те у нас?

Основните качества на едно вино се формират от сортовата принадлежност и технологията на производство.Вината са в категории - трапезно, регионално и контролирано наименование за произход. В зависимост от това и от ценовата политика на фирмата-производител се формира и цената. Във всички случаи при качествено вино крайна цена под 5 лв., поражда съмнение за съдържанието, освен ако не е промоция.
Впрочем има редица примери за качеставата на виното.
В началото на XX век във Варна е организиран кабинет за гроздолечение. В Южна България като лек при туберкулоза и „жлези" използвали малагата - универсално „лекарство", препоръчвано както от народната медицина, така и от дипломирани лекари. Документирано е, че великият художник Пикасо се излекувал от ранна форма на туберкулоза с испанска малага. Спиноза включил виното в „листата" на „препаратите", които помагат при душевни несгоди и нервни разстройства.
Самото пиене на вино - зъдължително в компания на приятели и „съмишленици" -е чиста терапия. Винарите по Родопската яка твърдят, че маврудът лекувал 100 болести.
Тайната е скрита в отношението към лозата и виното, в уважението към земята, към хората, в морала. Хубавото вино се прави от хубаво грозде с любов и търпение, с душа. Винаги се консумира внимателно, с трепет и любими хора. Това е свещенодействие, всяка глътка е емоция и страст. Хубавото вино няма цена! То е като картина на известен художник. Толкова емоция има в него, толкова история и човешки съдби, че няма как да се оцени в пари. Виното е жив продукт, който се развива във времето. Основно правило е, че хубавото вино е това, което ви харесва! Искам да завърша с един мой любим цитат на Илия Зайков : „Виното - подобно на националния флаг - е един от най-изчерпателните символи на страната, в която е произведено. В същото време - то е онова празнично чудо на труда, което ни сближава с абсолютна сигурност като хора и народи: независимо от разстоянията и различията помежду ни, заложени от географията и задълбочени от историята."

Какво трябва да знае българският любител на вино при покупката му?

При избор на вино човек трябва да има основни познания за сортовете и различните технологии на производство, за да може да се насочи към конкретен производител. Задължително е клиентът да дегустира избраното вино, за да се убеди, че му харесва и че няма дефекти. Човек трябва да прецени с какво ще го консумира и с кого ще го сподели.
Твърди се, че най-яркият детски спомен е от бабините манджици, а култивираният през вековете вкус към определено вино е основен за интереса към него и на местните, и на чуждите ценители. Българският клиент е по-скоро консерватор и се влияе от това каква оценка е дадена от някой друг за съответното вино. По-правилното е да опита и ако му харесва да си купи. В крайна сметка дипломите и медалите не правят хубавото вино. Разбира се, че те не са без значение, но всеки има свой вкус и трябва да се съобразява само с него. За да се оформи този вкус е нужно да се опитва, коментира и пак опитва.

Освен цвета и цената какво друго търсят българските клиенти?

За съжаление, в България се консумират повече високо алкохолни напитки, поради непознаване на свойствата на виното. Търсят се евтини, наситени вина с хубав етикет...За радост има вече една прослойка, която се ориентира в качеството на виното и обучава и другите, като се посещават различни курсове и различни производители. Това е пътят. Така ще се избегнат долнокачествените продукти и ще се консумират стойностни вина. Това е начинът да си отидат производителите на „ментета".

Наскоро излезе информация, че богатите хора все повече инвестират в алтернативни предмети, сред които е и старо вино? В България има ли подобни инвестиции и интерес към виното, като продукт, който може да носи печалба в бъдеще?

Мит е, че най-хубавото вино е старото вино. Има реколти, подходящи за стареене, има технологии, позволяващи стареене, има потенциал на виното - изобщо съществуват много фактори. Доказаното вино наистина има колекционерска стойност и цена и си струва инвестицията, но това за България е все още висш пилотаж. За съжаление, едва в последните години се заговори и започна да се обръща съответното внимание на този продукт и тепърва това ще се развива. Казвам за съжаление, защото България исторически е една от майките на виното, а си остави „детенцето" на други да го гледат и да се гордеят с него.

 

Визитка
Росица Кючукова е собственик и директор на винарска изба Villa Vinifera, разположена в пловдивското село Брестовица. Построена e през далечната 1936 г, но и до днес запазва първоначалния си облик.
Росица Кючукова завършва висшето си образование в Русия, Ленинград, специалност „Пътен инжинер". Кариерата си започва като проектант в ГУП, Пловдив. От 1995 г. и до момента е управител на фирма за търговия на вино „Стархо Со" ЕООД. През 2004 г. става съдружник във "Вила Винифера"ООД, където освен с производство на вино се занимава и с винен туризъм.