Високи заплати вместо нисък дефицит

Пред EconomyNews.bg проф. Ганчо Ганчев от клуб "Икономисти за нова политика" коментира въвеждане на прогресивно подоходно облагане, производителността на труда, безработицата през 2013.

Силвия Стоядинова
Проф. Ганчо Ганчев, Вие предлагате да бъде въведено прогресивно облагане. Защо и какъв ще е ефектът от него ?
Първо ще се стабилизира самата приходна база на бюджета. Второ това облагане има съществено действие върху социалната справедливост. След въвеждането на плоския данък имаме рязко нарастване на социалното разслояване в страната. Освен това хората с ниски доходи ще бъдат съществено подпомогнати да излязат от зоната на пълна бедност. Бедните са тези, които получават по-малко от 60 на 100 от средните доходи и именно тази група ще намалее автоматично след въвеждането на прогресивно подоходно облагане с необлагаем минимум. Също така цялостно ще се отрази положително този доход върху динамизирането на икономиката на страната.
Често се изтъква и от други икономисти, че заради ниската производителност на труда е ниско и възнаграждение. Как тогава да се насърчи производството, за да бъдат по-големи и заплатите ?
Има две концепции по въпроса. Едната е неокласическата, която твърди че доходите са ниски защото е ниско производителността на труда. Тази теза обикновено най-често се разпространява и се базира до голяма степен на политиката, която провеждаме в момента. Но има и я и тезата за т.нар. ефективна работна заплата или това е кейнсианската теза, към която ние сме склонни да се присъединим. Тя твърди, че максимална производителност се постига тогава, когато получавате оптимално равнище на заплата. Тоест, ако получавате ниска заплата, каквато е нашата, вие нямате никакъв интерес и стимул да работите ефективно. Вдигането на заплатите само по себе си е фактор за подобряване на производителността на труда. Не може да очаквате хора с 300 лв. заплата да работят ефективно като немски работници, получаващи 3000 евро месечно. Така че повишаването на работната заплата е и фактор за повишаване на производителността в страни като България , където доходите са поразително ниски.
С колко трябва да се увеличи минималната работна заплата ?
За съжаление, прекалено бързо не може да се увеличи, но сегашното равнище, което е около 300 лв. е смехотворно. В коя европейска страна някой работи за 150 евро. Дори българските роми в Испания, Португалия и т.н получават минимум 1000 евро месечно. Как може едни и същи хора да работят там за 1000 евро, пък тук за 300 лв. Има нещо абсурдно в икономическата ситуация у нас. Според мен спокойно може да бъде повишената МРЗ на 400-450 или 500 лв. на първо време. С тенденция да се повишава повече. И друго искам да отбележа. Идеята у нас беше, че ниската работна заплата ще насърчи чуждия капитал да инвестира у нас и да реализира големи печалби. Ние обаче наблюдаваме обратното. Ниската работна заплата стимулира българската работна ръка да напуска страната. Тоест ефектът е точно обратен и катастрофален за икономическото развитие на страната ни. Не можем да оцелеем като нация с толкова ниски заплати. Ние просто изчезваме, защото хората се пренасят там, където им плащат повече.
Смятате ли че има достатъчно свободни средства за такова увеличение, тъй като всички малки, средни фирми се оплакват, че едва оцеляват ?
В момента правителството и БНБ се хвалят, че има увеличаване на депозитите. Какво означава депозита – това е финансов ресурс. Този финансов ресурс обаче е освободен от самите фирми, защото те не виждат перспективи за работа, продават бизнеса си и депозират парите в банките. Банките пък не желаят да предоставят заеми, тъй като смятат че икономическата среда е несигурна и рискът е голям. Следователно какво е решението - превръщането на държавата в катализатор на икономическия растеж. Катализатор е когато държавата създава предпоставки за стабилизиране и динамизиране на макроикономическата среда, така че този свободен ресурс, за който говорим, да бъде инвестиран. Тоест ресурс има и това е парадоксът – ресурсът не се използва. Заради несигурната среда нито фирмите инвестират, нито банките отпускат кредити и парите в крайна сметка отиват в чужбина.
Добре, но преди дни финансовият министър Симеон Дянков се похвали, че по дефицит държавата ни се нарежда на трето място. Кога този добър резултат може реално да се усети във вътрешната икономика, от хората. Не е ли по-добре да имаме по-висок дълг, на да имаме по-добър стандарт на живот ?
Така е. Ще ви дам пример. Нашият държавен дълг е 17% от БВП. Гръцкият е 10 пъти по-голям – 170%. Гърция се намира на върха са икономическата криза, с нисък рейтинг и т.н. В Гърция едва 31% от населението е заплашено от бедност, а в България 49-50%. Излиза, че тяхната политика, въпреки че е във възможно най-тежката криза, е по-добра от нашата. Никакъв друг извод аз не мога да направя. Ние сме по-зле от държавата с най-тежка криза в света.
Ще продължи ли през 2013 г. да расте безработицата ?
Тенденцията е към нарастване на безработица. Положението е просто трагично, защото броя на заетите вече е равен на броя на пенсионерите. Ако безработицата допълнително расте, това ще бъде много негативно. Борбата с бедността и безработицата трябва да бъде първостепенна задача. Всички други дефицити, дългове са второстепенни на фона на тези крайно негативни структурни процеси. Цялата политика ни е неправилно фокусирана. Целта на една макроикономическа политика е максимална заетост, тоест минимизиране на безработицата, натоварване на производствените мощности. При нас целта е дефицитът да не е 1.5 %, а примерно 1.1%. Това не може да бъде цел на политиката.
Какви са прогнозите Ви за чуждите инвестиции и как могат да се увеличат ?
Чуждите, както и българските инвестиции, преди всичко се нуждаят от една стабилна среда, но не стабилна само от гледна точка на ниски бюджетни дефицити, а ясни насоки за това, че ще нараства потреблението, търговията и т.н. Тоест яснота от гледна точка на реалната икономика и не на последно място добра съдебна система. С чуждите инвеститори също трябва да се работи конкретно. На нас не ти трябват изобщо инвеститори, тъй като тези инвеститори, които дойдоха до 2008 г., се оказаха чисто спекулативни - в недвижимости, финансови инструменти. Те съответно изчезнаха и всичко, което уж беше създадено от тях, се разпадна. Ние имаме нужда от инвеститори във водещите отрасли на икономиката. От стабилни и дългосрочни инвестиции, които да създават работни места с високо заплащане и добавена стойност. Такива инвестиции са възможни с конкретна работа с големи водещи транснационални компании. Правителството в интерес на истината се опитва да прави нещо такова, но засега нямаме резултат. Също така и не мисля, че идеята да се дава гражданство, е добра. Това е много несериозно. Такава мярка играе периферно значение, защото дори и да дадете гражданство, няма да решим проблема. По този начин не може да се привлекат сериозни инвестиции на големи компании. Те нямат нужда от това. А и бъдете сигурни, че по тази линия ще дойдат мафиоти, които в крайна сметка по скоро ще дестабилизират страната.