Високите държавни заплати на държавата

Явор Иванов
Заповедта на премиера да бъдат намалени заплатите на служители от държавните фирми и служби, които са по-високи от тези на съответния министър, е повод да се направят някои сравнения.

Какво показва кратката статистика
Заплатата на министър в българското правителство е 2700-2800 лв.
На премиера тя е малко над 3000 лв.
Заплатата на председателя на Народното събрание е 3576 лв.
На народен представител е 2307 лв.
Висококвалифициран експерт, който работи с еврофондове получава до 5000 лв.
Ръководители на РВД са със заплати от 12 000-17 000 лв.
Служителите в същото ведомство са в рамките на 4000-5000 лв.
Лекари в големите софийски държавни болници получават до 3 000 лв.
Изпълнителният директор на държавната компания "Информационно обслужване"  за 2008 е получил 104 423 лв.

Според НСИ средната заплата през 2009 е 591 лв., в обществения сектор тя е до 711 лв., а в частния 547 лв. 
Най-високо средно месечно възнаграждение е в:
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 1 358 лв.
Финансови и застрахователни дейности - 1 324 лв.
Добивна промишленост - 1 015 лв.
Най-ниско е възнаграждението в :
Хотелиерство и ресторантьорство - 386 лева
Административни и спомагателни дейности - 440 лева
Селско, горско и рибно стопанство - 457 лева.

Според проучване на института на КНСБ през 2009 г. в страната общо за трудово възнаграждение са начислени (без да е сигурно дали са напълно изплатени) финансови средства в размер на около 15 845 млн.лв.  В сравнение с 2008 г.  е налице „икономия”  от около 288 млн.лв., или  за пръв път през новото хилядолетие е отбелязан отрицателен ръст от минус 1.8%. Особено осезаемо е намалението спрямо 2008 г. на общите средства в частния сектор - с близо 10% или със 659 млн.лв. по-малко. Обратно, в обществения сектор (стопанска дейност и бюджетни дейности) има нарастване със 7.6% или  в абсолютна сума увеличението е с 365 млн. лв.
По отношение на изплатените премии в края на годината 2009-та не се отличава съществено от предходните периоди. Разходите за годишни премии, отразени през м. декември общо за страната са около 55 млн.лв., като близо 27 млн. са само в обществения сектор. Най-високи стойности на тази добавка на човек се отбелязват във „Финансови и застрахователни дейности” (87 лв.), „Държавно управление” (86 лв.) и „Култура, спорт и развлечения” (80 лв.). В секторите на индустрията сумите са едноцифрени и практически нямат отражение върху годишната средна заплата.

Заплатите с ръст, но къде
През кризисната 2009 г. се прекъсва тенденцията на двуцифрен номинален ръст на средните заплати на национално ниво,  характерна за последните пет години. Реалното изменение за 2009 г. е все пак с положителен знак, като е  съизмеримо или малко по-ниско от постигнатото през предходните няколко години. Сбъднаха се предварителните очаквания, че нарастване на средната заплата може да се постигне благодарение на трайно свиване на заетостта. Концентрирането единствено върху положителния ръст на средната заплата за страната не подпомага обективността, ако не се държи сметка за по-важната и драматична последица от кризата през 2009 г. – проведените съкращения и заложеното ново редуциране през текущата и следващите години.
Изменението на средните заплати по икономически сектори е твърде различно. С високи постижения се отличават  „Култура, спорт и развлечения” (+27.9%), „Административни и спомагателни дейности” (+21.9%), „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия”. Отрицателни стойности се отчитат в „Създаване и разпространение на информация, далекосъобщения” (-12.3%) и „Професионални дейности и научни изследвания” (-8.8%). Доста под средното е положителното нарастване в „Търговия и ремонт” (+4.0%), „Държавно управление” (+4.9%) и „Финансови и застрахователни дейности” (+6.0%). 

Работни места
Загубата на работни места е характерна за почти всички сектори и отрасли на икономиката за 2009.
Средно списъчният брой на наетите лица през 2009 г. е сериозно редуциран спрямо 2008 със 7.0%, което означава по-малко 172 хил. работници и служители. Отново частният сектор инкасира голяма загуба на заетост от 166,5 хил. или намаление с 9.0 на сто. При обществения сектор общото намаление е под един процент и се измерва с малко над 5 хил.човека.
Подобна равносметка  характеризира същественото проявление на финансовата и икономическа криза, довела до временно или трайно замразени работни места и нова армия от хора без работа и текущ доход.