Високо качество на българското вино

Лозарството трябва да се приема като един от водещите отрасли в българската икономика. Това заяви в Плевен председателят на Селскостопанската академия проф. Мартин Банов.
Той отбеляза, че България има подходящи почвено-климатични условия за отглеждане на хубави винени сортове, а също - и за десертните лозя. По думите му напоследък придобива все повече значение производството на десертното грозде, поради факта, че страната ни се ориентира към туризъм, а гроздето е необходимост за трапезата на гостите от чужбина. Това е и една от причините единственият у нас Институт по лозарство и винарство в Плевен към Селскостопанска академия да просперира все повече - особено през последните години, изтъкна проф. Банов. Институтът създава нови десертни и винени сортове, които след това се превръщат в хубави вина или в гроздове за трапезата, отбеляза той.
Председателят на Селскостопанската академия посочи, че новата тенденция е у нас да се произвежда качествено вино с постоянни характеристики години наред. "В момента нашите производители наблягат на бутикови производства с качество, което е едно и също всяка година, т.е. технологията на преработка и технологията на отглеждане на лозето се спазват стриктно. Труден е въпросът с реализацията след това, тъй като пазарите са труднопробиваеми. Но българското вино е едно от качествените и добрите вина в света. Вече имаме и качествени биологични вина", коментира професорът.
Председателят на Селскостопанската академия днес беше гост на празника "Трифон Зарезан" в Института по лозарство и винарство в Плевен.

Винарски изби в Североизточна България работят по създаването на карта за винен туризъм, включваща посещения и на историческите забележителности в региона. Това съобщи Николай Кръстев - винар на изба в шуменско село.
По думите му това е една от възможностите за популяризиране на качественото българско вино и в чужбина. Отглежданите и обработвани лозя в Шуменско през миналата година са на площ от 23 000 декара, а тези от представляваната от него винарска изба - на около 500 декара, отбеляза Кръстев.
Той бе потърсен за коментар, след като Цанко Станчев - един от големите винопроизводители у нас, на днешното ритуално зарязване на лозята му край Шумен, които са на площ от 150 декара, каза че драстично са намалели лозовите масиви, които се отглеждат и обработват в Шуменско. По негови данни преди 30 години в региона те са били около 60 000 декара, а в общината - близо 15 000 декара.
Според Станчев и Кръстев, основните проблеми пред българските лозари са липсата на работна ръка и ниските субсидии за тях. По думите на Станчев българските вина са много хубави и все по-качествени, защото конкуренцията в страната и търговията с вино е изключително сериозна, но много трудно може да се реализира продажбата им на чуждия пазар.
По думите му за винопроизводителите има и неблагоприятни години, каквато е била 2019 г. "Тогава имахме много хубав, но малко плод, защото пролетта беше доста дъждовна и студена, а добитата реколтата беше наполовина от очакваното. Миналата година сме с хиляди левове назад, не от печалба, а от дадени пари за отглеждане на лозето", отбеляза Станчев.
Според него на външния пазар, освен най-реномираните марки, цените на виното са изключително ниски, на бутилките - до около две евро. "В неблагоприятни години цената на българското вино не е конкурентна, защото няма субсидия. Заради това в момента у нас се внасят например испански вина, които са добре субсидирани и това убива нашия бизнес", допълни Станчев.