Високо образованите младежи - по-малко засегнати от безработица

Младите хора в ЕС формират значителен дял от населението на съюза, показват данни от изследването на Eurostat „Младите в Европа - статистически портрет”.  Хората на възраст между 15 и 29 години в 27-те страни са 95 млн. души към 1 януари 2009 г. това е близо една пета от хората в региона. Логично навиците и начинът на живот на младежите се различава от този на по-възрастното население, като в различните държави -членки се наблюдава и различно поведение от тях.

Младите хора напускат най-рано домовете си във Финландия, Франция и Холандия, показва изследването. Средната възраст, на която младежите се отделят от родителите си, е различна за всяка държава. Общото между държавите-членки е, че мъжете остават да живеят с родителите си по-дълго, отколкото жените. Средната възраст на младежите напуснали домовете си през 2007 г. във Франция и Холандия е 24.2, а във Финландия 23.1.
Най-привързани към родителите си се оказват младите мъже в България, Словения и Словакия, където средната възраст на напусналите бащиния дом мъже е 31.5 г.,  за жените средната възраст, на която се отделят от дома, за всички държави от съюза е под 30 г., като във Финландия е 22, във Франция - 23.1, в Холандия - 23.2, в Словакия 29.8, 29.6 за Словения и 29.5 за Италия.

Трудност младите хора в ЕС да си намерят работа  се оказва основно нивото им на образованост. През втората половина на 2009 г. индексът на безработица в ЕС за хората между 25 и 34 години е 19.4% за хората с ниско образование, 9.1% за среднообразованите младежи и 5.9% за високообразованите. Това е закономерност в почти всички държави от съюза, като изключение е единствено Гърция.
Безработните млади европейци с ниско образование са 6.4% в Холандия, 7.6% в Малта, 8.7% в Кипър, като в Словакия достигат завидните 53.7%, 34.4% в Република Чехия и 31.1% в Латвия.
Нивото на безработица за средно образование варира между 3.1% в Холандия, 4.2% в Австрия, 4.5% в Кипър и 18.8% за Испания, 17.8% за Латвия. Високообразованите са най-малко засегнати от безработицата. Индексът на безработни до 34 години варира от 1.9% в Холандия, 2.7% в Румъния, 2.8% Чехия до 11.8% в Испания, 11.7% в Гърция и 9.6% в Италия.

Обикновено младежите започват работа в ЕС, като подписват временни договори. През 2008 г. всеки 4-ти от общо десетима младежи на възраст 15-24 години, и всеки втори от хората между 25-29 години, е бил нает с временен договор. Във възрастовата група 30-54 години всеки един на десет са на непостоянен договор. Спадът на временните договори с увеличаване на възрастта е тенденция във всички 27 страни. Като причина да са на непостоянни договори младите посочват основно това, че работата им съвпада с периода на обучение и се гледа на него като на стаж.
Броят на работещите не на трудов договор е най-висок в Испания, Португалия и Полша, а е най-нисък в Латвия, Литва и Румъния. За България 7.9% са хората до 24 години, които са на граждански договори, 3.9% е делът за младежите до 29 годишна възраст, а при хората от 30 до 54 години едва 3.3% са на временни договори.

Младите са много по-активни, що се отнася до културни събития. През 2006 г. повече от три-четвърти (77%) от хората между 16 -29 години са ходили поне веднъж на кино. Този дял пада на 37% за хората над 30 години. Това е валидно за всички държави от ЕС. Най-много младежи ходят на кино в Германия (87%) и в Дания (85%), като най-малко се радват на прожекции на големия екран в България (38%) и в Латвия (53%).
Изпълненията на живо (концерти или представления) се посещават от 54% от хората межди 16 и 29 години, като след 30 годишна възраст 40% от хората се радват на живо изпълнение. Най-много ценят изкуството наживо в Естония (71%), Португалия и Словакия с 70%. Българските младежи отново са сред тези, които ценят най-малко концертите и представленията - едва 32%, заедно с Малта - 29%.
Подобна е и ситуацията с посещение на галерии и музей. Във Финландия 63% от младите хора посещават музей или галерии на изкуството, в Словакия те са 61%, като в най-малко са в Малта - 14% и у нас - 21%