Висшисти по диплом и безработни по знания

Варна, Мила Едрева, БТА
Обучението в университетите ни е натоварено с много
излишни учебници и е предимно теоретично, в България нямаме
приложно и научно ориентирани университети, коментира в интервю
Светлин Наков - софтуерен инженер, мениджър и предприемач
с над 20 години опит в технологичната индустрия.
Негово постижение е създаването на първия софтуерен
университет в България.
През 2002 г. Светлин Наков организира първия си
безплатен курс за програмиране в Софийския университет "Св.
Климент Охридски". Две години по-късно получава наградата "Джон
Атанасов" за принос в информационните технологии. В морската
столица е лектор по проект, насочен към младите хора у нас.
През изминалия месец във Варна беше поставено
началото на нов проект, насочен към младите хора. Три
неправителствени организации прилагат в крайморския град
Международната инициатива Startup Grind, чиято цел е да мотивира
и образова млади хора с бизнес идеи, както и такива, които
стартират собствен бизнес. За първи път Startup Grind е проведен
през 2010 година в Калифорния от двама американци. Постепенно
от среща между приятели инициативата се превръща в световно
движение, което спомага за успеха на предприемачи на няколко
континента.

Според програмиста много от българските
университети
бълват висшисти по диплом и безработни
по знания

На въпроса за системата на образованието в България и
защо има твърде много информатици, които работят всичко друго,
но не и по специалността си, Наков отговаря, че отговорът е
много прост - университетите бълват висшисти по диплом и
безработни по знания. Обучението по информатика у нас изобщо не
е на ниво, счита специалистът. Основната причина според него е,
че системата е грешна и не позволява качествено обучение.
"Ако има преподаватели - будни и желаещи да
променят нещата, системата ги смачква. Има държавни изисквания,
които казват, че студентите освен програмиране, трябва да учат
например физика и материалознание. Защо?! - за да има работа за
тези, които пишат плановете", посочва Наков. Според него
обучението в университетите е натоварено с много излишни
учебници и е предимно теоретично.
Като контрапример посочва софтуерния университет и
с нескрита гордост казва, че в него преподават хора на по 20
години, без висше образование, а двама от преподавателите са
ученици, единият от които в 10 клас. Това обаче не означава, че
обучението не струва, напротив, тези хора, независимо от
възрастта им, са експерти и могат да научат студентите на това,
което им е нужно, посочва Наков.

В България няма приложно и научно ориентирани университети

Според Наков в системата на висшето образование има
фундаментална грешка - че в България няма приложно и научно
ориентирани университети. В Германия, САЩ, Канада има приложни
университети, които всъщност осигуряват кадрите за бизнеса и в
тези учебни заведения е задължително преподавателите да са
работили поне 5 години във фирма, посочва Наков.
За нашата страна като добър пример той дава
обучението по медицина. Причината според него е, че в тези
университети лекарите излизат от операционната или от кабинета и
влизат при студентите, за да четат лекции и да водят
практически упражнения. Хората, които преподават програмиране,
не програмират, тогава как студентите им да имат нужните знания,
риторично пита софтуерният специалист. После допълва, че
всъщност както по целия свят, така и в България има голямо
търсене на програмисти.

Нивото на българските IT специалисти е много високо

Нивото на българските специалисти е много високо,
те отговарят на изискванията и на най-взискателните
работодатели, само че все още не достигат като брой, казва
Наков. А лично неговото мнение е, че точно IT секторът има
потенциала да изтегли икономиката на страната ни. Не е изключено
до няколко години точно този бранш да има по-голям принос за
БВП на България дори от туризма, казва Наков.
На въпрос какъв е основният му съвет към
младежите, които искат да стартират собствен бизнес, софтуерният
експерт посочва, че трябва да търсят нещо, от което пазарът има
нужда. Обратният подход - аз съм добър в еди-какво си и ще
правя това, е абсолютно грешен, посочва Наков. Според него,
когато се стартира нов бизнес, трябва да се намери ниша и да се
допринесе нещо ново, а масово българите не си задават въпроса
дали на пазара му трябва примерно още един магазин, ресторант,
ателие или галерия.
Всъщност най-важното е човек да търси решения, а не
оправдания, казва Наков. Въпреки че не обича да говори за себе
си, все пак посочва, че е започнал да се учи да програмира
съвсем сам вкъщи, когато е бил 4 клас. Машината му разбира се
била вездесъщият тогава "Правец".

Програмистите са много по-свободни от хората в другите видове
бизнес

На въпрос търпи ли IT секторът корупционен натиск, Наков
къде наистина - къде на шега отговаря, че засега този бизнес не
представлява интерес нито за бюрократите, склонни да вземат под
масата, нито за подземния свят. Сигурно, защото не го разбират
твърде, смее се експертът. После сериозно допълва, че желаещите
да се занимават с програмиране са много по-свободни от хората в
другите видове бизнес. В другите сектори, ако искаш да направиш
предприятие например, трябва да имаш гръб, а една IT фирма можеш
дори да не я регистрираш в България и нито те знаят, че
съществуваш, нито колко печелиш, посочва Наков.
Покрай коментарите за отношенията на българския
бизнес с различните администрации питам Наков за мнението му
кога в страната ни ще има действащо електронното правителство.
Оказва се, че младият експерт е доста песимистично настроен по
тази тема.
"Според мен цялата работа с електронното
правителство е свързана с парите, които ще се плащат, а не с
технологиите", казва Наков. Той е категоричен, че в страната ни
има достатъчно фирми, които могат да изпълнят с лекота
техническата страна на проекта, при това бързо и качествено.
Въпросът е в човешкия фактор, за да се въведе електронно
правителство трябва да промениш начина на работа и мислене на
администрацията, а това е нещо много-много трудно, допълва
Наков.
Неговата лична позиция е, че промяната в
обслужването на хората може да стане само от долу нагоре - първо
една община ще направи електронни услуги, после - втора, трета,
после ще се съберат и ще направят по-мащабно обединение
примерно на регионално ниво. Наков допълва още, че всъщност
така, с промяна отдолу-нагоре, ще стане и с другите сектори,
включително с образованието. Всъщност задачата на нас, българите
е, да намерим начин и да накараме държавата да ни пречи
по-малко, да даде възможност на хората да проявяват инициатива,
обобщава софтуерният експерт.