Вкусен карнавал във Венеция

Веселина Маринова, сп. Меню
Според една от популярните теории „карнавал” означава „сбогом на месото” (от латински carne-levare, или премахване на месото) и идва от римокатолическата традиция за лишения по време на великденските пости, като се отнася до периода преди началото им. Според друго разпространено обяснение, противоположно на първото, двете съставни думи на carnevale са carne (месо) и vale (важи, в сила е), а етимологията е пределно ясна. В крайна сметка реалността е една - карнавалът е период преди началото на строгия Великденски пост, в който правилата се нарушават, празненствата са бурни, а за последствията не се мисли - не е време за това.

10 дни преди Mardi Gras

Някога карнавалите започвали още след Коледа - от Стефановден (26 декември) можело да се носи маска. Сега Венецианският карнавал продължава 10 дни преди традиционните пости и свършва в деня, известен като Martedi Grasso (Mardi Gras на френски) или "блажен, мазен вторник". Тази година маскираните веселби и пиршества започват на 31 януари, а краят им е на 17 февруари.

Да полудуваме

За карнавалните празненства във Венеция за пръв път се говори още през 1094 г. в документ, споменаващ социалните забавления преди великденските пости. През 1296 г. Сенатът на Венецианската република обявява за официален празник последния ден преди постите. Всъщност тези празненствата имат вероятно още по-древен произход, свързан с ритуалите около прехода от зимата към пролетта и корените на венециански карнавал са същите като на сатурналиите или гръцките празници свързани с култа към Дионис, чието мото е „Веднъж в годината е позволено да се полудува”. През ХІІІ век празнували карнавала бурно, с шествия и гонитби с бикове в стила на Памплона. Използването на маски премахвало напълно границите между бедни и богати, между благородници и простолюдие - правилата отпадали, всичко били позволено. През ХVІІІ век цяла Европа се учи от Венеция как да се забавлява - зад маските дръзките приключения носели радост и безнаказаност.

Зад маските

Наполеон превзема Венеция през 1797 г. и слага край на т. нар. Република Серенисима или “Най-безоблачната република”. Когато градът става част от Австро-унгарската империя, карнавалът е отменен и влиза отново в живота на венецианците едва през 70-те години на ХХ век. Днес италианците с присъщото си естетско чувство и уважение към историята пресъздават и доизмислят древните маски и костюми в стил, който изящно проследява средновековните цветове и форми и ги обединява с Ренесанса и епохата на барока. Резултатът са изумително елегантни и магнетично въздействащи костюми и маски от коприна, сребърен и златен брокат, дантели, пищни перуки – в тази прелестна трансформация всички се чувстват свободни да танцуват, да пеят и да палуват, без да бъдат разпознавани.

Сред маските се срещат героите от Комедия дел'Арте като Арлекино, Пиеро и Пулчинела или пък други традиционни като белите полумаски, които покриват очите и носа, с популярната им версия - маската на "чумния лекар" с издължена човка. Но най-използвани са фантастичните маски, авторски творби на майсторите, които често са вдъхновени от исторически събития и образи.

На вкусен карнавал

Прекрачването на границите преди лишенията без съмнение е свързано и с изобилната и вкусна празнична храна, която е по-мазна и по-сладка от обичайната, изобщо по-разюздана и богата: „голямата лазаня”, ньоки, тортелини, пържените сладки frittolle и galani, и какви ли не още съблазни от чудесната италианска кухня. Почувствайте духа на веселия маскарад, като приготвите у дома някоя от типичните карнавални рецепти. Венецианците казват: “На блажен вторник всички си облизват устните", но това със сигурност се отнася за целия карнавален период.