Война за петрол на есен

в. "Вима"
Точно когато Атина и Никозия разбраха, че правителствено решение на Турция е възложило на турската петролна компания ТРАО да извърши морски проучвания за откриването на петролни и газови залежи в райони близо до гръцкия остров Кастелоризо /в границите на гръцкия континентален шелф/ и край бреговете на Кипър /в очертанията на изключителната икономическа зона на острова/, малцина обърнаха внимание на публикация на първа страница в руския вестник "Независимая газета", изразяващ обикновено вижданията на руската армия, в която бе написано, че и руският флот ще бъде в Средиземно море - и по съвпадение ще хвърли котва срещу бреговете на Кипър.
Пак по съвпадение, съобщението на руското правителство за разширяване и модернизация на ремонтната база на някогашната съветска военноморска база в сирийското пристанище Тартус, се появи няколко дни, след като правителството на Република Кипър обяви, че продължават проучванията за откриване на петрол в района на Югоизточното Средиземноморие.
И още едно съвпадение: новият руски пристан в Сирия ще бъде готов, за да може там да акостират първите руски бойни кораби към края на 2009 г. С други думи, когато в района се очаква да се струпат изследователски, сеизмологични и други бойни кораби.
Почти безплатно руснаците се сдобиват /отново/ с морска база в Средиземноморието и получават достъп до района, където се извършват проучвания за откриване на нефт. Те няма да плащат нищо на сирийците, а просто ще доставят на Дамаск руски оръжейни системи на занижени цени.
Морските облаги обаче ще бъдат такива, че други флотилии, които обикновено патрулират в Югоизточното Средиземноморие вече ще усетят присъствието и на руския флот. "Базата в Тартус ще покрива нуждите на всички кораби, които ще изпълняват мисии в защита на корабоплавателната политика", писа висш представител на руския флот във въпросния руски вестник.
Правителствени източници в Кипър твърдят, че през ноември се очаква да се появи първият американски изследователски кораб в изключителната икономическа зона на острова, за да започне първите сондажи. По този начин е твърде вероятно от края на есента в Югоизточното Средиземноморие да се окажат кораби на САЩ, Русия, Турция, Израел и Гърция, включително и патрулиращите постоянно в района кораби от военноморските сили на НАТО.
"Войната" за петрола, ако в крайна сметка става дума за война, дори и метафорично започва до три месеца.
В действителност тази "война" започна първо със съобщения на външните министерства на Турция, Гърция и Кипър, след като турски фрегати преди два месеца обезпокоиха норвежки кораби, един изследователски кораб и един придружаващ го плавателен съд, извършващи проучвания по поръчка на Кипър.
Кипър реагира, като осъди турската агресивност в ООН. Гърция също реагира, заявявайки, че "неотменимо право" на всяка държава-член на ООН и ЕС е да експлоатира, както пожелае, морското си богатство.
Турция ясно даде да се разбере, че "флотът й дебне в района" и че няма да позволи никакви сондажи, ако от тях не се възползват и кипърските турци.
"Войната" продължи с "матов ход" на Кипър да отстъпи експлоатационни права на американския енергиен гигант Шеврон в един "апетитен" морски район близо до териториалните води на Израел. Турците протестираха пред САЩ, но едва ли турски кораб ще обезпокои американски плавателен съд, дори и да извършва проучвания с разрешение на кипърското правителство.
Първият ход на Анкара, след решението на Никозия, бе да активира правителствено решение от миналата година и да разреши на държавни турски компании да търсят нефт извън териториалните води на страната.
Най-внезапно обаче миналата година край бреговете на гръцкия остров Кастелоризо в Егейско море се появи норвежки изследователски кораб, нает от Турция. Въпросният плавателен съд не предприе сондажи, тъй като Атина остро протестира. Но тази година Анкара показва, че е готова за нови петролни проучвания най-вече в района на остров Кастелоризо и западно от остров Кипър.
Кипър побърза да обяви, че ще блокира преговорната глава "енергетика" от процеса на присъединяване на Турция към ЕС, което е своеобразна спирачка върху турските планове за енергийна зависимост на Европа от газопроводи, преминаващи през турска територия.
Защо Турция държи на тези проучвания, нагнетявайки напрежение в района? Дали тя го прави, за да защити правата на кипърските турци? Не, разбира се. В района просто има петролни и газови находища. Това вече бе обявено от Израел. По-специално Израел оповести, че е открил богати находища на природен газ в морски район близо до Кипър и че вече е започнал процедура по експлоатирането им. Това накара Израел да побърза да сключи споразумения със съседните страни, в това число и с Кипър.
Израелски високопоставени представители не са никак пестеливи в изявленията си. Те уверяват, че природният газ, открит в страната им и в Кипър, е достатъчен и че може да задоволи нуждите за много години напред.
След тези констатации Турция отново се раздвижи. Правителството на Ердоган (турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, бел.ред.) залага на факта, че от години насам все още не са определени границите на изключителната икономическа зона между Гърция, Кипър и Египет, което позволява на Анкара да игнорира морското право.
Анкара своеволно заявява, че не признава тази зона на Кипър и заплашва, че ще прогони всеки кораб, който се окаже в района, с изключение на американските кораби, за които Анкара праща "предупредителни сигнали" във Вашингтон американски компания да не започват сондажи, докато не бъде решен проблемът за Кипър.
Наличието на петролни залежи в Югоизточното Средиземноморие не е нещо ново. Френският институт за петролни изследвания издаде преди години карта за този район и даже прояви интерес. Но тъй като много страни също проявиха интерес, кипърското правителство парцелира изключителната икономическа зона на 12 морски терена.
Първият от тях вече е даден на американската компания Шеврон. Американците съвсем не взеха нещо случайно, а напротив най-апетитния терен номер 12, който е в съседство с израелските терени, където бяха открити богати залежи на петрол. Останалите 11 терена Кипър смята да отдаде под наем на други международни петролни компании, в това число и на гръцки такива.
Интерес проявяват и британците, които държат военни бази в Кипър. Една от тях - в района на Епископи - се счита за британска територия и се намира много близо до един от тези морски терени.