Война, солидарност и отворена икономика

Петър Ганев, ИПИ

На 13 март 2020 г. в страната беше обявено извънредно положение във връзка с разпространението на новия и непознат коронавирус. Извън всички дискусии за пандемията и ограничителните мерки, това даде старт и на сериозен разговор за евентуални извънредни политики за ограничаване на щетите върху бизнеса и домакинствата. Наред с осигуряването на допълнителни разходи за очевидното – медикаменти, маски и защитни облекла например – бяха предприети и различни фискални и икономически мерки с по-широк обхват – като мярката за запазване на заетостта „60/40“, различни форми на предоставяне на ликвидност през ББР и дори частен мораториум върху плащанията по банкови кредити.

Две години по-късно пандемията вече отстъпи – особено като тежест върху икономиката, но нахлуването на руските войски в Украйна задава нова извънредна ситуация. На този етап икономическите ефекти не са широкомащабни – веригите на добавена стойност в Европа функционират нормално, а страховете по-скоро се фокусират в различни сфери, които са силно обвързани с Русия, най-вече по отношение цената и надеждността на доставките на енергийни суровини. В социален план обаче, най-видимият незабавен ефект в близките до Украйна държави (начело с Полша), е притокът на хора, които бягат от войната. Тяхното бъдеще в България – независимо дали краткосрочно или дългосрочно – налага реакция с бързи и адекватни мерки.

В икономически план пандемията отправи ясни предизвикателства на политиците – да се предпазят работниците и да се осигури ликвидност на предприятията. Тези теми бяха адресирани на практика във всички страни в Европа, без в случая да коментираме ефективността на различните мерки. Сега, военният конфликт задава друга непосредствена задача – да се намери работещо решение за хората от Украйна, пристигащи в Полша, Словакия, Румъния, България или Балтийските държави. Към момента няма оценки какъв би бил техният брой в България, нито колко продължителен би бил натискът на границата – по данни от дирекция „Гранична полиция“ от 24 февруари до 2 март в страната са влезли над 13 500 украински граждани; не знам дали и кога потокът ще спре.

Мерките в подкрепа на хората, бягащи от войната, е логично да бъдат в две посоки. Първата е осигуряването на адекватни условия и настаняване, което е водещото в подобни ситуации. Второто е бързото уреждане на някакъв статут и получаване на разрешение за работа. На практика всички страни, които в момента приемат украинци в по-големи мащаби, вече предприеха действия в тази посока. Вижте например информация за правилата в Полша, Литва, Латвия и Естония. Сред описаните политики са осигуряване на подслон, безвизов престои за определен период след първите 90 дни, дългосрочни визи или автоматично удължаване на изтекли визи, разрешение за работа и т.н.

В същото време у нас все още липсва такава информация или целенасочена политика. Приоритет на българското правителство засега изглежда основно подкрепата за българските граждани, които искат да избягат от войната и да се върнат в родината, включително чрез организиране на транспорт и друга помощ. Подобен фокус е разбираем, но наред с това в България пристигат и ще продължат да пристигат много повече украински граждани и това налага бързи решения.

Нужните мерки трябва най-общо да осигуряват:

Спешна хуманитарна подкрепа – достъп до здраве, подслон, храна и всичко необходимо за оцеляването на всеки нуждаещ се от „ден първи“;

Шанс за пълноценен и продуктивен живот – накратко, възможност за интеграция в българската икономика и създаване на стойност чрез наемен труд, упражняване на свободна професия или предприемачество.

България има правна рамка, която регулира процесите при прием на бежанци. Но има нужда от гъвкавост, скорост при административните процедури и финансиране. В другите държави е видно, че голяма част от украинците всъщност влизат като икономически мигранти, а не със статут на бежанци – в Полша например това се посочва като най-простото и работещо решение за украинците. До момента почти всички репортажи с пристигнали хора от Украйна в България включваха предстоящи административни спънки и размотаване по институции, неяснота за какъв период може да се остане, липса на информация за това дали, къде и как може да се намери работа и т.н.

Ето защо е важно да има облекчаване и ускоряване на всички процедури, които трябва да премине всеки един от очаквания голям брой украинци, за да може да се установи, да наеме жилище, да потърси работа „на светло“, да отвори банкова сметка, да получи достъп до болница, до училище и детска градина за децата. Казано просто – шанс за достоен самостоятелен живот и възможност всеки да създава стойност според уменията, таланта и трудолюбието си.

Най-смисленото в бюджетен план у нас, в посока финансова подкрепа на най-нуждаещите се украински семейства, е моментално бързо да се преустанови мярката „60/40“ и средствата да се насочат за подкрепа на бягащите от войната, които идват на наша територия.

Това са 300 млн. лв. в бюджета на НОИ, които са повече от достатъчни за да финансират подкрепа на (потенциално) голям брой пристигащи в страната. НОИ имат нужната мрежа и капацитет да действат максимално ефективно и да избегнат затъване в административното блато. Мярката „60/40“ и без това отдавна изгуби своя смисъл и е пред прекратяване в средата на годината.

По-добре да се трансформира още сега и ресурсът да се насочи там, където има обективна нужда. Българският бизнес, който получи подкрепа за запазване на работните места през 2020 и 2021 г. и постоянно търси нови кадри, би трябвало да приветства подобна промяна.