Войната в Газа: Какво мислят пазарите?

Варварското клане на около 1400 израелци от "Хамас" на 7 октомври и последвалата военна кампания на Израел в Газа за ликвидиране на групировката, води към четири геополитически сценария с въздействие върху световната икономика и пазари, пише Нуриел Рубини, почетният професор по икономика в Stern School of Business към Университета на Ню Йорк, за Project Syndicate.

“И както често се случва при подобни шокове, оптимизмът може да е лош съветник”, смята още Рубини, известен с прозвището си “Доктор Гибел“. По-долу представяме четирите виждания на колумниста за възможните сценарии от хода на войната в Газа.

Сценарий Номер 1

Войната остава концентрирана на територията на Газа. Няма ескалация на напрежението в региона, извън наблюдаваните към момента размени на удари с иранските проксита в съседните на Израел страни. Факт е, че повечето играчи се опитват да избегнат регионалната ескалация. 

Кампанията в Газа обезсилва "Хамас" в голяма степен, макар и с цената на много цивилни жертви, а нестабилното геополитическо статукво оцелява. Премиерът Нетаняху губи всякаква подкрепа и се оттегля, а общественото мнение в Израел е твърдо против решението за две държави. Съответно “Палестинският въпрос“ продължава да тлее: процесът по нормализиране на дипломатическите отношения със Саудитска Арабия е замразен; Иран продължава да бъде дестабилизираща сила в региона; САЩ не спират да се тревожат за следващото “възпламеняване на огъня“. 

Въздействието върху икономиката и пазарите остава слабо. Наблюдаваното леко повишение в цената на петрола може да се окаже нетрайно, защото няма да има регионален шок върху добивите от Залива. Макар да е възможно САЩ да се опитат да забранят износа на ирански петрол и така да накажат Ислямската република за дестабилизиращата ѝ роля в региона, то прибягването до подобна ескалираща напрежението мярка е малко вероятна. Иранската икономика ще продължи да стагнира под съществуващите санкции, задълбочавайки своята зависимост от задълбочаващите се контакти с Китай и Русия. 

Междувременно Израел ще пострада от достатъчно сериозна, но управляема рецесия. Войната в Газа ще се отрази и на Европа в резултат на умерено високите цени на петрола и влошеното доверието на бизнеса и домакинствата. Намалените производство, разходи и заетост биха могли да тласнат стагниращата в момента европейска икономика към мека форма на рецесия. 

Сценарий Номер 2

Войната в Газа е последвана от процес на нормализиране на отношенията и мир в региона. Израелската кампания срещу "Хамас" приключва с успех, без да се стига до прекалено големи цивилни жертви, а далеч по-умерените сили като Палестинската автономия или Арабската многонационална коалиция поемат административното управление на анклава. Нетаняху се оттегля (на практика губейки подкрепата на почти всеки един гражданин на Израел), а едно ново умерено център-дясно или център-ляво правителство насочва усилията си върху решаването на Палестинския въпрос и нормализирането на отношенията си със Саудитска Арабия.

За разлика от Нетаняху, това ново правителство на Израел няма да се обяви открито за промяна на режима в Иран. А това може да осигури мълчаливото съгласие на Ислямската република спрямо процеса по  нормализиране на израелско-саудитските отношения, в замяна на нови разговори по ядрената сделка, включващи в себе си и условия за облекчаване на санкциите. Това ще позволи на Иран да се фокусира над неотложните вътрешноикономически реформи. Очевидно този сценарий ще има силно положително икономическо въздействие както върху региона, така и върху света.  

Сценарий Номер 3

Обстановката ескалира до регионален конфликт с участието на "Хизбула" в Ливан и вероятното пряко въвличане на Иран. Това може да се случи по няколко начина. Иран, страхувайки се от последиците от унищожаването на "Хамас", “развързва“ "Хизбула" срещу Израел, като тактика за разсейване на вниманието на Израел от операцията им в Газа. Или пък Израел решава да се справи с подобен риск в аванс и нанася мощен превантивен удар над Хизбула. Но не бива да забравяме за всички останали проксита на Иран в Сирия, Ирак и Йемен. Кое от кое по-нетърпеливо да провокира Израел и силите на САЩ в тази част на света  като елемент от собствения им дневен ред за дестабилизиране на региона.

И ако в крайна сметка Израел и "Хизбула" се въвлекат в пълномащабна война, то от Израел спокойно можем да очакваме поразяване на ирански ядрени и друг тип съоръжения, при това с логистичната подкрепа на САЩ. В резултат Иран, насочили огромни ресурси за въоръжаване и тренировка както на "Хамас", така и на "Хизбула", по всяка вероятност ще се възпозлва от разрасналия се регионален конфликт и ще извърви последната миля до ядрено оръжие.  

При евентуални въздушни удари на Израел над Иран, възможно и с участието на САЩ, добивите и износа на енергийни източници от Залива ще бъдат прекъснати, по всяка вероятност за месеци наред. Това би довело до петролен шок подобен на този от 70-те години на миналия век, последван от световна стагфлация, сриващ се капиталов пазар, висока нестабилност на доходностите по облигациите и бягство към “активи-убежища“, каквото е златото. 

Икономическият спад ще се усети най-остро в Китай и Европа, а после в САЩ, които са нетни износители на енергия и биха могли да обложат с по-големи данъци неочаквано високите печалби на местните енергийни компании и така да осигурят субсидии, чрез които да омекотят удара  върху потребителите (домакинства и фирмите, извън енергийния отрасъл). 

Иранският режим се задържа на власт при този сценарий, защото повечето иранци, сред които и опонентите на режима, застанат зад него пред опасността от Израело/Американска атака. Радикализирането на всички страни в региона и тяхната готовност за конфликт ще разбият на пух и прах всяка надежда за мир и дипломатическо успокояване на региона. Този сценарий е с потенциал да помрачи президентството на Байдън и шансовете му да бъде преизбран за втори мандат.

Сценарий Номер 4 

Конфликтът обхваща региона, но едновременно с това има и смяна на режима в Иран. Ако израелските и американските сили решат да бомбардират Иран, те ще поразят не само ядрени обекти на страната, но също така военни цели и такива с двойно предназначение. Лидери на режима също ще са мишени на ударите. 

И вместо да го подкрепят, иранците, протестиращи срещу злоупотребите на моралната полиция от години, могат да подкрепят умерени политици  като бившия президент Хасан Рохани.

Рухването на Ислямската република би позволило на Иран да се върне в международната общност. Вероятно ще има остра стагфлационна рецесия в света, но поне ще бъдат поставени основите на по-голяма стабилност и по-силен растеж в Близкия Изток. 

Заключение

Кой сценарий колко е вероятен? Самият Рубини залага на 50 процента вероятност за запазване на статуквото, 15 процента шанс за следвоенен мир, стабилност и развитие, 30 процента вероятност от възпламеняване на региона и едва 5 процента шанс за щастлива развръзка при евентуален регионален конфликт. 

“Добрата новина“, пише Нуриел Рубини е, “че има относително висока вероятност (65 процента) конфликтът да не стане регионален и така да се омекотят и ограничат икономическите загуби“. ,

Лошата новина, според него, е подценяването от пазарите на вероятността (5 процента) от разрастването на конфликта в регионален. Лично Рубини намира 35 процента вероятност за по-правдива. 

“Подобно самодоволство е опасно, предвид шанса от 85 процента за  проявление на един от трите дестабилизиращи света сценарии, каквито са Номер едно, Номер три и Номер четири“, обобщава размишленията си колумнистът. “Да, най-вероятното допускане би имало умерени краткосрочни последици за пазарите и световната икономика, но той съдържа в себе си допускането за запазване на нестабилното статукво в региона, а това на свой ред е предпоставка за нови сблъсъци“.

В заключение, пише Нуриел Рубини, не бива да се изненадваме ако пазарите бъркат в оценката си, залагайки на най-умерения сценарий за изход от войната в Газа, защото неведнъж са имали грешни заключения при големи геополитически шокове./БТА