"Войната" за ориенталския тютюн

Ива Стойкова
Много шум за нищо и основателни ли са наистина притесненията за ориенталския тютюн в България? Засега знамето на опълчението в защита на българското тютюнопроизводство държи земеделският министър Мирослав Найденов. Шумът стигна от Скопие през Гоце Делчев до Брюксел.
Развален телефон или хронология на казуса
14 септември, Скопие: Форум за Ориенталския тютюн. Тютюнопроизводители от Балканите се обявиха против препоръките на Работната група към Рамковата конвенция за контрол на тютюна:
- ограничаване на площите, на които се отглежда тютюн
- отнемане правото на фермерите да отглеждат тютюн
- разпускане на организациите, които работят с тютюнопроизводителите и премахване помощта за тях
- ограничаване на сезоните, в които е позволено отглеждането на тютюн, както и да се намерят други алтернативи за производство.
Забележка: България е сред страните, подписали документа.
17 септември, София: Министър Мирослав Найденов се обяви в защита на българските производители на ориенталски тютюн. С аргументите:
- България е №1 в света по производство на ориенталски тютюн
- 200 хиляди души ще останат без поминък, ако се забрани производството му
- тютюнопроизводството е без алтернатива - „само марихуаната е с по-високи доходи, но знаете, че тя е забранена”.
Забележка: Министърът има предвид Директива за тютюневите изделия от 2001 г. Предложения за промени в нея са били обсъждани през 2010 г., но без да имат пряко отношение за отглеждането на тютюн.
18 септември, София-Брюксел: Грешка в комуникацията или неправилна интерпретация - така евродепутатът Антония Първанова нарече акцията на министъра. Заедно с колегата си Станимир Илчев, тя изпрати официално запитване до европейския комисар за здравеопазване и защита на потребителите Джон Дали съществуват ли намерения за забрана на ориенталски тютюн.
Забележка: Всички български евродепутати бяха мобилизирани да бранят родното тютюнопроизводство и да се противопоставят на евентуална забрана на ориенталския тютюн.
18 септември, Гоце Делчев: Среща с тютюнопроизводители и Консултативен съвет по тютюна свика министър Найденов. Приета е единна позиция: производството на ориенталски тютюн няма алтернатива.
19 септември, „Донкуков” 2: Директивата за тютюневите изделия не касае пряко България, но ще има отражение върху ориенталския тютюн и сортовете Бърлей, тъй като заради ограниченията за тези видове тютюн в тютюневите изделия те няма да бъдат търсени на пазара, обясни Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите.
Забележка: Председателят на Асоциацията се включва в дебата за Директивата на ЕК, а не за Рамковата конвенция на СЗО, която е обсъждал по-рано с колегите си в Скопие.
19 септември, София: В разгара на дискусиите по темата Мирослав Найденов призна в телевизионно интервю, че става дума за сигнал на експертно ниво, а не за официално предложение за забрана на ориенталския тютюн или за конкретен документ. Изпреварваме събитията, обясни министърът.
20 септември, Брюксел: Еврокомисар Дали отговори: водят се вътрешни консултации за предложение за ревизия на директивата. Говорителят на комисията, която Джон Дали оглавява, беше по-конкретен: „На този етап не предвиждаме да се занимаваме с проблема за ориенталските тютюни”.
Опасения относно директивата на ЕК
Продукцията на ориенталски тютюн може да бъде засегната, ако се ограничи влагането му като добавка в цигарите и именно това тревожи производителите. Българският евродепутат от комисията по земеделие в Европарламента Мария Габриел уточни, че има опасност ориенталският тютюн да бъде включен в групата на ароматните съставки като "ментол" и "череша". А за тях се обмисля забрана заради пристрастяващия им ефект. Друго опасение е, че евентуално премахване на ориенталския тютюн ще промени вкуса на цигарите и вероятно ще намалее търсенето им, а следователно и нуждата от производството на ориенталски тютюн.
Министър Найденов изрази скептицизъм, че без специфичния аромат някой ще откаже пушенето. Но отиде по-далеч, като съзря лобитата на Американ бленд и Вирджиния бленд в евентуална забрана на ориенталския тютюн. Министърът обясни, че ориенталският тютюн представлява около 16% от състава на цигарите (Американ бленд) и дава специфичния аромат на Вирджиния бленд.
Опасения относно конвенцията на СЗО
Действията на работната група защитават лобистки интереси на държави, които не са подписали Рамковата конвенция за контрол на тютюна, твърди Цветан Филев. Те са общо 20 държави, сред които най-големите производители на тютюн – САЩ, Канада, Зимбабве, Малави, Китай, Аржентина. До две години България ще се наложи да закупува тютюн от други съседни държави, които не са подписали конвенцията, е неговата прогноза. България е сред страните, ратифицирали документа, заедно с Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Турция.
Жужана Якаб, регионален директор на офиса на Световната здравна организация за Европа, цитира точки 17 и 18 от Рамковата конвенция, в които е силно застъпена нуждата от защита на заетите в отглеждането и производството на тютюн. В този контекст е формирана работна група, която да се фокусира върху икономически приемливите алтернативи на тютюнопроизводството. Отчетът на работната група ще бъде дискутиран на предстоящата световна конференция в Сеул на страните, ратифицирали конвенцията, през ноември тази година.
Пазари
Основните пазари на български тютюн и обработени заместители на тютюна са Турция, Белгия, Гърция, САЩ и Молдова. Сурови и необработени тютюни изнасяме в 36 страни, като основните са Гърция (37,97%), Белгия (21,54%), САЩ (8,07%), Молдова (4,30%), Мексико (3,85%).
Износ на пури, пурети и цигари се осъществява в 61 държави, главно в Турция (52,05%), Ирак (29,74%), Иран (3,19%), Черна Гора (2,38%), Грузия (2,14%).
У нас се внасят тютюни Виржиния и Бърлей от традиционни страни-производителки – Бразилия, Аржентина, САЩ, Индия, Зимбабве, Замбия и Малави. Непреработени тютюневи жили се внасят от Китай и Аржентина, а тютюнево фолио - от Франция.
Браншът тютюн заедно със сегментите производство, търговия, преработка и реализация на тютюневи изделия генерира в хазната около 1,7 млрд. лева годишен приход.
Основните конкуренти на българското производство са*:

Видове тютюн у нас
Три сорта тютюн основно се отглеждат в България. Най-голям е делът на ориенталските и полу-ориенталски тютюни. Българският ориенталски тютюн е необходим компонент в състава на „американ бленд“ цигарите – основен сегмент от глобалния цигарен пазар.

Тютюните от типа Виржиния се определят като „пълнежни тютюни“ с относително по-ниско съдържание на никотин. Те са с неутрален вкус и добра горяемост. Отглеждането им представлява интерес за тютюнопроизводителите, поради широкото им приложение в цигарената индустрия. У нас се произвежда в областите Видин, Плевен, Велико Търново, Шумен, Стара Загора, Ямбол, Пловдив и Хасково.
Тютюните Бърлей се използват, за да балансират ароматичните, вкусови и пушателни свойства на тютюневите изделия. Отглежда се в областите Плевен, Ямбол, Дулово и Исперих.
Субсидии за тютюнопроизводителите
Това лято правителството взе решение за закриването на Фонд „Тютюн”. Субсидирането обаче ще продължи, защото е предвиден финансов ресурс за тютюнопроизводители в план сметката на ДФ „Земеделие” за следващата година. До 2010 г. на производителите от този сектор се изплащаха премии за всеки килограм тютюн, но тази практика се счита за непозволена държавна помощ от ЕС, заради което и бе прекратена. Сега Брюксел разрешава на България да дава държавни субсидии на сектора, но по схеми, необвързани с производството, които целят да подпомогнат пренасочването на тютюнопроизводителите към други отрасли. Когато ЕК предложи във връзка с тютюневата реформа от 2009 г. да бъдат спрени субсидиите, тя компенсира някои от старите държави-членки. Гърция и Италия получиха компенсации, и то огромни, а когато днес се предлага да се ограничи или забрани ориенталския тютюн това не върви с предложение за компенсации", припомни земеделският министър.
Разговорите на високо ниво продължават
Следващия вторник министър Найденов ще се срещне в Брюксел с еврокомисаря по здравеопазване и политика за потребителите Джон Дали и ще поиска гаранции, че промените в директивата на ЕК няма да ограничават влагането в цигарите на ориенталски тютюн като добавка. „Ако все пак се стигне до ограничаване производството на ориенталски тютюн, заетите в сектора ще получат достойни компенсации, които да им дадат алтернатива за друг поминък”, каза още министърът.
И все пак - възможна ли е алтернатива?
Според различни анализи, природните условия в районите, където се отглежда тютюн, са подходящи за билкарство, отглеждане на маслодайни и медицински култури, плодове, зеленчуци и др.
Посоката е ясна - на европейско и световно ниво се води активна политика срещу тютюнопушенето и се търсят начини за ограничаването му - от забрана за пушене до премахване на „пристрастяващи” съставки. Обсъжда се дали задължително цигарените кутии да са еднакви, както и шрифтовете, с които се изписват марките цигари. Има идеи да се забрани излагането на цигари на видно място в магазините, както е сега във Великобритания и Финландия, или пък да стане задължително отпечатването върху кутиите на ужасяващи снимки на разядени от никотина бели дробове.
Всички обаче демонстрират загриженост за тютюнопроизводителите.
*Използвани са карти и информация от ИАНМСП и "Булгартабак"

снимка: архив