Войната с търговските вериги

Зорница Славова, ИПИ
Особено след разгара на кризата, когато икономиката и бизнесът не вървяха много добре, все по-често започнаха да се чуват призиви на производителите държавата да се намеси в отношенията им с търговските вериги. Писаха се законопроекти, предлагаха се различни безумия (например веригите да са затворени за почивните дни), а неотдавана министърът на икономиката дори обеща на българските производители, че ще осигури държавна помощ за създаване на хипермаркет само за техните стоки. През последните три години неколкократно сме коментирали тези предложения, но преди дни управляващите изготвиха нов законопроект за промени в Закона за защита на конкуренцията, чиято цел очевидно е борба с веригите.

Според законопроекта Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще трябва ежегодно до 30 юни да изготвя списък на предвиятията със „значителна пазарна сила” (§2 и §5 от законопроекта). Има много неясноти около това как ще се определят кои предприятия ще влязат в „черния списък” и по какви критерии. Ясно е обаче, че целият законопроект е направен, за да може държавата по своя преценка да се меси на пазара, да санкционира и да задължава различни частни субекти. Промените редят абсурд след абсурд. Ето какво пише в мотивите към законопроекта:

„В проекта за Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията се въвежда понятието „значителна пазарна сила” за предприятие, което самостоятелно или съвместно с други (?) се ползва от позиция, равностойна на господстващата (?), представляваща позиция на икономическа сила, която му позволява (?) да следва поведение до съществена степен (?) независимо от доставчици, потребители и крайни потребители (?), тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него.”

Това поставя редица въпроси: Какво означава „самостоятелно или съвместно с други”? Какво означава „позиция, равностойна с годподстваща”? Това не е ли направо господстваща позиция? Явно значи няма да бъде съвсем равностойна? Защо предприятие, имащо икономическа сила, която му позволява да действа независимо, трябва да влиза в „черния списък” и КЗК да го следи? Нали законът преследва и наказва тези, които се възползват от господстващото си положение, а не самото господстващо положение? Какво означава предприятието да е независимо до „съществена степен”, включително от клиентите си?

Да не говорим, че КЗК трябва да се превърне в анализиращ орган за всички предприятия във всички сектори, което най-малкото изглежда непосилна задача и е много далеч от функциите и целите на тази институция.

Време е тези безумия да спрат. Първо, това е група намеса на частния пазар. Второ, основните потърпевши са потребителите, тъй като всяко едно от предложенията в тази посока неминуемо ще доведе по по-малък избор и по-високи цени. Трето, никой не задължава производителите да работят с големите търговски вериги. Четвърто, в момента има достатъчно закони, които да уреждат ясните правила в търговските взаимоотношения и държавата трябва да насочи усилията си към тяхното спазване, което става основно чрез дейността на КЗК по разкриване и санкциониране на нарушения на конкуренцията.