Войните на Лукойл в България & Румъния

Елица Стефанова

Румъния обяви, че може да национализира Рафинерията на Лукойл в Плоещ. "Нарушенията на данъчното законодателство от страна на Лукойл може да превишат 230 млн. евро. Лукойл може да си отиде, ако не уважава закона", заяви минаващият за десен президент Траян Бъсеску.  Той каза, че дори е помолил правителството да се подготви за национализация на рафинерията Петротел-Лукойл в Плоещ.
Румънската прокуратура започна обиски на седалището на рафинерията в Плоещ на 2 октомври в рамките на дело за данъчни измами и пране на пари. Следователите оценяват нанесените щети на около 200 млн. евро. Последваха запори върху пари и суровини на руската компания, размяна на остри реплики и дори заплахи от страна на ръководството на Лукойл.

Справка: Лукойл Юръп Холдингс, част от руската петролна група Лукойл, притежава 97,1% от дружествения капитал на рафинерията в Плоещ. Руската компания придоби румънската рафинерия Петротел през 1998 г. за 53 млн. долара. След много инвестиции “Лукойл” увеличи капацитета на рафинерията до 2,5 милиона тона годишно, разви собствена мрежа за дистрибуция на горива, която днес наброява над 300 бензиностанции, и участва в проекти в сектора на възобновяемата енергия. “Лукойл” държи още концесия в два петролни периметъра в Черно море.

Огледални аналогии с България

През 1999 г. Лукойл приватизира най-голямата рафинерия на Балканския полуостров - Нефтохим Бургас. Компанията има над 200 бензиностанции в България.

Справка: Нефтохим е приватизиран на 12 октомври 1999 г., когато руската група Лукойл купува 58% от акциите на предприятието срещу 101 млн. долара, от които в държавния бюджет реално влизат 81 млн. долара. Останалите 20 млн. долара, макар и включени в цената, на практика остават в разпореждане на “ЛУКойл” по специална доверителна сметка.
В началото на 2000 година Агенцията за чуждестранни инвестиции обявява тази продажба за „Сделка на 1999 година“. През 2005 година Лукойл изкупува дяловете на миноритарни акционери и към април с.г. контролира 93% от дружеството чрез дъщерната си компания Лукойл Юръп Холдингс.

Лукойл на два пъти губи лиценза си в България

През лятото на 2011 г. лицензът за данъчен склад на рафинерията и нефтената база беше отнет от Агенция „Митници”. Причината – неспазени изисквания за монтиране на измервателни уреди в рафинерията и в нефтената база "Росенец", обясни шефът на митниците Ваньо Танов. Компанията заведе дело срещу Агенцията, продължи да работи и междувременно започна да монтира уредите. "След отнемането на лиценза в рамките на два месеца и половина те наистина извършиха геройство", каза Танов. Той обясни, че ако всичко е наред, на рафинерията ще бъде върнат старият лиценз, ако обаче ръководството й оттегли заведения иск в съда и делото срещу Агенция „Митници” бъде прекратено. Иначе трябва да се издаде нов лиценз, което отнема време.
Развръзката: след съдебно решение лицензът бе върнат, а на рафинерията и на петролния терминал "Росенец" бе удължен срокът за монтиране на необходимите измервателни уреди и свързването им с митниците и данъчните.

Само две години по-късно „войната” между Ваньо Танов и Лукойл отново се разрази. През пролетта на 2013 г. шефът на митниците отне лиценза за данъчен склад на петролно-снабдителната база "Илиенци" - част от "Лукойл България", и свързаните с нея бази Карнобат, Стара Загора, Пловдив, Ветрен, Ихтиман и Илиенци. Отнетият лиценз на тръбопровода, чрез който рафинерията снабдява петролните си бази в Южна България, практически спря подаването на гориво до тях.
До отнемането на лиценза се стигна, ,след като стана ясно, че на 31 март 2013 г. е изтекъл срокът, в който "Лукойл България” е трябвало да приведе дейността на петролните си бази и петролопроводите в съответствие с изискванията на Наредба 3. До тази дата е трябвало да бъдат монтирани измервателни уреди за влизащите и излизащите петролни продукти в базите. Преди това проверка на място е установила, че в една от базите на "Лукойл България” няма монтирани средства за измерване и контрол, а в друга те не са свързани. Заради това е започнала проверка в данъчния склад, която устанивила, че в две от базите монтираните сензори не функционират, а в едната има и тръбни отклонения (байпаси), даващи възможност за заобикаляне на сензорите. В други две бази уредите функционирали, но без да предават данни към информационната система на митниците, като също са намерени байпаси. Повторна проверка отново установила, че поставените уреди не отговарят на изискванията на наредбата. "Лукойл България" обвини Агенция "Митници" в административен произвол.
Развръзката: Складовата база беше с отнети права само за ден. На 23 април 2013 г. съдът спря изпълнението на заповедта за отнемане на лиценза на петролно-складовата база "Илиенци". Агенция "Митници" разпространи изявление: "законът коленичи и монополът победи".

Между тези два случая ДСБ поиска, през 2012 г., рафинерията да се разследва за данъчни измами. Партията поиска още да се изясни как тя работи на загуба при положение, че цените на бензина и дизела в България се формират с най-големите индустриални компоненти (индустриален маржин) в ЕС.
Бяха изнесени данни за цените и налозите върху бензина и дизела в страните от ЕС за 5 март 2012 г. от сайта energy.eu.
Цитираният индекс показва какво остава за производителя на горивото и бензиностанциите, ако бъдат извадени всички останали фактори, които влияят на цените на горивата - ДДС, акциз и стойност на суровия петрол.
Българският дизел е безспорен лидер в ЕС с индустриално оскъпяване от 0.242 евро, сочат данните. На второ и трето място са Гърция (0.239 евро) и Дания (0.238 евро). При бензина ситуацията е почти същата. Там България е на второ място с индустриално оскъпяване от 0.203 евро след Дания с 0.213 евро.
Като аргумент бе посочен, че четири години "Лукойл Нефтохим" отчита загуби, въпреки че работните заплати са пет пъти ниски от тези в ЕС и 8 пъти по-ниски от тези в Швеция, където местната рафинерия отчита печалба от 10 евро на всеки преработен тон суров петрол. Това води до сериозни съмнения за тежки данъчни злоупотреби, прехвърляне на печалби към дъщерни дружества или офшорни фирми, както и за пране на пари, казаха тогава от ДСБ.

Лукойл бе разследван и за злоупотреба с господстващо положение на пазарите за търговия на едро на бензин А95 и дизелово гориво. През юли 2012 г. КЗК прекрати производството за картел на пазара на горива, като одобри предложенията на 4 големи компании в бранша.

По друг повод, икономистите се запитаха какво ще стане, ако Лукойл-Нефтохим спре да работи, дори за няколко месеца. Тогавашният премиер Бйко Борисов алармира, че държавният бюджет се държи на милиарди приходи от Лукойл-Нефтохим – съответно, ако компанията спре, бюджетът на държавата ще се срине, което не е вярно.
Действително, Лукойл внася значителни суми акцизи и ДДС всяка година. С акциз и ДДС се облагат горивата, които се реализират на вътрешния пазар – независимо дали са произведени от Лукойл или са внесени от чужди рафинерии. Ако Лукойл затвори, ще има повече внос. Т.е. приходите от акцизи и ДДС от Лукойл ще намалеят, но приходите от акцизи и ДДС от вносителите на горива ще се увеличат. Нетният ефект ще е нулев. Тъй като в крайна сметка с акциз и ДДС се облага крайното потребление на горива, няма никакво значение кой е производител или вносител на тези горива. Единственото което има значение е размерът на крайното потребление. Така че – Лукойл може да затвори за 2-3 месеца ремонт и това няма да има абсолютно никакъв негативен ефект върху бюджета. Нито един бюджетен приход няма да намалее, обясни икономистът Георги Ангелов.

Най-новият ход на Лукойл

В началото на юни 2014 г. между "Лукойл-България" ЕООД и "Петрол" АД бе сключен договор за доставка на горива на едро, по силата на който в течение на една година "Петрол" АД ще снабдява своите обекти в страната с горива, производство на "Лукойл Нефтохим Бургас".

Факти за групата компании “Лукойл” в България:

• Произвежда около 9% от БВП на България;
• Внася около 25% от общите данъчни постъпления в бюджета на страната;
• Годишният им оборот е над 3 млрд. долара, с годишна реализация в България в размер на около 2,5 млн. тона нефтопродукти;
• Веригата Лукойл включва над 200 обекта (собствени и на франчайз), които държат около 26% пазарен дял при продажбите на дребно в страната;
• 10% дял на пазара на масла в страната;
• голяма част от преработените нефтопродукти се изнасят, като компанията има стабилни пазарни позиции в страните от бивша Югославия, Гърция и Турция.

Обратно към Румъния

В петък нефтопреработвателният завод в Плоещ, собственост на „Лукойл”, възобновява своята работа, предаде РИА Новости. След десетина дни на драми и взаимни заплахи от страна на компанията и на румънската държава, нещата утихват. Не е ясно засега какво точно породи суматохата. По-важно е, че случилото се в Румъния, пак провокира аналогия с България и е повод за размисъл за силата на държавността у нас и в Румъния – за ролята на политическите протекции и налагането и спазването на правилата, независимо дали се отнасят за гиганти като руския Лукойл.