Врабче и Q – нови знаци на туризма ни

Силвия Стоядинова
Два нови национална знака за качество и устойчивост в туризма ще отличават българската туристическа услуга. Това стана ясно при представяне на проекта "Висококачествена туристическа услуга и устойчиво развиващи се предприятия в туризма- мисия възможна".
Българското знаме със завършено стилизирано врабче ще бъде националният знак за устойчиво развитие на туристическия бранш. Врабчето символизира хората, които туристът среща в България – общителни, дружелюбни, любопитни. Така коментира мотивите за избор на символа Яна Спасова, експерт по сертифициране на качеството.
Вторият национален знак, който ще характеризира качеството в туризма представлява кръг, който се пресича от българското знаме, за да образува буквата Q. И двата знака ще бъдат налични на български и на английски език.
За създаването на сертификационна система за туристическите фирми МИЕТ е похарчило близо половин милион лева по ОП „Регионално развитие".
Засега у нас около 1000 туристически фирми, малко под 3%, които са готови да въведат националните системи за сертифициране на качеството и устойчивото развитие в туризма. За тази цел те са готови да инвестират около 1000 -2000 лв. По-масово въвеждане на системите се очаква след 4-5 години.
В рамките на проекта консултанти са изработили предложения какво да представлява системата. До 1 година трябва да бъде решено дали изискванията ще бъдат на държавно или браншово ниво. Предприятията вероятно ще започнат да получават документи за качество едва след две години. Сертифицирането обаче няма да има задължителен характер.
Какви са другите особености на доброволните системи в туризма за ЕconomyNews.bg коментира Яна Спасова, експерт по сертифициране на качеството.

Г-жо Спасова, ще получават ли бонуси фирмите, които първи въведат доброволните стандарти за качество ?
Това зависи от МИЕТ. По принцип има различни възможности, част от стойността на сертификацията да се направи по европроект, както е сега например по програмата за „Конкурентоспособност”. Там се дават пари по процедура за сертифициране. Ако тези стандарти станат национални, в следващия програмен период може да бъде заложено такъв тип подпомагане. Бонусите няма как да бъдат парични, защото това не се практикува никъде по света. Бонусите са основно рекламни и информационни. Тоест ние популяризираме знаците за качеството на държавно ниво, в чужбина, на различни специализирани изложения, с пиар събития, които се провеждат вътре в страната. Населението, фирмите, изобщо партньорите все повече знаят, че това е националния знак за качество и той ще бъде търсен.
Какво включва според вас качеството на туристическата услуга ?
Това, което го има и в нашите стандарти и, разбира се, във всички останали страни, е усещането, което придобива потребителят, ползвайки услугата. Той трябва да се чувства уютно, да получи необходимото гостоприемство, да има чистота и да остане наистина удовлетворен от това, което ползва. Има много и други критерии, които са препоръчителни. Например на кое позвъняване да се вдигне телефона, когато се обаждате в туристическа агенция ?
Кога очаквате масово въвеждане на стандартите за качество и устойчивост ?
Най-масовото въвеждане би трябвало да е след 4-5 години, когато има видими ползи от системите, защото бизнесът и в момента е доста скептичен. Той не знае какви конкурентни предимства носи системата. Когато има сертифицирани предприятия, когато правилно се разясняват ползите от системите, тогава вече ще има по-голям брой компании, които ще са склонни да въвеждат системата. Трябва да отбележа обаче, че системите от този тип не би трябвало да бъдат много масови, трябва да бъдат отличени най-добрите, а не да ги ползваме като механизъм да изравним качеството на всички предприятия и да гарантираме, че цялата ни туристическа услуга е на едно ниво по отношение на качеството и устойчивото развитие. Идеята е най-добрите да бъдат отличени.
Към момента каква сума са готови да отделят фирмите за въвеждане на стандартите ?
Около 1000, 1500 до 2000 лв.
Има ли нужда от задължителни стандарти в туризма, освен доброволни ?
При всички случаи има необходимост от някакво нормативно регулиране на качеството, защото на този етап имаме само категоризация, която определя количествени показатели, но не определя качеството в сферата.
Категоризацията не казва нищо за обслужването. Това че имаш 6 кърпи в банята и вана, не означава, че туристът ще излезе доволен от твоя хотел. Така че в този смисъл има нужда от някакво регулиране по отношение на качеството, за да се гарантира минимум, базата, от която да се тръгне. А сертификацията като доброволен инструмент вече е надграждане, една стъпка нагоре.
Какво е значението на националните знаци за качество и устойчиво развитие в туризма, които сте разработили ?
Както при всички такива системи е важен видимият елемент на тази система, защото един обикновен потребител няма как да знае, че има национална система за сертифициране на качеството, а и това него не го интересува. Важно е да се види врабчето или да види Q-то с флага на България и да направи асоциация, че това е знакът за качество на България. Така че смисълът е да могат потребителите сами да се ориентират в огромния набор от туристически обекти, без значение какви са те. Да могат да кажат „Ето го знакът”, значи това означава, че обектът предлага услуга, която наистина е на ниво.
Кои са най-належащите проблеми, с които трябва да се справи туризмът ни, за да е по-конкурентоспособен ?
Според мен трябва да се осигури качествена инфраструктура, тя е проблем, който се дъвче от години. Например в Родопите последно има оплаквания от туристи, че не може да се стигне до определени места, тъй като последната табела е на 5 км. от мястото и те няма как да се ориентират. Даже и такива дреболии би трябвало да се изчистят, за да могат да стават нещата по-лесно. Особено когато става въпрос за чужденци. Табелите в момента са само на български. Това също е елементарен проблем, който може много бързо да се реши.