Връщаме имигрантите на Турция. ЕС разреши.

България ще може да връща в Турция имигрантите, дошли оттам по нелегален път. Това ще става по силата на спогодба за реадмисия, за която ЕК и Анкара се договориха вчера. Взето бе и още едно важно за България решение.
"Турция не е страна от втора класа. И затова искаме равноправно третиране" - с това съобщение, публикувано преди две години в Туитър, турският външен министър Ахмет Давутоглу потвърди решението на страната си да не подписва споразумение за връщане на нелегалните имигранти, ако не бъдат премахнати европейските визови ограничения за турските граждани. Тази сряда, заедно с еврокомисарите Сесилия Малстрьом и Щефан Фюле, шефът на турската дипломация обяви в Брюксел, че 4 декември се превръща в „исторически ден” за отношенията между ЕС и Турция. Поводът: постигнатата договореност за подписване на спогодба за реадмисия и начало на техническите преговори за отпадане на европейските визи за турските граждани.
Въздишка на облекчение в София
Официална София посрещна този пробив с въздишка на облекчение. От самото начало на бежанската криза беше ясно, че един от най-ефективните начини за ограничаване на бежанския поток е именно постигането на споразумение, което да позволява на България да връща обратно в Турция дошлите нелегално оттам имигранти. Според данни на Главна дирекция „Гранична полиция”, от началото на годината на българска територия са били задържани 11 300 нелегални имигранти, като 99 на сто от тях са дошли от Турция.
От Брюксел, където участва в двудневното заседание на НАТО, българският външен министър Вигенин заяви, че договореното споразумение ще даде нови възможности за ограничаване на бежанския поток към България и припомни, че неговото ведомство е работило активно за ускоряването на този процес, като за целта е поставяло въпроса нееднократно както пред Анкара, така и пред Брюксел. В същото време Вигенин поясни, че споразумението по всяка вероятност няма да се отнася до имигрантите, които вече са влезли на българска територия през Турция - тоест, тези хора няма да бъдат връщани обратно.
Пробивът, постигнат сега в преговорите между Анкара и Брюксел, е важен за България и от гледна точка на факта, че несправянето с бежанската криза става все по-очевидно - както в самата България, така и извън нея. От правозащитната организация „Амнести интернешинъл” алармират, че притокът на бежанци поставя България в ситуация, която очевидно е абсолютно непосилна за нея. „Експерти на „Амнести” посетиха България и ни информираха, че бежанците живеят в невероятно лоши условия - принудени са да събират дърва за огрев, да готвят на открито, да живеят в затвори. И всичко това при хигиенни условия, които са под всякаква критика. Възнамеряваме да наблюдаваме България още по-внимателно, а през следващата година, вероятно през юни или юли, ще публикуваме специален доклад за положението на бежанците в България”, заяви за Дойче веле Франциска Вилмер от „Амнести интернешинъл”.
Още един положителен ефект
Не по-малко важен за България е и въпросът за облекчаването на визовия режим, тъй като отпадането на визите за турските граждани определено ще се отрази положително на туризма и деловите отношения между двете страни. При посещението си в Турция в края на миналата година президентът Плевнелиев заяви, че България няма интерес от визовите ограничения и увери домакините си, че „успехът на България е свързан с успеха на Турция и на региона”. От значение е и фактът, че едно евентуално изместване на външната граница на ЕС на турска територия ще „освободи” София от редица задължения и разходи, а и ще увеличи шансовете на България за прием в Шенгенската зона.
Другояче мислят обаче крайните националисти в България. В парламентарно представената партия „Атака” смятат, че добросъседската политика на България спрямо Турция е „плод на външен натиск”, а отношенията между двете страни били „еднопосочна улица, по която се движи единствено Турция”. Според ВМРО пък „идването на сирийците в България е част от плана на Анкара за възстановяване на Османската империя”, поради което границата с Турция трябва да бъде изцяло затворена. При това е повече от ясно, че приобщаването на 76-милионния пазар край Босфора, който освен всичко друго е и най-голямата врата на Европа към Близкия изток, е от полза за всички. /DW.DE