Все повече хора пазаруват в молове

Броят на хората, които биха пазарували в Мол и биха прекарвали повече време там, ще расте, според Иван Велков, заместник-председател на Национално сдружение „Недвижими имоти". В интервю за агенция Фокус той заяви, че става дума за растяща група, дори със скромни темпове.
Като нямаме градски улици, пешеходни зони, явно хората през зимата и когато вали дъжд, ще се събират на затворено пространство. Поддръжката и управлението на сградата е ключов фактор, то е много важно и ако липсва, дори качествената стока няма да предизивка същия ефект, посочи той.
В големите търговски центрове договорите за наем и взаимната цел да се поддържа постоянно богат и качествен асортимент от предложения за крайните клиенти е много по-силно застъпена, неустойките за двете страни, ако някой не спазва ангажиментите си, са много сериозни.
Това прави много важно участието на професионален консултант в създаването на мол-а, за да се изберат максимално подходящ тип наематели, които така да се подредят при съответни финансови и други ангажименти с наемодателя, че заедно десетина години наред съвместно да търсят изграждане и създаване на атмосфера, в която да имат крайни клиенти и потребители, които да пазаруват с удоволствие, каза още Иван Велков.
В по-малките центрове, в по-малките като обеми сгради това трудно може да се поддържа, най-напред защото разходите са високи.
По думите на Велков - големите търговски центрове у нас, които са създадени с участие на чуждестранни инвеститори и изцяло, или донякъде, се опитват да копират модели предимно от Северна Америка, са се появили като проекти на чертожните маси през 2004 година. През 2005 година започнаха преговорите – къде да се позиционират, на кои места в София, кои парцели и през 2006 г. се появиха първите два Мол-а в България от новото поколение. Дотогава съществуващите центрове бяха или с по-малки размери или не предполагаха точно тази система - да имат един собственик, който да дава под наем над 5-10-15 000 кв. метра търговска площ на различни марки – български или международни, които да са в такъв правен ангажимент един с друг като наемодател и наематели, каза Велков.
И досега има обекти, които имат един супермаркет и няколко прилежащи магазина, които сами по себе си също са търговски центрове, но не са в отделни сгради или не са в такъв размер.
За България може би най-приложими са вариантите, в които сградата има минимум 5 000 кв. м, по-добре и 10 000 кв. м отдаваема под наем площ. За други пазари тази площ е  изключително малка цифра. Отдаваемата площ би следвало да е собственост на едно или на няколко ясно изразени юридически лица, тоест да има общ собственик – отделна фирма, която да го стопанисва или да го притежава като сграден фонд и да го дава под наем на други ползватели. Ако едно от тези правила не е спазено, тоест сградата е прекалено малка или има няколко собственика, независимо от архитектурния й външен вид, не би следвало да се нарича търговски център, коментира още Велков.
По повод потребителката култура на посетителите на търговските вериги Велков коментира, че потребителят е по-модерен от продукта, който му се предлага в големите търговски центрове.
„България има много път да извърви, докато в сферата на услугите и въобще на продажбите стигне някакви нормални норми. Свикнали сме да правим компромиси с качество на обслужването и това вреди на всички ни”, каза Иван Велков.
По думите му - все още сме прекалено рано в етапа развитие като индустрия за търговия с услуги и са малко на брой сериозните компании, които освен да консумират ползите от това, че са големи, да носят ползи на крайните клиенти с качество и с достъпни цени.
Почти във всеки европейски и световен град тези магазини са задължителен елемент от градската среда, нещо като индикатор за качество на живот. Докато ги нямаше тези молове и тези марки изглеждаше така, че изоставаме от неща, които са някакъв стандарт, каза Иван Велков.