Всеки 5-ти млад българин нискообразован

Всеки пети до 24-годишна възраст в България е нискообразован, а това определя и другата характерна черта на пазара на труда – влошава се качеството на работна сила, показва „Анализ на изходното състояние и тенденции на пазара на труда и работната сила в България”, разработен в рамките на изпълнявания от БСК проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Анализът се базира на данни за периода 2005-2009 г. и цели проучванe на изходното състояние и очаквани тенденции на пазара на труда, в секторен и регионален разрез, вкл. демографски тенденции, образователно-квалификационна структура и др.
В няколко последователни текста EN.bg ще ви запознае с основни моменти от този анализ поради неговата важност.

Коефициент на заетост
През последните години се наблюдава устойчива тенденция на нарастване броя на заетите лица в страната. За 2009 г. броят на заетите на възраст 15-64 навършени години е средно 3204,8 хил., като наблюдаваното увеличение спрямо 2005 г. е с 8,8 % или с 259,6 хил. лица. Общият коефициент на заетост е със 7,4 пункта по-нисък от Лисабонската цел.
Интересен факт е, че през 2008 г., в сравнение със страните от ЕС, ръстът на заетите в България е на едно от най-високите нива от 3,3%. По-висок е само в Люксембург - 4,7%, и в Полша - 3,8%. При съпоставяне на данните със средното равнище на Европейския съюз следва да се има в предвид и базата, от която тръгва България. Ако през 2002 г. коефициентът на заетост за България е бил 51,1%, то за ЕС е бил 64,2%. За 2005 г. за България е 55,8%, докато за ЕС е 64 %.
Равнището на заетост в значителна степен зависи от степента на завършено образование и от притежаването на професионална квалификация. През 2009 г. коефициентът на заетост сред лицата с висше образование е 72,7%, при тези със средно образование е 61,6%, с основно образование – 23,2 %, а с начално и по-ниско – 11,2%. Важен е фактът, че равнището на заетост сред лицата със средно образование с придобита професионална квалификация (67.3%) е по-високо от лицата, които са със средно общо образование.
В проучване, проведено от НЦИОМ и БСК през 2010 г. сред повече от 580 фирми на тема „Състоянието на бизнеса в условията на икономическа криза”, 56% от анкетираните представители на мениджмънта на фирмите поставят въпроса за липсата на квалифицирани кадри като трудност за тяхното развитие, а 19 на сто класифицират това като голяма трудност. По тези причини 10,5% от анкетираните се затрудняват да кандидатстват по програмите на Европейския съюз. Най-голяма нужда от подготвени специалисти се нуждаят фирмите от тежката промишленост – 29,5%, леката промишленост – 23,5%, сферата на финансите – 18,2%. Липсата на подготвени кадри на пазара на труда най-осезаемо се чувства от големите фирми с персонал над 250 души – 34,6% от тях и най -малки са проблемите за фирмите под 50 души. Фирмите с над 50% чуждестранно участие са затруднени в голяма степен да реализират своите програми, поради недостиг на кадри с висока квалификация.

Концентрация на качествения трудов ресурс
Продължава тенденцията за концентрация на качествения трудов ресурс в определени райони на страната. Данните от анализа на БСК показват, че около 75% от осигурените лица работят в 12 областни центрове. В София-град са концентрирани 28,1% от осигурените лица и те внасят 35,5% от общия размер на средствата от осигурителни вноски постъпващи в ДОО. В три областни центрове – София-град, Пловдив и Варна, са осигуряват 44,5% от лицата, които правят осигурителни вноски. От тези три областни центрове постъпват и 50,47% от направените вноски за ДОО.

Увеличаване на неграмотността и влошаване на образователните характеристики сред младите хора до 24-годишна възраст
Неблагоприятно въздействие върху бъдещото демографско развитие и особено върху качеството на работната сила има и увеличаването на неграмотността и влошаването на образователните характеристики сред младите хора до 24-годишна възраст. Всеки пети от тях има по-ниско от средно образование. Неграмотността предопределя изпадането в социални рискове, като безработица, бедност, липса или недостатъчни грижи за здравето и образованието. Ниското образование предполага и липсата на мотивация за висока квалификация и трудова реализация, за пълноценно участие в обществения живот на нацията. По тези причини, през последните десет години се формира сериозен контингент от неграмотни лица, като той е социално-групово ориентиран. Всичко това ще оказва трайно отрицателно влияние върху качеството на работната сила през следващите 10-15 години.

Среден осигурителен доход и средна работна заплата.
За периода 2005-2009 г. средният осигурителен доход се е повишил с внушителните 67,29%, което е под ръста на средната работна заплата (80,5% за същия период). Независимо от неблагоприятните икономически процеси, средният осигурителен доход през 2009 г., макар и със забавени темпове, се повиши с 10,8% спрямо 2008 г., което кореспондира с ръста в средната работна заплата за страната (11,5% спрямо 2008 г.). Съпоставката на тези ръстове разкрива наличието на т.нар. сив сектор, който е голям резерв по отношение на привличането на необходимите ресурси за пенсионната и здравната осигурителни системи. Налагат се сериозни промени в подхода и организацията на провеждане на контролната дейност, извършвана от компетентните държавни органи.

Форми на заетост и организация на работното време
Най-разпространена форма на заетост у нас е работа на постоянен трудов договор за пълно работно време. В сравнение със средното равнище за ЕС, наетите на пълно работно време у нас са 98,3% (при 89,5% средно за ЕС). Незначителен е делът на заетите, имащи втора работа, който е едва 0,6% от всички заети. Работещите на повече от едно място са само 20,2 хиляди души. Разликата между ЕС и България по този показател е повече от 6 пъти в полза на ЕС.
Работещите на непълен работен ден са с незначителен дял спрямо всички заети - за периода 2005-2009 г. те са средно 2,08%, което е най-ниското равнище в Европейския съюз. В сравнение със средното равнище в ЕС, работещите на непълен работен ден в България са 8 пъти по-малко.
В България делът на срочните трудови договори непрекъснато намалява - от 6,4 % за 2005 г. те намаляват на 4,7% за 2009 г. Работещите на срочен трудов договор са близо три пъти по-малко от средното равнище в ЕС (13,7%).
Наетите лица в частни предприятия лица достигат до 73,24% (2 133,8 хил.) в общата съвкупност на наетите лица от 15 до 64 навършени години. В общественият сектор делът на наетите лица спада до най-ниската си стойност – 26,76% (779,5 хил.) от тези всички наети лица.

Очаквайте още:

Ефектът от кризата върху икономиката и работната сила
Регионален и секторен анализ на работната сила
Миграцията в България и ЕС