Всеки българин субсидира БДЖ с 50 лв.

Какво се случва с БДЖ, ето какво казва в студиото на „Здравей, България” на Нова телевизия заместник-министърът на финансите Владислав Горанов.
Владислав Горанов: Да започнем оттам за субсидията и защо тя беше преустановена. От 2010 година по необясними за нас причини „Холдинг БДЖ” твърдеше, че се справя с финансовите потоци, които има, но не успяваха да погасяват задълженията си по заемите от 1995 и 1996 година за оздравяване на железниците, които трябваше държавата да плаща. За този период в момента те ни дължат над двадесет и четири милиона. Ние се принудихме през месец юли да покажем на управлението на компанията, че тези средства, които така или иначе не са предвидени в бюджета трябва по някакъв начин да бъдат компенсирани и активирахме механизъм, с който да запушим недостигът в нашия бюджет, който се появява заради това, че на нас ни се налага да платим тази сметка. Четиринадесетте милиона, които задържахме за юли остават задържани. Трансферът, който направихме през месец август е трансферът за месец август. В този смисъл тепърва ще продължат консултациите с ръководството на Министерството на транспорта и на Български държавни железници. Как те смятат да продължават да водят дружествата до края на годината. Тъй като, пак казвам, дебатът какво да бъде подпомагано финансово по „Холдинг БДЖ” и Национална компания „Железопътна инфраструктура” се води в рамките на съставянето на бюджета.
Водещ: Т.е. ръководството на БДЖ не е разбрало, че това са парите за август, а парите за юли са спрени?
Владислав Горанов: Ръководството на БДЖ трябва много добре да съзнава, че са необходими допълнителни усилия, за да може то да се справя без да създава допълнителни затруднения за републиканския бюджет, който е гарант на заемите на компанията. Близо двеста милиона е годишната субсидия само на „Холдинг БДЖ”. Ако сумираме субсидията, която държавата дава за железниците като цяло това са около четиристотин милиона лева. Ако го разделим на броя на жителите на България - петдесет лева средно на година на човек се пада, независимо дали ползва инфраструктурата или не. Ние не отричаме важността на железопътния транспорт, но трябва мениджмънта на дружеството да осъзнае, че не може да представя сметки на правителството и то да ги плаща, без да полага необходимите усилия и да балансира финансовите потоци на дружеството. Т.е. те без да дойдат и да кажат – вижте какво ние няма да си плащаме този заем. Той ще трябва да бъде приспаднат от нашата субсидия. От 2010 година спират въобще да го плащат и оттогава на нас се налага да активираме държавни гаранции и по този начин да увеличаваме на практика, без това да е гласувано със закона за бюджета субсидията. Един вид извиване на ръце на финансовото министерство, което от една страна противоречи на Закона за държавния бюджет, от друга страна е силно неприемливо от гледна точка на нормалното управление на която и да е компания
Водещ: Т.е. те парите си за юли месец така или иначе няма да ги получат, сметките ще излязат криви?
Владислав Горанов: Засега трансферите са възобновени. Месечните трансфери ще продължат до края на годината с темповете, с които са вървели досега. Юлската субсидия засега, тъй като възможностите на бюджета не позволяват нейното предоставяне. В момента от двадесет и четирите милиона, които те ни дължат десет остават непокрити. Засега тези юлски трансфери не са преведени и дебатите там продължават.
Водещ: Казвате, че това положение е от 2010 година. Защо чак сега се стига до неговото така да се каже публично обявяване, разрешаване, спиране на субсидии? Две години не е ли могло да е имало малко по-добър диалог, за да не идваме до тази ситуация, в която се намираме в момента?
Владислав Горанов: Няма да издам тайна ако кажа, че натискът за реформи от страна на Министерство на финансите върху железниците не е спирал. Лично вицепремиерът Дянков в 2011 година на крак ходи няколко пъти в сградата на „Холдинг БДЖ”, за да провокира макар и минимални стъпки в посока оптимизация. Разбира се, много работа се свърши от там. Ние не отричаме приносът на сегашното ръководство на холдинга, но очевидно това не е достатъчно. След като излизат сметки, които те не могат да обслужват и по този начин застрашават цялото финансово управление на бюджета.
Водещ: Както се обявили, че ще спирате финансирането на БДЖ, за да изплащате техните заеми, няколко пъти се чува, че „Пътнически превози” могат да фалират. Не се ли страхувате, че държавата може да остане без железница налагайки тези мерки?
Владислав Горанов: Зависи, какво имаме пред железница. От цяла Европа и в България от години железният път, инфраструктурата разделена от състава, който се движи отгоре върху нея. Така, че много отдавна е трябвало примерно „Товарни превози”, които с икономическата криза търпяха все повече и повече неблагополучия да бъдат приложени на приватизация и аз се надявам, че до края на годината това да се случи, но кажете ми как изглежда холдинг, който дължи седемстотин или осемстотин милиона лева. Т.е. това е действащо предприятие, действаща компания и кой трябва да плати тази сметка. За сравнение това е приблизително един процент от брутния продукт. Ако трябва да го мерим с някакви други съпоставки този размер на дълга виждаме, че години наред железницата е съществувала за сметка на всички нас, без дори да дава някакво средно ниво на качество, което да се ползва от хората.
Водещ: Само още един въпрос, какво ще правите тези хиляда имота, които БДЖ ще ви дадат, на базата на тези задължения?
Владислав Горанов: БДЖ наистина има доста имота. Ние не казваме, че ще вземем хиляда имоти. Ние разглеждаме имоти, с които, както е нормалната логика на всеки един длъжник, който не си плаща сметките.
Водещ: Да му се вземе имуществото?
Владислав Горанов: В полза на държавата. Те ще бъдат предоставени примерно директно на големи общини. Вчера имахме разговор с кмета на Пловдив, който проявява интерес.
Водещ: Т.е. вие взимайки имотите от БДЖ ще помогнете на отделни общини и ще им ги дадете за стопанисване?
Владислав Горанов: Най-малкото тези имоти, които представляват интерес за определени региони, местни власти или на държавни агенции, които имат териториални звена ще бъдат много по-полезни, отколкото да стоят неоперативни и без да носят някаква полза за дружеството.