Всички срещу закона „Нинова-Гечев”

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията е вреден и носи редица рискове. Неговият основен недостатък е, че е изготвен без да е направена професионална и задълбочена оценка на въздействието, в резултат на което той ще изкриви пазара и ще наруши свободата на конкуренцията. Сметката от приемането на подобен закон ще платят малките и средните български производители, както и крайните потребители. Това са част от изводите, около които се обединиха български фирми производители, големите бизнес организации – КРИБ, БТПП, БСК, Германо-Българската индустриално-търговска камата, Австрийското търговско представителство, асоциацията на „Активните потребители”, икономистите Емил Хърсев, Георги Ангелов, Красен Станчев, юристи – експерти в областта на конкурентното право, както и управителите на някои от големите търговски вериги у нас по време на кръгла маса на тема: „Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България”.

„Този закон не е приемлив за нашето общество, защото моралът не може да се компенсира с нормативни актове. Пазар се прави с конкуренция. Най-често необходимост от защита от страна на държавата имат тези, които не са убедени в конкурентните си предимства. Държавата не бива да се намесва в търговските отношения. Това, което ни се предлага е лош път назад”, заяви Сашо Дончев, председател на БСК. Той обобщи предлаганите законодателни промени като перифразира констатацията на добрия войник Швейк: „Войната вървеше добре и за двете страни, докато не се намеси генералният щаб”. Сашо Дончев изрази опасенията си, че в България законите се прилагат изборно и чрез този закон изборно ще бъдат атакувани едни или други търговци. Той подкрепи мнението на Николай Петров, главен изпълнителен директор на „Билла България”, че това е административен начин за повишаване на печалбите на неконкурентоспособни производители за сметка на потребителите.

Според Милена Драгийска, управител на „Лидл България” част от мерките технически няма как да бъдат изпълнени, а Димитър Спасов, управител на „Кауфланд България” заяви: „Законопроектът е изключително вреден за малките и средните производители – срвъхрегулациите ще доведат до търсене на алтернативни производители в Румъния и Гърция”.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов изтълкува липсата на представителите на вносителите и на държавата, като липса на убеденост в нуждата от тези промени. „Не трябва да поставяме държавните органи над свободата на договаряне, защото по този начин създаваме нова писта за корупция”, допълни още Цветан Симеонов. По думите на Богомил Николов, председател на асоциация „Активни потребители” този законопроект е директен удар срещу по-неплатежоспособните потребители.

„Проектопромените настройват всички срещу управляващите” заяви Огнян Донев, председател на КРИБ и изрази загрижеността си, че този закон би нанесъл вреда на икономика като цяло. „Не съм съгласен да се изкривява конкурентната среда. Това не е битка между доставчиците и големите търговски вериги, а засяга цялата икономика във всичките й браншове”, каза още Огнян Донев.

От икономистите също беше подчертано, че проблемът не е между търговците и производителите, а е много по-сериозен и по-общ и касае бизнес средата. Според макроикономистът Георги Ангелов от институт „Отворено общество”: „Това е един от многото закони, които влошават бизнес средата”. Финансовият експерт Емил Хърсев оригинално обрисува ситуацията по следния начин: „Най-добре е големият батко, както е решил да ни лиши от присъствието си тук (вносителите не приеха поканата да участват в кръглата маса), да ни лиши и от тази законодателна инициатива”.

В заключение Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия /СМТ/ обобщи: „Мнението на всички е, че този проектозакон не е добро решение срещу нелоялните търговски практики в България. Всички се обединихме около това, че пазарът е този, който трябва да регулира отношенията и всъщност, важно е, да има свободна конкуренция, която по никакъв начин да не се влошава от намесата на външни играчи, конкретно държавата и държавни институции. Съвсем леки нюанси се появиха тук-там дали трябва да се изчака решение на ниво Брюксел за нелоялните търговски практики, което не е изключено да се случи тази или следващата година или просто трябва да си намерим наше решение. Той сподели мнението на юристите, че много добра алтернатива на тези регулации е саморегулацията. Ако евентуално се стигне до някакво законодателно решение на този проблем, то той не би трябвало да бъде в конкурентното право, а трябва да е в търговския закон.”