Всичко за хъб „Балкан” : варианти + финанси

EconomyNews.bg 

/Обновена/ На 5 и 6 септември във Варна се провежда инвеститорска конференция за хъб „Балкан”, организирана от държавния газов оператор "Булгартрансгаз", съвместно с Европейската комисия.

1,5 млрд. евро ще бъде инвестицията в газовия хъб "Балкан", ако се реализира северния маршрут, а 1,4 млрд. евро, ако се стъпи на южния - към Гърция и Италия. Това заяви при първото представяне на концепцията за газовия хъб "Балкан" пред инвеститори и газови компании шефът на "Булгартрансгаз" Георги Гегов. Предвижда се вариант с тръба по дъното на Черно море към Варна, дори са появи ново наименование - Черноморски газопровод. Газопроводът по дъното на морето е условие за северния вариант. При пазарен интерес може да има и повече от една тръба. Чрез концепцията, която е работена съвместно с ЕК, всъщност бе отправена покана към инвеститорите да участват в проекта за Европейска газов хъб. Всички презентатори от българска страна акцентираха на "европейски", а одобрението на ЕК и благосклонното и отношение към проекта като плюс за инвеститорите. Бяха лансирани различни варианти на капацитет на хъба - от 37 млрд. куб. м на вход и изход, ако се избере южното трасе и 45 млрд. куб. м, ако стане северния маршрут, той обаче е свързан с тръбата по дъното на морето, с руския газ и с интерес от руската страна. Но с една, с две тръба на дъното на морето, дори без тръба, хъбът ще се прави. При втория вариант, без Черноморския газопровод, той ще придобие регионално значение, но е стъпка.
 

ЕК трябва да участва във всички срещи с потенциални партньори и инвеститори за европейския газов хъб "Балкан", каза днес премиерът Бойко Борисов пред участниците в инвеститорската кръгла маса, която се провежда край Варна. Той припомни, че само преди 6 месеца тази тема е звучала по-скоро като хипотеза, но днес вече с нея се запознават най-големите световни компании. Няма държавен глава в Европа, който да не е запознат с този проект, посочи премиерът.
България винаги е запазвала своята лоялност като член на ЕС, дори когато е търпяла негативи и е доказала, че е част от Европа и от общия енергиен съюз, каза още Борисов . Той изрази увереност, че сега ЕС няма да позволи страната ни да бъде изключена от газопреносната система и да се превърне от тренспортьор в клиент. Европа ни е длъжна заради нашата лоялност, дисциплина, солидарност, посочи премиерът. По думите му сега е моментът държавата ни да се възползва от геостратегическото си положение за газов пренос. "Казвам в прав текст - няма да позволим България да бъде заобикаляна, и правото ни на вето в ЕС ще бъде изпозвано", посочи премиерът. И допълни, че на страната ни е нужно Европа не просто да я окуражи , а да й окаже реална практическа подкрепа.
Борисов каза още, че след получената положителна оценка от ЕК за хъба, вече има основание за преговори с всяка държава, включително с Русия. Разговорите обаче трябва да са тристранни, с представител на Комисията, за да е сигурно, че проектът няма да бъде спрян, уточни той. Премиерът посочи на инвеститорите, че след днешната среща могат спокойно да се чувстват поканени да участват в преговори за оперирането на газовия хъб. Той каза още, че е убеден в реализацията на проекта, тъй като през последните години страната ни е инвестирала много в инфраструктурата, изградила е интерконекторни връзки, осигурила е диверсификация, което заедно с политическата стабилност, я прави изключително изгоден партньор.

Газовият хъб "Балкан" има за цел да насърчи свързаността на всички източници на газ в района на Югоизточна Европа, каза днес вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика на България Томислав Дончев при откриването на инвеститорската кръгла маса за газовия хъб край Варна. По думите му проектът за изграждане на хъба е продължение на инициативата на страната ни и ЕК за създаване на работна група за междусистемната свързаност в региона.
В момента индустриалното производство и урбанизацията привилегироват употребата на природен газ, особено като се има предвид, че това е източникът на енергия, най-щадящ околната среда, посочи Дончев. По думите му статистическите данни през последните години показват, че еленергията не може да се конкурира с газа като нива на цените. През 2015 г. световният добив на природен газ е постигнал рекорден добив, а търсенето нараства с над 1,4 на сто в сравнение с 2014 г., посочи Дончев. Той каза още, че цената на това гориво е добра предпоставка за увеличаване на потреблението му в индустрията. Югоизточна Европа се нуждае не само от междусистемна газова свързаност, но и от икономически подем, каза Дончев и допълни, че сигурността на доставките и цената на енергийните ресурси, включително на газа, са първостепенен фактор за конкурентноспособността на икономиката. 
Заели сме с предизвикателство да положим основите на отворен интегриран газов пазар, каза вицепремиерът. Той допълни, че проектът за хъб "Балкан" не е конкурентен на някой съществуващите или тези, които се разработват или планират в момента. Според Дончев българският хъб ще даде техническа инфраструктурна възможност за конкурентен сблъсък на различни доставчици.
Пред участниците в инвестиционната кръгла маса вицепремиерът посочи още, че при разглеждане потенциала на проекта не бива да се разсъждава само за България, която е малък пазар, а да се има предвид потенциалът на целия район заедно със съседните ни държави, чийто общ брутен вътрешен продукт е 1,2 трилиона евро, населението достига 126 милиона души, а консумацията на газ надхвърля 70 милиарда кубика.

Запис от кръглата маса можете да видите тук

---

Какво се знаеше преди днешната среща?

Разработени са четири варианта за газоразпределителен център, чиято цена е между 1.2 млрд. евро до 2 млрд. евро, по думите на самия премиер Бойко Борисов по-рано - около 2,2 млрд. евро. Според различни източници най-малко 35 компании са потвърдили участие, сред които  ВР от Великобритания, австрийската OMV, гръцката Depa, азербайджанската Socar и германската RWE, както и американската Cheniere Energy. Не е потвърдено участието на представители на Газпром. Ще участват стратегически добивни компании, международни финансови институции като ЕИБ и ЕБВР, пенсионни и инвестиционни фондове, както и транзитьори и търговци на природен газ.

На 5 септември - единствения работен ден на кръглата маса, веднага след приветствията на премиера Борисов и шефа на дирекция "Вътрешен енергиен пазар" на Еврокомисията Клаус-Дитер Борхард, лично изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов представи бизнес модела на газоразпределителния център "Балкан". Подробностите за него обаче засега се пазят в тайна.

На следващия ден, 6 септември, участниците в кръглата маса ще посетят модернизираната Компресорна станция "Провадия".

По време на събитието генералният директор на ГД „Енергетика“ към ЕК Доминик Ристори заяви подкрепата на комисията към инициативата на българското правителство. „ Отчитаме политическата воля за напредъка по изграждането на интерконекторите със съседните страни, ролята на България за Южния газов коридор. Вашият подход е правилен - да се спазва европейското законодателство, за да се постигне диверсификация и сигурност на газовите доставки“, допълни Ристори.

Според Клаус-Дотер Борхард, директор на „Вътрешен енергиен пазар”, Генерална дирекция „Енергетика”, концепцията за изграждане на газоразпределителен център „Балкан“ има не само енергийно измерение, а и икономическо и социално - изграждането на хъба ще гарантира ниски цени на природния газ и разкриване на работни места. „Ако привлечем по-значими количества природен газ, „Балкан“ ще е конкурентен на съществуващите хъбове в Германия, Австрия и Холандия”, допълни Борхард. Според него газовият хъб е важен и има регионални аспекти. Ползите ще са очевидни - нарастваща сигурност на доставки за България и съседните страни, ще има по-ниски цени за домакинствата и промишлените потребители, ще има подобрен достъп до чист природен газ, каза Борхард и допълни, че това ще създаде растеж, работни места и нови възможности.
Той каза, че увеличението на потреблението на газ в региона показва, че има потенциал нещо да се развие и че един хъб на Балканите е вярното решение. Все още трябва да се направят някои реформи в регулаторната рамка, някои корекции на договори, каза той. По думите му не всички регулаторни реформи са осъществени и все още има договори с един доставчик, наследени от миналото, които в момента са пречка в това развитие.
Борхард посочи, че според прогнозите Европа ще консумира годишно през 2030 година 380 милиарда куб.метра газ. По думите му вътрешното производство на газ в Европа намалява и това означава, че трябва да се запълни разликата между търсенето и предлагането.
Според него един от ключовите елементи е диверсификацията в три елемента - на източници, на транспортирането и по отношение на доставчиците. Честната конкуренция също е нещо много важно, защото югоизточните пазари все още се доминират основно от един голям доставчик с дългосрочни договори, които понякога са след 2030 година, каза още Борхард.

Датите на предстоящата среща във Варна бяха оповестени още на 4 август в писмото, с което председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер информира премиера Бойко Борисов, че Брюксел подкрепя основните ни енергийни проекти - изграждането на газов хъб "Балкан" и на нова ядрена мощност у нас, както и свързването на газопреносната ни мрежа с тези на Гърция, Румъния, Сърбия и Турция чрез интерконектори. Там Юнкер посочи още:

Нека спомена и това, че на основата на нашето взаимно сътрудничество България бе в състояние да осигури, за първи път, алтернативен източник на газ – втечнен природен газ от Гърция, благодарение на споразумението за системна газова връзка между операторите на системите, което бе улеснено от Еврокомисията.

Взети заедно, всички тези постижения маркират важни стъпки към концепцията за газов хъб „Балкан”, по която Еврокомисията продължава да работи много усърдно и която би могла да включи и новата мрежа за доставки на газ от Русия по начин, който е изцяло в съответствие с правилата на Евросъюза. В тази връзка, с помощта на Еврокомисията българското правителство организира кръгла маса на заинтересовани/инвеститори във Варна на 5-6 септември 2016 г.

Разговорите във Варна са изключително важни от гледна точка на предстоящата в Будапеща среща на Работната група на високо равнище на 8-9 септември, по време на която ще бъде отбелязан конкретния напредък в редица ключови инфраструктурни проекти, включително интерконекторите на България с Румъния, Сърбия и Гърция.

Остават неизвестните около доставките на бъдещия хъб.

Газоразпределителният център е най-близо както до руския таз, така и до бъдещите транзитни потоци на синьото гориво от Азербайджан и Иран през Турция и Гърция и чрез бъдещите интерконектори - на север. "Балкан" е стратегически позициониран и от гледна точна на очакваните български конвенционални газови находища в дълбоко Черно море, а също и при започване на добив на метан от огромните количества газохидрати по дъното на нашата икономическа зона в Черно море.

За захранването на хъба се разчита директно на руски газ по "Южен поток", както и на каспийски газ от междусистемната връзка с Гърция, какъвто вече е договорен след 2019 г. в обем от 1 млрд. куб. метра годишно. Очаква се в хъба да влиза и втечнен газ от бъдещи терминали в Турция и Гърция, доставян по бъдещите интерконектори с двете страни, още повече че България в момента разработва с Гърция проект за общ терминал за втечнен газ край Александруполис.

Вариант е и суровина от австрийския газов център "Баумгартен" при реализацията на проекта "Йистринг", иницииран от Словакия за разнообразяване на доставките от Западна към Източна Европа и вкарването и на алтернативен газ от Иран, Ирак, Египет, Израел и Кипър в обратна посока.