Всяко десетилетие – голяма ядрена авария

Мария Йолова
„Съществуват само ядрени рискове, присъщи на всеки реактор, и тези рискове са непредсказуеми. По всяко време комбинацията от технологична неизправност, човешка грешка и природни бедствия , в който и да е реактор по света може да претърпи сценария с „Фукушима”, се казва в доклад, представен от Greenpeace България, година след унищожителното земетресение в Япония.
Веднага след случилото се с АЕЦ „Фукушима” ЕС стартира стрес-тестове за европейските ядрени централи, които ще приключат през юни тази година, когато се очакват окончателните доклади.
Експертът по ядрена енергетика за Централна и Източна Европа на Greenpeace Ян Хаверкамп заяви за българските медии, че стрес-тестовете, които се провеждат във всички ядрени централи в Европа са просто „прах в очите на обществеността” и допълни: „Ако преди инцидента в Япония, бяхте направили същия стрес-тест на АЕЦ “Фукушима”, централата щеше да получи зелена светлина и да бъде обявена за безопасна”. Стрес-тестовете се правят, като се изследват два компонента:
1.Ядрените регулатори в съответната страна /у нас това е НЕК/ проверят способна ли е централата да устои на евентуални природни катаклизми;
2.Прогнозира се вероятността от терористична атака/опасност от човешка намеса и се анализира съответен план за евакуация.
Ян Хаверкамп смята, че такъв евакуационен план на практика не може да сработи. Белгийският град Антверпен е с 460 хил. души население, а на 10 км от центъра му се намира АЕЦ Дул. „За колко време и дали е възможно при евентуална авария населението да бъде евакуирано в безопасни условия при разстояние от едва 10 км. от централата? Въпросът може да бъде зададен със същата логика и за АЕЦ „Козлодуй”, намираща се на едва 14 км. от центъра на едноименния град!” допълни експертът.
АЕЦ „Фукушима” и човешките права
Докладът разкрива и друга закономерност – значителна ядрена авария се случва приблизително на всяко десетилетие. Управляващите в Япония са били запознати, че в АЕЦ „Фукушима ” има проблеми и години не са се взимали решения. Според дoклада на Greenpeace бедствието от 11 март 2011 г. е една от причините за ядрената катастрофа в региона, като Япония отричаше опасността от изтичане на радиация. На 12-ти март главният секретар на правителството заяви, че реакторът няма да излъчи голямо количество радиация и хората, живеещи в радиус по-голям от 20 км., няма да бъдат засегнати. Две седмици по-късно властите помолиха живеещите в радиус между 20 и 30 км. да се евакуират доброволно. През април евакуационната зона в някои райони стигна до радиус от 50 км, по-късно тя продължи да се разширява и разширява, дори се заговори за радиус на евакуацията до 250 км. Кризата с АЕЦ „Фукушима” показа, че един от основните прийоми за предпазване от радиацията при ядрена катастрофа – хората да останат затворени по домовете си – не действа на практика, установяват експертите от Greenpeace. Затварянето по домете е възможно за кратък период от време, но не и за 10 дни, които се оказаха необходимият период, докато продължаваха силните радиационни емисии във Фукушима. (В Чернобил емисиите продължиха 2 седмици). В районите, където хората бяха затворени по домовете си, храната и горивото свършиха, а шофьори, медицински сестри, лекари, социални работници и пожарникари, които бяха нужни на населението по домовете – не бяха подготвени да стоят в района и бяха облъчени с големи количества радиация.
„Когато гръм удари, как ехото затихва...”
Журналистът Дейвид МакНийл от The Independent и Irish Times разследва най-ужасяващата част от тази трагедия – липсата на адекватно обезщетение за стотиците хиляди хора, останали буквално без нищо след аварията. 150 хиляди евакуирани, голяма част от които все още не са получили обезщетения от ТЕПКО или държавата.  На евакуиралите се доброволно им е отказана помощ. За замърсените с радиация земи от ТЕПКО твърдят, че собствениците трябва сами да се погрижат за имотите си. Месеци по-късно, първият пакет от еднократна помощ включваше 13 045 долара на човек. Още по-късно, за да получат по-големи обезщетения, на хората са им раздадени формуляри за попълване от 60 страници и още 150 страници инструкции. Много от тях се отказват изобщо да кандидатстват. До сега Токийската Енергийна компания е изплатила 3,81 млрд. долара. Оценката за реалната стойност на щетите са между 75 и 260 млрд. долара. А общите разходи от аварията в АЕЦ „Фукушима”, включващи обезщетения и извеждане от експлоатация на шестте реактора на централата се изчисляват на 500 до 650 млрд. долара.
Невидимо не означава безопасно
В последната година след аварията в Япония, много независими ядрени експерти предупреждават за явно увеличение на стойностите на тежки метали в Европа и САЩ. Доктор Илиа Сандра Перлингери, Global Research, твърди, че в буквалния смисъл сме изложени на бавно натравяне. Случилото се в Япония не е изолирано, радиацията или по-скоро част от тежките метали са се разпространили и в момента могат да бъдат засечени по цялото земно кълбо и правителствата на големите икономики старателно прикриват този факт. Сайтът на Института Norsk, който следи ежедневно радиационния фон по целия свят, през май 2011 е бил блокиран от САЩ. Същата съдба са имали и други сайтове, без да бъде дадена конкретна причина защо не работят. В храни от ЕС и САЩ са засечени така наречените „допустими стойности на радиация”. Тоновете вода, с които бяха охлаждани реактори на Фукушима, се изляха в Тихия океан. Можем само да гадаем какви ще са последиците за животинския свят и за Световния океан като цяло. В момента рибни продукти от Япония се произвеждат, консумират и изнасят за други страни.
Ето и някои от радиоактивните изотопи и периодът им на разпад:

Източници: http://news-beacon-ireland.info/?p=3406
Дoклад на Greenpeace – Lessons from Fukushima