"Втора ръка" ли са българските потребители?

През 2016 г. въпросът за двойния стандарт при храните е повдигнат за първи път от български потребителски организации. През 2017 г. Словакия, Чехия и Унгария правят сравнителни анализи на хранителни продукти от еднакви марки, закупени от различни държави в ЕС, показващи съществени разлики в състава и вкуса им. ЕК реагира бързо и е приета Директива 2019/2161 като изменение на директивите за нелоялните търговски практики. У нас въпросът „Има ли двоен стандарт при вносните храни“ породи много емоции и съмнения за предлаганите ни вносни продукти. В основата му са твърдения, че големите чужди производители предлагат на западните пазари едно, а на нас – друго, второ качество.

Има ли двоен стандарт на пазара?

- За да отговори на потребителските вълнения, Комисията за защита на потребителите, съвместно с Българска агенция по безопасност на храните, Министерството на икономиката и акредитираната лаборатория „Районна ветеринарна станция“ – Русе, извършиха проверка и анализ на храни и спиртни напитки от Гърция, Португалия, Унгария, Испания, Германия и аналозите им от търговската мрежа в България. У нас са проверени храни и напитки от магазини в София, Русе, Варна, Бургас и Пловдив.

- Закупени и изследвани са образци от 6 групи продукти: макаронени изделия, шоколадови изделия, млечни продукти, консерви, зехтин и спиртни напитки – уиски, водка и джин.

- Продуктите са изследвани за: мазнини, вкл. наситени, протеини, въглехидрати, вкл. захари, сол, фибри, калкулиране на енергийна стойност на храните, санитарна микробиология – при млечните продукти, алкохолно съдържание, метанол и висши алкохоли – при спиртните напитки.

Резултати от изследването:

При два от тестваните 11 продукта /консерви с грах и царевица/ се наблюдава значително различие в показателите. Причина са различните сортове и рецепти за производство в отделните държави, влиянието на почвата и климата върху качеството и вкуса на тези два продукта и се отправя препоръка на етикетите на консервите да се отбелязват държавата на произход на растенията, държавата на производство и сортът на растителния вид.

Други 4 продукта имат минимални и несъществени разминавания в показателите за качеството им.

При 5 продукта не са установени доказуеми различия.

Може да се направи следният извод: констатираните разминавания между храните и напитките, продавани в България и в държавите от Западна Европа са минимални. Не може да се направи категоричен извод дали те променят качеството на съответните търговски марки в положителна или отрицателна насока. Обичайно тези различия са правилно изписани на етикетите и не заблуждават потребителите. Консумацията на проучените стоки не води до здравни последствия за купувачите в България в сравнение с държавите от Западна Европа.

Какво следва?

С приетите поправки и допълнения към директивите, касаещи потребителите, се приема, че предлагането на продукти под една и съща марка, но с различно качество, на пазарите на отделните държави членки е допустимо, ако: съставът е коректно обявен; отклоненията в качеството са незначителни; отклоненията са продиктувани от обективни причини; потребителят би взел решение да закупи продукта и след като е информиран за отклоненията.

И най-важното! Потребителите да следят етикетите на всяка покупка и да правят информиран избор на пазара. Да обръщат внимание на качеството, още повече, ако могат да го сравнят и с предлагането на други пазари, да сигнализират за всякакви отклонения. Защото проверките са хубаво нещо, но те не могат за обхванат огромния пазар на стоки и услуги и открият различията в качеството им.

Източник: Активни потребители