Втора употреба или сезонни намаления

Силвия Стоядинова
През последните 2-3 години магазините за дрехи втора употреба отбелязаха ръст, а в някои градове като София и Варна станаха и хит. На мястото на луксозни парфюмерии, магазини за спортни дрехи, за обувки и други се появиха „Мания”, „Second hand”, „Втори шанс”, Евротекс”, „Шик-шик”, „La Fiesta”, „Мъпет” и др. – вериги, където хората пазаруват на килограм. Често сред големия асортимент от дрехи могат да се открият и марки като Zara, H&M, ClockHause и др.
Пазарът на дрехи втора употреба обхваща около 40% от населението, показва актуално национално-представително проучване на Маркет ЛИНКС. Най-честите клиенти в този сектор са жени на възраст от 39 до 59 г. , с ниски и средни доходи (до 480 лв. на член от домакинството).
Средният ръст на пазара за последните три години е едва 5% -10% годишно, коментира за EconomyNews.bg Севдалин Спасов, председател на Националния съюз на вносителите и търговците на дрехи втора ръка и собственик на верига магазини. Проблемът идва от пониженото потребление на нови дрехи на Запад и последващото по-малко изхвърляне и предлагане на дрехи втора употреба. Същевременно търсенето се увеличава както в Източна Европа, така и в западните страни. Голяма част от стоката се продава в същите страни, от които се събира. Така от 2009 година насам дрехите втора употреба у нас поскъпват с близо 50%, а печалбата от търговска надценка пада драстично. По-малките магазини са принудени да затварят.
Пазарът в България
По данни на РИОКОЗ в България има над 4000 магазини втора употреба, а заетите в бранша са над 20 000 души. В страната има няколко германски, швейцарски и скандинавски фирми, които преместиха сортирането си у нас. Голяма част от фирмите, които внасят и обработват дрехи втора употреба, не я продават в България, а само използват евтината работна ръка, като след това реекспортират по-добрата част за Западна Европа и Русия, а нискокачествените дрехи в Африка и Азия.
Този тип дрехи в България идват основно от Западна Европа и САЩ. Събирането им там се извършва от специализирани в тази дейност фирми. За целите се поставят специални контейнери, на които е обозначено, че са само за дрехи и обувки. Контейнерите са разположени в населените места в близост до домове и на паркинги в ритейл парковете. Целта на контейнерите за дрехи и обувки е да направят по-организиран и по-чест процеса на подмяна на дрехи в страните, където пазаруването и потреблението на дрехи е два пъти по-голямо в сравнение с останалите държави.
В складови бази стоките се дезинфекцират и дезинсектират с Консолин Формацин спрей при температура 90 градуса, за което се издава „Сертификат за обезпаразитяване”. Без него стоката не може да бъде внесена в съответната страна. Дрехите се пакетират и се натоварват в камиони/контейнери. По-голяма част от тях се продават в Европа и Русия, а по-малка в Африка. „Повечето дрехи, които се продават в Западна Европа, са маркови, т.е. те се продават под някакъв бранд. Що се отнася до това къде са произведени, трябва да се знае, че в Западна Европа дрехи не се произвеждат от десетки години. Цялото текстилно и шивашко производство е изнесено на Изток вкл. и България. В този ред на мисли, ние косвено подпомагаме българската шивашка индустрия, тъй като 90% от продукцията на предприятията тук се изнася на Запад и след малка употреба идва отново при нас”, твърди още Севдалин Спасов.
За и против дрехите втора употреба
Цените са определящи при покупка на дрехи втора употреба. В различните дни и в зависимост от стоката, която се предлага, те са в широк диапазон от 5-6 лв. за килограм, до 24-12 лв. ,18-12 лв. Има и дрехи над 50 лв. – това обикновено са якета, палта и т.н.
Същевременно сезонните намаления на големите западни компании в моловете традиционно обявява намаления от 30% до 70%. Така че там една дамска блуза може да бъде купена и за цена от 6 лв. при това тя е нова.
Много от хората категорично избягват да си купуват дрехи втора употреба, тъй като смятат, че те са нехигиенични, или не искат да носят дрехи от мъртъвци. Други споделят, че след пране, дрехите запазват специфичен неприятен мирис.
Има хора, за които подобни магазини са добра идея, тъй като не всеки разполага с достатъчно средства, за да купува нови дрехи. Според търговците от бранша клиентите не трябва да се притесняват за качеството на дрехите. Освен че се дезинфекцират, при товаренето още в Западна Европа, след пристигането им в България те подлежат на сортиране, пране, сушене и допълнителна обработка. В сортировъчна база на верига „Мания“ във Варна работят 60 човека, които извършват тази обработка. При сортирането по качества, по-добрата част от стоката се отделя за българският пазар. По-ниско качествените дрехи и тези с дефекти се отделят за реекспорт към Африка и Пакистан. „Даваме втори живот на 99% от дрехите, изхвърлени на Запад. Ако не бяхме ние от този бранш, тези дрехи щяха да попаднат на сметищата, а разлагането на памучните и органични материи генерира големи емисии въглероден диоксид”, коментират в базата.
Забраната за обувки втора употреба
Засега България е единствената страна в ЕС, в която е забранена продажба на обувки втора употреба. Националният съюз на вносителите и търговците на дрехи втора ръка поискаха отмяна на забраната, тъй като тя е в нарушение на европейските принципи за свободно движение на стоки и капитали. Браншът твърди, че тази забрана е лобистка и обслужва интересите на вносителите на нискокачествени „нови“ обувки от Азия.
Средната цена на обувки втора употреба е 10-15 лева, казват търговци.
Забраната влезе в сила с обнародването на Наредба № 27 от 16.8.2005 година. В момента 20 хиляди подписа са събрани от Националния съюз на вносителите и търговците на дрехи втора употреба в България срещу действащата наредба. Според Стоил Колевски, собственик на магазини втора употреба, наредбата създава и противоречия. "Ски обувките по всички зимни курорти са втора употреба. Всеки, който ходи да играе боулинг, обува обувки, които са носени многократно, същото важи и за кънки обувките. За едни бизнеси това е позволено, за други бизнеси е забранено", коментира той.