Втори живот на текстила

Има ли някой, който да не е виждал купища дрехи и друг текстил, нахвърляни по улиците – на метри от специалните контейнери за събирането му. Но не е само това. В контейнерите за общи боклуци от домакинствата редовно се хвърлят стари текстилни изделия, които изравят и отнасят неуморни „търсачи на ценности“, най-често – за продажба.

А други вадят за лична употреба или продан дрехи, чанти и обувки от контейнерите за текстил. През последните седмици се появи нова мода – предприемчиви граждани продават текстилни изделия, „изложени“ направо върху калните тротоари на Женския пазар.

И всичко това е от недоглеждане на някои организации, но и по вина на потребителите. Съобщихме ви преди време, че Европа активно насърчава кръговата икономика и разделното събиране на текстил. Целта е текстилът да се използва възможно най-дълго чрез рециклиране, повторно предназначение и повторна употреба. До 2025 година всички държави членки на Европейския съюз трябва да въведат задължително разделно събиране на текстил.

     2025-та година е на прага ни. Ще успеем ли за това кратко време да преустроим навиците си и се организираме?

Цифри & Факти

Всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо по 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 килограма.

Неслучайно наричат текстила "новата пластмаса".

Парниковите емисии от този бранш са колкото тези от авиацията, железопътния и корабния транспорт, взети заедно.

Ако непотребният вече текстил се изхвърли заедно с битовите отпадъци и се депонира в сметищата, остава там за десетилетия и при разграждането се отделят вредни газове и токсични вещества, които се просмукват в почвата и подземните води.

Тревожно ли е в действителност състоянието у нас?

     Асоциацията по рециклиране на текстил е изчислила, че пет пъти теглото на Националния дворец на културата - над 100 хил. тона – толкова текстил изхвърляме годишно в България. Едва 2 на сто от тях се рециклират, а статистиката сочи, че между 50 и 70 на сто от събраните дрехи и другите текстилни продукти в Европа са годни за употреба.

В момента у нас системата за разделно събиране на текстил действа изцяло на доброволен принцип. 4 на сто от общия битов отпадък е текстил, а новата европейска стратегия предвижда до депониране да стига под един процент от изхвърляните тъкани. Останалото трябва де се рециклира. Има различни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни отпадъци, които си сътрудничат с общините.

В България вече има и фирми, които предлагат взимане на непотребния текстил от дома, за да ни спестят търсенето и ходенето до контейнерите. Все още се разчита на добрата воля на гражданите и тяхната екологична култура. Но в скоро време ще бъде задължително за всички.

     Организациите по оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която се въвежда като задължителна за текстила и обувките за държавите - членки в Рамковата директива за отпадъци. В България организация по задължително оползотворяване все още няма, за разлика от много други европейски държави. А тя е необходима не просто заради законовите изисквания, а и защото ще допринесе за конкурентоспособна европейска рециклираща индустрия, позволяваща кръговата икономика и запазвайки ресурсите за бъдещите поколения.

     Към момента задължителни колективни системи за разделно събиране на текстил, като форма на разширена отговорност на производителя, има във Франция, Нидерландия и Унгария. Доброволно създаване на т.нар. организации по оползотворяване има в Белгия.

В процес на подготовка за създаване на законодателство за разширена отговорност на производителя, т.е. на организации по оползотворяване, са Швеция, Литва, Латвия, Германия, Италия, Словакия.

     Нарастващото осъзнаване на въздействието на бързата мода върху околната среда започва да кара потребителите да преосмислят навиците си за пазаруване. Мнозина избират опции втора употреба като устойчива и етична алтернатива на постоянното купуване на нови дрехи. Необходими са допълнителни мерки от държавите за въвеждане на цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране. Само така може да се приложи йерархията за управление на отпадъците и отпадъчният текстил да се върне обратно в икономиката.

     Експерти предлагат да се помисли за въвеждане на отговорност на производителя, която да постави началото на качествено разделно събиране, с адекватни мерки за подготовка за повторна употреба и рециклирането им по примера на френското правителство, което вече години прилага успешно този модел и за текстил, и за обувки. Новото европейско законодателство предвижда въвеждането на продуктова такса за текстилни изделия, която се заплаща от пускащия изделието на пазара. Предстои да се види кога и как ще се въведе този механизъм и у нас.

     Да споменаваме ли тези факти при тежкото засушаване у нас в последно време, за безводието и режима на водата в десетки селища на страната? При замърсяването на въздуха 4 и 5 пъти над допустимите норми?

     Има над какво да се замислим. И най-вече – да работим.

Цифри & Факти

Текстилната индустрия е сред най-големите консуматори на вода. При производството на текстил се отделят повече отпадни води, отколкото за всички битови нужди на човечеството.

Около 20 на сто от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти с микро пластмаси.

Текстилната индустрия използва 45 млн. тона нефт и площи обработваема земя, които могат да изхранят 80 млн. души.

Ако времето на носенето на една дреха се удвои, емисиите на парникови газове ще намалеят с приблизително 44 на сто, в сравнение с производството на нова дреха.

Франция е най-напредналата в това отношение страна. Там от над 10 години се прилага моделът на разширената отговорност на производителя и е достигнат висок процент на оползотворяване – над 50 на сто от пуснатите на пазара нови дрехи се събират и оползотворяват обратно.

Скандинавските страни също имат висок процент на събираемост и оползотворяемост.

С 1 кг дрехи втора употреба спестяваме 5,9 кг въглероден диоксид и 5 448 л вода./Бюлетин "Активни потребители"