ВУЗ все по-близо да пазара на труда

Българското висше образование е все по-близо да пазара на труда – днес българските висши училища обучават все повече учители, лекари и инженери за сметка на по-малко икономисти и по-малко администратори и юристи. Това стана ясно при представянето на годишното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. През 2019 г. година броят на студентите продължава да намалява, реализацията на завършилите се подобрява, нарастват научните публикации, сочат основните изводи от изданието. Новите данни потвърждават трайна тенденция за подобряване на реализацията на пазара на труда на завършилите висше образование в страната, но в същото време показва наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление и висше училище, както и в зависимост от придобитата образователно-квалификационна степен. По думите на Георги Стойчев от консорциум „ИОО-С”, който изработи изданието на Рейтинговата система, за поредна година се подобряват всички индикатори за реализацията. „Безработицата сред висшистите е на рекордно ниско равнище - спада до 2,2% през 2019 година от 2,44% през миналата година“, посочи той.

За първи път рейтингът отчита, че делът на висшистите, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 50,3% от 49,26% преди година и от под 46% преди пет години, допълни Стойчев. Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. Безработица от над 3% се наблюдава само сред завършилите в 3 професионални направления: „Социални дейности“, „Психология“ и „История и археология“. За сравнение, през миналата година безработица от над 3% е отчетена сред завършилите в 9 направления, а през 2014 година - в 38. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм“ (20,41%). Като положителна тенденция бе отбелязано намаляването на дела на висшистите, които напускат страната.

За поредна година най-високи доходи получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“, сочат данните от рейтинговата система. През последните пет години се увеличава броят на цитируемостта на научните публикации на българските висши училища, посочи още Георги Стойчев. Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Чрез интерактивната страницата на Рейтинговата система в интернет (https://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени стандартизирани класации на висшите училища по професионални направления и в същото време имат възможност да направят свои собствени класации с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности.

Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. През 2019 година интернет страницата на Рейтинговата система е обновена и обогатена с нови функционалности. Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.