Въздух под налягане или опит за реформа?

Институт за пазарна икономика, Димитър Крумов*

Реформата в публичния сектор продължава с пълна пара. Този път в епицентъра на промените е начинът за определяне на заплатите на заетите в държавната администрация. Одобрената схема е следната: от 01.01.2011 г. твърдата заплата на чиновниците ще е 75% от сегашната, а останалите 25% ще бъдат обвързани с техните постижения. Тези 25% са разделени на текущи (съществуващи и в момента под името „допълнително материално стимулиране”) и целеви (базирани на индивидуалните постижения) бонуси. Твърдото заплащане ще е базирано на скала според позициите в единния класификатор на длъжностите в държавната администрация, който също така ще бъде актуализиран чрез премахване на остарели и добавяне на нови и актуални професии. Предвидено е и по-високо заплащане за професиите, които в частния сектор се ползват с по-високо заплащане. Добавката за прослужено време ще бъде включена в 75-те процента, но за в бъдеще няма да оказва влияние върху заплатата. Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната няма да бъдат засегнати и от тази реформа.
Похвален е стремежът на правителството да се опита да реформира заплащането в администрацията. Положителните цели, които се преследват са ясни: прозрачност и яснота при определянето на заплатите на държавната администрация, мотивация за повишаване на продуктивността на отделния служител, въвеждане на обективни критерии за оценяване на индивидуалното служебно представяне, атрактивно заплащане за привличане на висококвалифицирани кадри. Друг положителен аспект е премахването на процента, даван към заплатите, който се определя от събраните глоби и такси. По този начин се цели ограничаването на злоупотреби при налагането на въпросните санкции от контролиращите органи.
Сега идва и моментът на съмнението. То е породено главно от царящите въпроси около предстоящите промени. Първо, какво е точно съотношението между текущите и целевите бонуси и дали това не е просто промяна на наименованието на структурата на сегашните заплати за много от министерствата, в които допълнителните бонуси заемат значителна част от перото за възнаграждения (Министерството на финансите например). Второ, целта била по-малка, но по-добре платена администрация. Съществува опасност обаче накрая да се сдобием с по-високо платена, но не и достатъчно ефективна по численост администрация. Въпреки че според доклад на министър Дянков тя е оптимизирана с 10,6% откакто новото правителство е встъпило в длъжност, това все още не е достатъчно, а за следващи съкращения все още не се говори открито. Трето, докога ще се бавят промените в МВР и МО – едни от най-скъпо струващите министерства? Какво толкова сложно има в заплащането на служителите там, че едва през 2012 може (евентуално) да бъдат въведени промени и в тях? Отдавна е казано, че „пътят към ада е осеян с добри намерения”. За жалост и в този случай поговорката може да се окаже вярна. Няма нищо лошо в това да се осъвремени заплащането в администрацията, но тези усилия би следвало да вървят ръка за ръка със съкращаване на размера на публичния сектор. Само така ще гарантираме постигането на една съвременна и ефективна администрация, която получава адекватно за своя труд заплащане.
* Стажант в ИПИ.